Води ли историческият комплекс от Холокоста до липса на обективност за Газа?

Фразата "Никога повече" е основен принцип на политическата идентичност на Германия след ужасите на ръководения от нацистите Холокост над еврейското население в Европа. Но войната между Израел и Хамас отвори ожесточен дебат за истинското значение на фразата, разделяйки мненията на последователите на доминиращата германска интелектуална традиция.

Писмо, публикувано в "Гардиън", изправя няколко видни германски и международни фигури, повлияни от Франкфуртската школа на неомарксистката "критична теория", срещу нейния най-изтъкнат жив член - Юрген Хабермас. Те твърдят, че "Никога повече" трябва да означава и да останем нащрек за възможността случващото се в Газа да се превърне в геноцид.

В изявление, публикувано на 13 ноември, Хабермас изтъква, че принципът "Никога повече" трябва да доведе преди всичко до ангажимент на Германия да защитава живота на евреите и правото на Израел да съществува.

94-годишният философ, който понякога е определян като съвременен наследник на философите от Просвещението, тъй като пише по темите за властта и справедливостта, твърди, че военните ответни мерки на Израел след атаките на Хамас от 7 октомври са "принципно оправдани". Според него оприличаването на последвалото кръвопролитие в Газа на геноцид е отвъд границите на приемливия дебат.

"Въпреки цялата загриженост за съдбата на палестинското население, стандартите за преценка напълно се изплъзват, когато на действията на Израел се приписват геноцидни намерения", се казва в изявлението, което е подписано и от политолога Райнер Форст, адвоката Клаус Гюнтер и изследователката на мира Никол Дейтелхоф.

В отговор на това в писмото се повтаря осъждането на Хабермас на нападението на Хамас и вземането на заложници, но се изразява загриженост относно "очевидните граници на изразената солидарност" от философа и неговите съавтори.

"Загрижеността на изявлението за човешкото достойнство не се разпростира адекватно върху палестинските цивилни граждани в Газа, които са изправени пред смърт и разрушение", се добавя в него. "Тя също така не е приложена или разширена към мюсюлманите в Германия, които изпитват нарастваща ислямофобия. Солидарността означава, че принципът на човешкото достойнство трябва да се прилага за всички хора. Това изисква от нас да признаем и да обърнем внимание на страданията на всички, които са засегнати от въоръжен конфликт."

"Обезпокоени сме, че не се споменава спазването на международното право, което също така забранява военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, като колективно наказание, преследване и разрушаване на гражданска инфраструктура, включително училища, болници и места за поклонение", се казва още в писмото.

Макар че "не всички подписали писмото страни смятат, че правните стандарти за геноцид са изпълнени" от ситуацията в Газа, авторите пишат, че всички те "са съгласни, че това е въпрос на легитимен дебат".

В неделя група експерти на ООН заявиха, че има "доказателства за нарастващо подстрекателство към геноцид" срещу палестинския народ. Израелските официални лица отхвърлят това.

Пълният списък на повече от 100 поддръжници на писмото включва няколко учени, които или са излезли директно от Франкфуртската школа, или работят в Нюйоркското ново училище за социални изследвания, което смята, че работи в рамките на същата традиция на критичната теория.

Сред подписалите са още икономистът Адам Туз, историкът на правото Самюел Мойн, както и философите Амия Шринивасан и Нанси Фрейзър.

Франкфуртското училище, основано през 1923 г., прилага марксистката теория във философията и социалната теория, за да осмисли възхода на фашизма от привидно либералните европейски общества. Хабермас, бивш асистент на Теодор Адорно, заема по-оптимистична позиция от основателите на институцията, като се стреми да изгради интелектуална рамка за демократични общества, функциониращи в рамките на пазарния капитализъм.

Писмото на философа отразява силния междупартиен произраелски консенсус в германската политика. Изявленията от типа "насам-натам" идват на фона на предложението за резолюция, внесено на 7 ноември от трите лявоцентристки и либерални партии от коалиционното правителство на Олаф Шолц, в което се предлага да се разреши екстрадирането на лица, които не притежават германско гражданство и разпространяват омраза срещу евреите, както и да се отнеме финансирането на културни институции, които подкрепят движението за бойкот, дивестиции и санкции (БДС).

Критиците се опасяват, че подобна резолюция ще доведе и до заглушаване на легитимните критики към израелските политики. В Берлин градският сенат обмисля да спре финансирането на културния център "Оюн" в квартал Нойкьолн в германската столица, след като директорите на центъра според съобщенията са отказали да отменят мирно бдение на лява еврейска група.

Филип Олтерман, „Гардиън“/ БГНЕС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase