Преходът към декарбонизация на икономиката ще се отрази благоприятно на речния транспорт в Европа, но държавите трябва да започнат да приемат сериозно проблемите с маловодието през лятото и други ефекти от климатичните промени. Изменението на климата има силно въздействие върху транспорта като цяло, а при речния ще засегне основни фактори като плавателност, управление на водите, нива на подпочвените води, засушавания и силни валежи. Това коментира доц. д-р Борислав Арнаудов, научен секретар на Катедра "Икономика на транспорта и енергетиката", УНСС, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

 "Имаме един парадокс - транспортът по вътрешноводните пътища се разглежда като средство за декарбонизиране на товарния транпорт и борбата с изменението на климата, но става жертва на последствията от изменението на климата."

До 2017 г. имаше растеж на превозите по реките в Европа, но през 2018 г. имаше проблем с ниските нива на Рейн-Майн-Дунав, който е гръбнакът на вътрешноводния транспорт на континента, каза Арнаудов. След 2018 г. има възстановяване, но все още не може да се достигнат нивата от 2017 г, когато са били превозени около 40 млн. тона товари по Дунав и 186 млн. тона по Рейн. Дунав има три пъти по-голям плавателен участък от Рейн и средните превозни разстояния са три пъти по-големи, но пренася само една трета от товарите, отбеляза Арнаудов. В страните от Унгария надолу по течението на Дунав делът на речния транспорт е около 6%-10%, докато в Германия и Нидерландия този дял достига 30%-40%, добави той.

Маловодието (ниското ниво на реката) възпрепятства речния транспорт, но това не означава, че реките стават невъзможно за плаване. Проблемът е, че ниските нива на реките при засушавания не позволяват нормалното движение на кораби при тяхното максимално натоварване, обясни Арнаудов.

"Когато имаме маловодие, не може да е използва пълния капацитет на кораба - товари се по-малко или се преминава към железопътен или в краен случай автомобилен транспорт", обясни гостът.

Транспортните корабни компании вече начисляват такси за маловодие, което се отразява в крайните цени на превозваните суровини като пшеница или въглища, каза Арнаудов.

Един от проблемите при големи валежи и последващи наводнения в българския участък на Дунав е различната височина на бреговете. При такива условия, или отваряне на шлюзовете при Железни врата, румънският бряг се залива, без да се повишава общото ниво на реката, като се превръща в проблем за корабоплаването, каза Арнаудов. Такива шлюзове могат да генерират и електроенергия, но изглежда няма интерес от страна на Румъния.

"Трябва да осъзнаем, че този проблем с маловодието не е маловажен. През последните години имаме редица сигнали и е време всички европейски държави да започнат да се отнасят много по-сериозно към този проблем. Дунав преминава през десет държави - това са около 90 млн. жители, които са зависими от реката, не само като корабоплаване, но и като земеделие."

Ефектите от такива действия няма да бъдат незабавни, предупреди Арнаудов, и европейците ще трябва да се научат да живеят с и управляват последиците от изменението на климата.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• Европа
• климат
• Bloomberg TV Bulgaria
• маловодие