Снимка: Pixabay

Забавянето на инфлацията до едноцифрено ниво за пръв път от август насам подхранва надеждите, че увеличението на потребителските цени в блока е достигнало пика си, съобщава Bloomberg.

Инфлацията през декември е 9,2%, съобщи Евростат в петък. По-бавното нарастване на разходите за енергия е единствената причина за забавянето. Данните отразяват успокоението при цените в Германия, Франция, Италия и Испания и са под очакванията на анкетирани от Bloomberg икономисти за ниво на инфлацията от 9,5%.

Базисният показател за ценовия натиск обаче, които изключва цените на хранителните и енергийни продукти, се ускорява до рекордните 5,2%.

Това е показателят, върху който Европейската централна банка вероятно ще се съсредоточи, докато продължава с агресивното повишаване на лихвените проценти. В САЩ Федералният резерв също гледа отвъд облекчаването на общата инфлация, предупреждавайки инвеститорите да не подценяват волята му за затягане на паричната политика още известно време.

Вторият месец на забавяне на покачването на цените в еврозоната, която се разшири до 20 страни в началото на новата година с присъединяването на Хърватия, става ясен, след като правителството на Германия плати сметките за природен газ на някои домакинства, за да смекчи скока на разходите, причинен от нахлуването на Русия в Украйна.

Въпреки че забавянето на инфлацията в най-голямата икономика на континента и отвъд него ще бъде приветствано, ЕЦБ сигнализира миналия месец, че ще вдигне лихвата по депозитите над настоящото ниво от 2%.

Пикът на разходите по заемите може да бъде достигнат едва към лятото, смята гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало.

Мартинс Казакс, член на Управителния съвет на ЕЦБ, очаква „значителни“ увеличения на следващите две срещи през февруари и март. В Латвия, където той оглавява централната банка, инфлацията достигна до 22% и остава близо до тази стойност и сега.

Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард сигнализира, че няма да има промени в основния курс на Европа, тъй като „не можем да се фиксираме върху едно единствено число“, защото са налице „основателни причини да вярваме“, че ръстът на цените ще се възобнови през януари.

„Упорито високата“ базова инфлация ще задържи лихвените проценти на по-високи нива след повишенията през февруари, март и „вероятно дори през второто тримесечие“, смята Карстен Бжески, икономист в ING.

„ЕЦБ ще започне да премества фокуса си от общата инфлация към базовата инфлация и растежа на заплатите“, заяви той преди публикуването на данните в петък. „Това ще бъде аргументът за ЕЦБ да не намалява лихвените проценти“, добавя експертът, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

В краткосрочен план необичайно топлото време успокои страховете от енергийна криза и свали цените на газа до предвоенните нива. Но тъй като сега се очаква еврорегионът да преживее само кратка и плитка рецесия, търсенето – и инфлацията от своя страна – може да се задържат.

Отделни данни от петък показаха, че икономическите нагласи се възстановяват за втори месец в еврозоната през декември, като същевременно остават под дългосрочните си средни нива.

Последните прогнози на ЕЦБ предвиждат повишение на цените със средно 6,3% през 2023 г. и инфлация, все още оставаща над целта от 2% през 2025 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase