Комисарят по антисемитизма на Германия осъди неотдавнашното нарастване на антиеврейското насилие в страната, предупреждавайки, че това рискува да върне страната обратно към нейните "най-ужасни времена".

В интервю за The Guardian обаче Феликс Клайн каза, че е притеснен и от ерозията на основните права, тъй като властите се стремят да пресекат изразяването на подкрепа за палестинския народ.

Забележките се включват в дебат, който се разигра в цяла Европа, и по-специално в Германия и Франция – дом на най-големите еврейски и мюсюлмански общности в ЕС – докато официалните лица се борят да овладеят разпространението на напрежението, предизвикано от войната Израел-Хамас.

Клайн, който стана първият федерален комисар на Германия, натоварен да се бори с антисемитизма през 2018 г., каза, че мнозина в страната са притеснени, че ситуацията ще продължи да се влошава.

"Хората са шокирани да чуят новини за къщи, където живеят евреи, маркирани със звездата на Давид", казва той. "Защото това ни връща към най-ужасните времена, които сме имали в тази страна."

Германската полиция отговори на нарастването на антисемитизма, като превантивно забрани повечето митинги, изразяващи солидарност с палестинския народ. Миналата седмица образователните власти в Берлин отидоха по-далеч, като казаха на училищата, че могат да забранят на учениците да носят палестинско знаме, шал куфия и стикери "свободна Палестина".

Клайн казва, че е сред онези, които са загрижени, че свободите на мирните граждани се ограничават. "Това също ме тревожи. Защото, разбира се, демонстрирането е основно право."

Дебатът, допълва Клайн, беше "много, много разгорещен, много емоционален". "И разбира се, тук, в Германия, за разлика от други страни, имаме тази историческа ситуация", добави той.

През последните седмици канцлерът на Германия Олаф Шолц обеща да възприеме подход на "нулева толерантност" към антисемитизма, цитирайки отговорността към Израел предвид ролята на Германия като извършител на Холокоста, в който бяха убити 6 милиона евреи.

През последните дни Шолц удвои обещанието си, след като нападатели хвърлиха два коктейла Молотов по синагога в центъра на Берлин и звездата на Давид беше нарисувана по фасадите на няколко сгради, в които живеят евреи в Берлин.

"Нашата история, нашата отговорност за Холокоста прави наш дълг във всеки момент да отстояваме съществуването и сигурността на Израел", каза Шолц.

През последните дни правозащитници предупредиха, че пропалестинските гласове са били заглушавани в целия континент. "В много европейски страни властите незаконно ограничават правото на протест", каза Естер Мейджър от Amnesty International в изявление. "Мерките варират от такива, насочени към определени скандирания, палестински знамена и знаци, до подлагане на протестиращите на полицейска бруталност и арести."

Други говориха, че се разкъсват между изразяването на загриженост относно влошаващата се хуманитарна ситуация в Газа и рискуването на работата или имиграционния им статут. "Уплашени сме, притесняваме се да не бъдем обвинени, че оправдаваме тероризма, когато просто искаме да подкрепим хуманитарна кауза", каза една 20-годишна жена пред Ройтерс, докато се присъединяваше към други на забранения протест в Париж по-рано този месец.

Миналата седмица най-висшият административен съд на Франция отмени общата забрана за пропалестински митинги, като вместо това каза, че разрешението трябва да се дава според случая.

Решението на съда проправи пътя за първия одобрен от полицията митинг в Париж в неделя, като около 15 000 души излязоха по улиците, за да поискат Израел да спре ударите си по Газа, които бяха предприети в отговор на бруталното нахлуване на Хамас. Митингът дойде ден след като подобен марш в Лондон привлече около 100 000 души. Властите описаха и двете шествия като цяло като мирни. Полицията съобщи, че е арестувала 10 души в Лондон.

Около 7000 души участваха в мирна пропалестинска демонстрация в Дюселдорф в събота, а полицията в Берлин забрани подобна демонстрация, планирана за неделя.

Германия вече се бори с нарастването на политически мотивираните престъпления, включително почти 29% скок на антисемитските престъпления през 2021 г. По-голямата част от тези 3027 престъпления – 2552 – са приписани на крайнодесни екстремисти.

Клайн каза, че не е изненадан от увеличението. "Историята показва, че при всяка криза антисемитизмът експлодира", казва той и посочва като пример кризата с COVID-19. „Беше ясно, че щеше да е необходима изкупителна жертва и най-разпространената или традиционна форма в Европа или дори в световен мащаб е тогава да има теории на конспирацията и така наречените антисемитски обяснения.“

След това тези теории и фалшиви обяснения бяха подсилени от социалните медии и след това прегърнати и разширени от крайнодесни партии като Alternative für Deutschland, добави той.

Събитията от последните седмици обаче изместиха фокуса от тези първопричини, предизвиквайки безпокойство сред мюсюлманите и арабите от нарастващата ислямофобия.

"Общото подозрение, че всички мюсюлмани са антисемити, изобщо не помага", казва Клайн. "Жалко е, че много малка група поддръжници на Хамас и хора, които мразят Израел, причиняват всички тези проблеми. Не всички мюсюлмани в Германия трябва да бъдат вземани за заложници за това."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Германия
• евреи
• Израел
• антисемизъм