Последният ден с прожекции на фестивала със сигурност беше един от най-тежките.

И въпрeки, че залата не беше претъпкана, няколко от филмите определено си заслужаваха.

Изключително приятно бяхме изненадани от новия филм на младия български режисьор Николай Атанасов, който е сред 10-те избрани български представители в международната състезателна селекция.

Заглавието е „АБ-“, а сюжетът проследява историята на момиче, което открадва чантата на бедна жена, а скоро след това животът й ще зависи точно от милостта на ограбената.

Филмът изглежда като сън, забавени кадански и замъглени кадри се нижат един след друг, потапяйки ни във вълшебен свят на навързани на пръв поглед случайности.

Атмосферата е силна, дори медитативна и манипулира зрителя да се отдаде изцяло на посоката, в която го води режисьорът.

Чудесната камера на Александър Станишев улавя онзи ъгъл от сътворената дейстивтелност, който, съчетан със лекото забавяне, звука и ярките и налудничави образи, поне за мен сътвори една от най-красивите картини на фестивала.

Безмълвността пък те кара да се съсредоточиш върху визуалното и кинематографичното - онази част от действителността, която нито едно друго изкуство не може да ти разкаже.

Също толкова красив беше филмът на вече познатият ни от миналогодишното издание на фестивала Дейвид Проктър от Великобритания.

Вече доста успешен главен оператор в няколко продукции, Дейвид представи у нас първия си документален филм, в който е и режисьор - „Червените пясъци“.

Той представлява невероятно заснета история за празника на "Св. Фермин", когато в едно малко градче в Испания се провежда коридата.

И макар че погледът е малксимално обективен, към края на филма не един човек в залата бършеше сълзи.

Брутален, нечовешки и варварски акт, или ярка част от нечия култура, убиването на животното предизвиква противоречиви реакции както у публиката така и в героите - стария испанец, който говори зад кадър и сниманите по време на празника хора - секунди преди на косъм от тях да затичат побеснелите бикове.

Макар вечерта освен кино-страсти, около нас да прехвърчаха съвсем други искри, свързани с Испания, след финала на Европейското, публиката доизгледа всички останали филми до 3 часа.

Харесах новия филм на Ренате „Белите мравки“, сладкия и поучителен „Не е добра идея“ и по испански забавния „Един спокоен човек“.

Запали ме и мексиканският „Циганска кръв“, който разказва за най-известната фламенко-фамилия в Мексико. Интервю с режисьора му очаквайте скоро.

След толкова силния и страстен финал на вечерта, не мога да си представя къде ще ни отведе днешното награждаване...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: