Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
fallback

Решението на българското правителство да затвори временно пазара за над 20 вида стоки с произход от Украйна е безвъзвратно закъсняло. Временна забрана по никакъв начин няма да повлияе на пазара и на цената. България в исторически план никога не е влизала в нова жътвена кампания с такъв преходен запас от стока. Такава волатилност в цената на пшеницата също никога досега не е имало. В момента цената в България е около 400-420 лв. и по никакъв начин не може да покрие производствената себестойност. Това каза Борислав Петков, земеделски производител, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Към момента близо 4 милиона тона пшеница стоят в складовете, а очакваме нови между 5,5 и 6 милиона тона, които ще дойдат от реколта 2023 година.

Слънчогледът е по същия начин - почти цялото произведено количество от реколта 2022 година е налично в складовете. "Ако тази стока остане по складовете, това ще бъде изключително опасно”, подчерта Петков.

Големият запас от зърнени култури предполага големи проблеми в сектора, включително и фалити на земеделски производители. "Тази година ще бъдем свидетели на фалити и прекратяване на дейността на много земеделски производители”, прогнозира събеседникът.

Междуфирмената задлъжнялост и кредитната задлъжнялост на компаниите в този сектор е изключително висока.

Досега не се е случвало такова нещо, никой не е подготвен за такава ситуация и не е ясно къде ще се съхранява тази продукция. Складовете на големите търговци също са пълни, а нямаме износ, но дори и това да се случи - заради капацитета на българските пристанища няма как да изнесем 2-3 милиона тона за по-малко от месец, обясни Петков.

Коментирайки твърдението на последното редовно правителство, че ще закупи 1,5 милиона тона пшеница, събеседникът посочи, че не е бил купен и един килограм.

"Шумът беше голям...Хората, които обявиха това нещо, нямаха представа какво е милион и половина тона, колко място е необходимо за това съхранение и каква логистика трябва, за да можеш да изкупиш 1,5 милиона тона пшеница”, каза Петков.

Той сподели, че още при първите коридори, през които влезе продукция от Украйна, е станало ясно, че това не са транзитни коридори, а типична търговия със стока, която е с нулево мито и такси.

"Нито държавата ни, нито Европейският съюз следяха складовите наличности на земеделските производители и фактът, че те не намаляват и продукцията не може да бъде продадена за сметка на украинската, която влизаше безразборно и се продаваше вътре в ЕС макар идеята за тези транзити коридори беше тя да отива в страните от Третия свят”.

Износът на зърно от Украйна трябва да бъде регулиран и да не остава в ЕС. Няма как да се конкурираме с украинското производство при положение, че в момента то е субсидирано от всички страни – те получиха семена безвъзмездно от определени компании, получават дизелово гориво безвъзмездно, разказа Петков.

С оглед на сегашната ситуация в сектора събеседникът посочи, че има два варианта за справяне с проблемите. Първият вариант е Европейският съюз да компенсира финансово за пропуснатите ползи и загуби, които търпят земеделските производители. "Не говорим само за зърнопроизводството, говорим и за производителите на мед, на яйца и на всички онези стоки, които българското правителство забрани за внос следващия месец и половина”, каза гостът.

Финансовото компенсиране трябва да е адекватно, а то може да е такова тогава, когато българските власти отидат в Брюксел и сложат на масата реалната сметка и аргументите за това. Иначе ще бъдем свидетели на това, което видяхме миналата седмица, когато Европейската комисия обяви помощта, която ще даде за българските земеделски производители в размер на 16  милиона евро. Това е по-малко от един лев на декар, което не кореспондира с реалността, категоричен бе Петков.

Другият вариант е българската държава по най-бързия начин по дипломатически канали да прави директни договорки с определени държави, които са консуматори на пшеница и слънчоглед, за да може част от тази продукция, която е налична в момента, да бъде изнесена и продадена на добра цена.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

211

фирми с ниски заплат

преди 1 година

Според неолибералните десни догми на буржоазните икономисти, безработицата трябва да движи заплатите на долу или нагоре. Ако в едно село има 10 безработни, там заплатите трябва да падат докато тези безработни си намерят работа. ПАЗАР НА ТРУДЪТ!?? Но бизнесът не продава - не сваля цените до нула за да продаде. Враца голяма безработица но БВП на зает е по-високо производителност на трудът, спрямо други градове с по-ниска безработица, и имат висока средна заплата. Живот за фирми чрез ниски заплати?

210

Неясно е

преди 1 година

Защо всички ние трябва да компенсираме неудачните бизнес решения на зърнарите. Когато зърнарите печелеха,това бе тяхна печалба,сега като губят,от алчността си,загубата е за всички нас . Не е справедливо. Ако взема кредит и фалирам, някой ще ми помогне ли ?

209

Иванов

преди 1 година

Както писах на няколко пъти продавайте го по скъпо на македонците ако те не искат на някоя бедна африканска държава нали там има глад какво се вайка още правителството

fallback