В една приятна септемврийска вечер миналата година азербайджанец с руски паспорт пресича границата от Северен Кипър в Южен Кипър. Пътуваше леко: с пистолет, шепа патрони и заглушител. Това щеше да бъде перфектното убийство. Точно когато мъжът се качва в кола под наем и изпълнява мисията си, която според прокурорите е да застреля петима еврейски бизнесмени, включително израелски милиардер, полицията го обгражда.

Неуспешната атака е само една от поне дузината атаки в Европа през последните години, някои успешни, други не, които са свързани с така наречените "меки" цели, включващи убийство, отвличане или и двете. Операциите бяха в общи линии сходни по замисъл, като обикновено се разчиташе на местни наемни убийци. Най-важната връзка, според служителите на разузнаването, е, че нападенията са били поръчани от един и същ изпълнител: Ислямска република Иран, пише Матю Карничниг за "Политико".

В Кипър властите смятат, че Иран, който обвинява Израел за поредица от убийства на ядрени специалисти, работещи по иранската ядрена програма, се е опитал да даде знак, че може да нанесе ответен удар там, където Израел най-малко очаква.  

"Това е режим, който основава управлението си на сплашване и насилие и подкрепя насилието като легитимна мярка", заяви Давид Барнеа, ръководител на израелската разузнавателна агенция Мосад, в редки публични изказвания през септември, описвайки това, което според него напоследък е било увеличение на насилствените заговори. "Това не е спонтанно. Това е планиран, систематичен, държавен тероризъм - стратегически тероризъм."

Той пропусна една важна подробност: Това се случва.

Успехът се дължи до голяма степен на факта, че Европа, която през последните години е плацдармът на повечето ирански операции, се страхува да накара Техеран да си плати. От 2015 г. насам Иран е провел около дузина операции в Европа, при които са убити най-малко трима души и са отвлечени няколко други, твърдят служители по сигурността.

"Европейците не просто са меки към Ислямската република, те им сътрудничат, работят с тях, легитимират убийците", казва Масих Алинеджад, ирано-американска писателка и активистка за правата на жените, като изтъква продължаващата готовност на европейските държавни глави да се срещат с иранските лидери.  

Алинеджад, един от най-откровените критици на режима, разбира по-добре от всички колко далеч е готово да стигне иранското ръководство, след като едва се спаси от отвличане и опит за убийство.

"Ако Ислямската република не получи никакво наказание, има ли причина да спрат да взимат заложници, да отвличат или да убиват?", каза тя, а след това отговори: "Не."

Метод на първа помощ

Убийството е най-острият инструмент в политическия инструментариум още от времето, когато Брут и неговите съзаклятници прободоха многократно Юлий Цезар. През хилядолетията то се е оказвало и рисковано, като често е предизвиквало катастрофални непредвидени последици (вижте Римската империя след убийството на Цезар или Европа след убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево).   

И все пак, както за разбойнически държави като Иран, Русия и Северна Корея, така и за демокрации като Съединените щати и Израел - привлекателността на решаването на даден проблем чрез премахването му често се оказва неустоима.  

Дори и така, между двете сфери има фундаментална разлика: на Запад убийството остава последна мярка (спомнете си за Осама бин Ладен); в авторитарните държави то е първата (кой може да забрави убийството с нервнопаралитично вещество през 2017 г. на Ким Чен Нам, полубрат плейбой на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, при пристигането му в Куала Лумпур?) За разбойническите държави, дори ако заговорите за убийства са осуетени, режимите все пак печелят, като всяват страх в сърцата и умовете на враговете си.

Това помага да се обясни зачестилите напоследък случаи. В продължение на няколко месеца миналата година Иран предприе серия от нападения от Латинска Америка до Африка. В Колумбия полицията арестува двама мъже в Богота по подозрение, че са планирали да убият група американци и бивш офицер от израелското разузнаване срещу 100 000 долара; подобна сцена се разигра и в Африка, където властите в Танзания, Гана и Сенегал арестуваха петима мъже по подозрение, че са планирали нападения срещу израелски цели, включително туристи на сафари; през февруари тази година турската полиция пресече сложен ирански заговор за убийството на 75-годишен турско-израелски гражданин, който е собственик на местна аерокосмическа компания; а през ноември властите в Грузия заявиха, че са осуетили план, подготвен от иранските сили "Кудс", за убийството на 62-годишен израелско-грузински бизнесмен в Тбилиси.

Независимо дали тези операции са успешни или не, страните, които стоят зад тях, могат да бъдат сигурни в едно: няма да бъдат накарани да платят за опита си. През годините руските и иранските режими са ликвидирали безброй дисиденти, предатели и други врагове (реални и предполагаеми) по улиците на Париж, Берлин и дори Вашингтон, често посред бял ден. Други са били отвличани тихомълком и изпращани у дома, където са били подлагани на фиктивни съдебни процеси, а след това са били обесвани за държавна измяна.  

Въпреки че на Запад не липсват критики след тези престъпления, рядко има реални последствия. Това е особено вярно за Европа, където лидерите гледат на различни злоупотреби с надеждата да съживят споразумението за ограничаване на ядрената оръжейна програма на Техеран и да подновят бизнес връзките.  

За разлика от САЩ и Израел, които заемат твърда позиция спрямо Иран още от идването на власт на мулластите през 1979 г., Европа е по-отворена към режима. Много служители на ЕС не крият, че са разочаровани от твърдата позиция на Америка спрямо Иран.

"Иран иска да заличи Израел, в това няма нищо ново", заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел пред "Политико" през 2019 г., когато все още беше испански външен министър. "Трябва да живеете с това."

История на убийствата

В любовта на Иран към убийствата също няма нищо ново.

Всъщност много учени проследяват думата "асасин" до Хасан-и Сабах, персийски мисионер от 12 век, който основава "Ордена на асасините" - брутална сила, известна с тихото ликвидиране на противници.

Духът на Хасан продължава да живее в аятолах Рухола Хомейни, твърдолинейния духовник, който оглавява Ислямската революция в Иран и взема властта през 1979 г. Една от първите му жертви в качеството му на върховен лидер е Шахриар Шафик, бивш капитан от иранския флот и племенник на изгнания шах на страната. През декември 1979 г. той е прострелян два пъти в главата от маскиран стрелец пред дома на майка му на улица Перголес в модния 16-и район на Париж.

През следващите години ирански ескадрони на смъртта ликвидират членове и поддръжници на шаха и други противници в цяла Европа - от Франция до Швеция, Германия, Швейцария и Австрия. В повечето случаи виновниците така и не са заловени. Не че на властите им се е налагало да търсят.

През 1989 г. например Абдул Рахман Гасемлу, лидер на иранското кюрдско малцинство, който подкрепя автономията на своя народ, е застрелян заедно с двама свои съмишленици от ирански убийци в апартамент във Виена.

Въоръжените лица се укриват в иранското посолство. Те получиха разрешение да напуснат Австрия, след като иранският посланик във Виена намекна на правителството, че австрийците в страната му може да бъдат в опасност, ако убийците бъдат арестувани. Един от мъжете, за които се твърди, че са участвали в операцията във Виена, по-късно става една от най-известните фигури в страната си: Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран от 2005 до 2013 г.

Убийството му е само едно от десетките в рамките на така наречените "верижни убийства" в Иран - продължила десетилетие серия от убийства, при които правителството се насочва към артисти и дисиденти в страната и в чужбина. Общественото недоволство от убийството на трима известни писатели през 1998 г., сред които съпруг и съпруга, принуждава твърдолинейните привърженици на режима, които стоят зад убийствата, да се оттеглят. Но само за малко. 

Както тогава, така и сега, диктатурата обосновава тези убийства с цел да се защити.

"Най-високият приоритет на иранския режим е вътрешната стабилност", казва източник от западното разузнаване. "Режимът разглежда своите противници в Иран и извън него като значителна заплаха за тази стабилност."

Голяма част от тази параноя се корени в историята на самата Ислямска република. Преди да се завърне в Иран през 1979 г., Хомейни прекарва близо 15 години в изгнание, включително в Париж - опит, който запечатва силата на изгнанието в митологията на Ислямската република. С други думи, ако Хомейни е успял да направи революция от чужбина, то и враговете на режима биха могли да го направят.

Чипове за договаряне

Като се има предвид близостта на Европа до Иран, присъствието на много ирански изгнаници там и често пъти единодушното отношение на някои правителства на ЕС към Техеран, Европа е естествен плацдарм за терора на Ислямската република.

Разузнавателната служба на режима, известна като MOIS, е изградила оперативни мрежи на целия континент, обучени да отвличат и убиват по различни начини, твърдят западни разузнавателни служители.

Тъй като от 2009 г. насам антирежимните протести в Иран избухват все по-редовно, темпото на чуждестранните операции, целящи да елиминират онези, които режимът обвинява в подклаждане на вълненията, се увеличава.

Макар че няколко от по-малките убийства - като например убийството на иранския изгнаник Мохамед-Реза Колахи през 2015 г. в Нидерландия - са успешни, по-амбициозните операции на Техеран се провалят.

Най-значимият пример е заговор от 2018 г. за взривяване на годишната среща в Париж на Националния съвет на съпротивата на Иран - алианс от групи в изгнание, които се стремят да свалят режима. Сред присъстващите на срещата, която привлече десетки хиляди души, беше Руди Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк и тогавашен адвокат на президента на САЩ Доналд Тръмп.

След сигнал от американското разузнаване европейските власти осуетиха заговора, като арестуваха шестима души, включително ирански дипломат, базиран във Виена, който доставил взривно устройство и оборудване за изработване на бомби на иранска двойка, натоварена да извърши нападението на митинга. Властите наблюдават предаването в пицария в Люксембург и впоследствие арестуват дипломата Асадола Асади на германския аутобан, когато той се връща във Виена, където се ползва с дипломатически имунитет.   

Миналата година Асади беше осъден по обвинения в тероризъм в Белгия на 20 години затвор. Възможно е да не изтърпи и две.

Осъждането на дипломата бе първият случай, в който ирански агент бе подведен под отговорност за действията си от европейски съд след Ислямската революция. Но смелостта на Белгия не трая дълго.

През февруари Иран арестува белгийския хуманитарен работник Оливие Вандекастеле по скалъпени обвинения в шпионаж и го постави в изолация в печално известния затвор "Евин" в Техеран. Вандекастеле оглавява иранския офис на Норвежкия съвет за бежанците, група за помощ.

След съобщения за влошаване на здравословното състояние на Вандекастееле и публични молби на семейството му белгийското правителство - пренебрегвайки предупрежденията на Вашингтон и други правителства, че по този начин се създават предпоставки за нови отвличания - отстъпва и полага основите на размяна на Асади срещу Вандекастееле. Размяната може да се осъществи всеки ден.

"В момента френски, шведски, германски, британски, американски, белгийски граждани, всички невинни, се намират в ирански затвори", казва Алинеджад, иранска активистка за правата на жените.  

"Те се използват като разменни монети", каза тя. "Това работи."

Аматьорска работа

Дори и така, объркаността около случая Асади може да обясни защо повечето от последните операции на Иран са извършени от дребни престъпници, които обикновено нямат представа за кого работят. Екипажът при миналогодишното нападение в Кипър например включваше няколко пакистански куриери. Макар това да дава на Иран правдоподобна възможност за отричане, ако извършителите бъдат заловени, то също така увеличава вероятността операциите да се провалят.

"Това е много аматьорско, но един аматьор трудно може да бъде проследен", казва един служител на разузнаването. "Те също така са излишни. Ако ги хванат, на никого не му пука."

Иранското разузнаване има по-голям успех в привличането на дисиденти от Европа в приятелски трети страни, където те биват арестувани и след това изпратени обратно в Иран. Това се случи с Рухола Зам, критичен към режима журналист, който живееше в Париж. Обстоятелствата около отвличането му остават неясни, но това, което се знае, е, че през 2019 г. някой го е убедил да пътува до Ирак, където е бил арестуван и екстрадиран в Иран. Осъден е за агитация срещу режима и е обесен през декември 2020 г.

Може да ни бъде простено, ако си помислим, че преговорите между Иран и световните сили за подновяване на спящото ядрено споразумение (което предлагаше на Техеран облекчаване на санкциите в замяна на надзор на ядрената му програма) щяха да укротят тайната му програма за убийства. Всъщност се случи точно обратното.

През юли 2021 г. властите на САЩ разкриха заговор на ирански оперативни работници за отвличане на Алинеджад от дома ѝ в Бруклин като част от сложен план, който включвал отвеждането ѝ с моторна лодка до танкер в пристанището на Ню Йорк, преди да бъде откарана във Венецуела, съюзник на Иран, а след това в Ислямската република.

Година по-късно полицията предотвратява опит за убийство на Алинеджад, за който ФБР смята, че е бил извършен, като арестува мъж с автомат и повече от 60 патрона, който почукал на вратата ѝ.

Американските власти твърдят също така, че Техеран е планирал да отмъсти за убийството на генерал Касем Солеймани, ръководител на страховитите паравоенни сили "Кудс", който е станал мишена на удар с американски дрон през 2020 г., като е искал да убие бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън и Майк Помпео, бившия държавен секретар, наред с други длъжностни лица.

През всичко това нито САЩ, нито Европа загубиха надежда за ядрена сделка.

"От гледна точка на иранците това е доказателство, че е възможно да се отдели и поддържа цивилизован дискурс по ядреното споразумение с измамен западен облик, от една страна, и от друга, да се планират терористични актове срещу висши американски служители и граждани", заяви Барнеа, ръководител на Мосад. "Това изкуствено разделение ще продължи, докато светът го позволява".  

Убийствата в Кремъл

Някои се надяват, че нарастващото възмущение в западните общества от репресиите на Иран срещу мирни протестиращи може да бъде искрата, която да убеди Европа да се противопостави на Иран. Но отношението на Европа към другия ѝ любим недобросъвестен играч - Русия - подсказва друго.

Много преди анексирането на Крим от Русия, а още по-малко - тоталната ѝ война срещу Украйна, Москва, подобно на Иран, предприе агресивна кампания срещу враговете си в чужбина и не положи особени усилия да я скрие.

Най-известната жертва беше Александър Литвиненко. Бивш офицер от КГБ като Владимир Путин, Литвиненко е избягал в Обединеното кралство, където се присъединява към други изгнаници, които се противопоставят на Путин. През 2006 г. той беше отровен в Лондон от руското разузнаване с полоний-210 - радиоактивен изотоп, който според разследващите е бил смесен в чая му. Дръзката операция е сигнал за завръщането на Москва към практиката на изкусното убийство от съветската епоха.

Литвиненко почина от мъчителна смърт в рамките на няколко седмици, но не и преди да обвини Путин за убийството му, наричайки руския президент "варварин".

"Може и да успеете да ме накарате да замълча, но това мълчание има своята цена", каза Литвиненко на смъртния си одър.

В крайна сметка обаче единственият, който наистина плати цената, беше Литвиненко. Путин продължи да работи както преди и въпреки дълбокото напрежение в отношенията на Обединеното кралство с Русия заради убийството, то не спря с нищо превръщането на британската столица в така наречения "Лондонград" - детска площадка и втори дом за подкрепяните от Кремъл руски олигарси, които според критиците използват британската финансова и правна система, за да крият и перат парите си.

Убийството на Литвиненко е забележително както с бруталността, така и с дързостта си. Ако Путин е готов да ликвидира враг на британска земя с радиоактивен елемент, на какво друго е способен?

Не беше необходимо много време, за да разберем това. През следващите месеци и години телата започнаха да се трупат. Критични журналисти, политически опоненти и неудобни олигарси в разцвета на силите си започнаха да падат като мухи.  

Европа не мигна.

Ангела Меркел, тогава германски канцлер, посети Путин във ваканционната му резиденция в Сочи само няколко седмици след убийствата на Литвиненко и разследващата журналистка Анна Политковская и не каза... нищо.

Дори и след като нямаше как да се отрече кампанията на Путин за ликвидиране на всеки, който го оспорва, европейските лидери продължиха да идват с надеждата да задълбочат икономическите връзки.

Нито убийството на видния критик на Путин Борис Немцов само на няколко крачки от Кремъл през 2015 г., нито отравянето на дезертьор от КГБ и дъщеря му във Великобритания през 2018 г. и на опозиционния лидер Алексей Навални през 2020 г. с нервнопаралитично вещество разколебаха европейските лидери в представата, че Путин е човек, с когото могат да правят бизнес и, което е по-важно, да го контролират.

Всичко може да се случи

Колко удобно се чувства Русия, когато използва Европа като поле за убиване, стана ясно през лятото на 2019 г. Около обяд в един слънчев августовски ден руски убиец се приближи до Зелимхан Хангошвили, чеченец с грузинско гражданство, и го простреля два пъти в главата с 9-милиметров пистолет. Убийството е извършено в парк, намиращ се само на няколкостотин метра от Министерството на вътрешните работи на Германия, а няколко свидетели са видели убиеца да бяга. Той бил заловен в рамките на няколко минути, докато се преобличал и се опитвал да изхвърли оръжието и велосипеда си в близкия канал.

По-късно стана ясно, че Хангошвили, чеченски боец, който е потърсил убежище в Германия, е бил в руския списък на убитите. Руските власти го смятат за терорист и го обвиняват в участие в нападението в московското метро през 2010 г., при което загинаха близо 40 души.

През декември 2019 г. Путин отрече да е замесен в убийството на Хангошвили. Подобно на. Седейки до френския президент Еманюел Макрон, Меркел и украинския президент Володимир Зеленски след кръга от преговори, насочени към разрешаване на конфликта в Украйна, руснакът го нарече "много варварски човек с кръв по ръцете".

"Не знам какво се е случило с него", каза Путин. "Това са непрозрачни престъпни структури, в които може да се случи всичко".

В ранните часове на 19 октомври миналата година берлинската полиция открива мъртъв мъж на тротоара пред руското посолство. Той беше идентифициран като Кирил Жало, младши дипломат в посолството. Той също така е син на генерал-майор Алексей Жало, заместник-началник на тайния отдел в руската служба за сигурност ФСБ в Москва, който е поръчал убийството на Хангошвили. Служители на западните разузнавателни служби смятат, че Кирил Жало, който пристига в Берлин само няколко седмици преди удара по чеченеца, е участвал в операцията и носи отговорност за нейното разкриване.

Руското посолство нарича смъртта му "трагичен инцидент", като предполага, че той се е самоубил, скачайки от прозореца. Русия отказва да разреши на германските власти да извършат аутопсия (такова разрешение се изисква съгласно дипломатическите протоколи) и изпраща тялото му обратно в Москва.

По-малко от два месеца по-късно руският наемен убиец, който убива Хангошвили, е осъден за убийство и е осъден на доживотен затвор. Наскоро Русия се опита да преговаря за освобождаването му, като предложи възможността за размяна на американската баскетболистка Бритни Грийнър и друг американски гражданин, който е задържан. Вашингтон отхвърли тази идея.

Войната в Украйна дава дълбоки поуки за присъщите рискове от ласкателството към диктатори.

Въпреки че Германия, която жадува за руски газ, често е критикувана в това отношение, тя далеч не е сама в Европа. Упоритостта на Европа да дава на Путин предимство през годините пред лицето на неговите престъпления го убеди, че той ще се сблъска с малко последствия на Запад за нахлуването си в Украйна. Това се оказа погрешно; но кой би могъл да вини руския лидер, че го е мислил?

Иран предоставя на Европа възможност да се поучи от тази история и да се противопостави на Техеран, преди да е станало твърде късно. Но има малко признаци, че тя е готова наистина да стане твърда. Представители на ЕС твърдят, че "обмислят" да последват примера на Вашингтон и да обявят Корпуса на гвардейците на ислямската революция - огромна военна организация, която контролира и голяма част от иранската икономика - за терористична организация. Миналата седмица германският министър на външните работи Аналена Баербок застана начело на усилията в ООН за започване на официално разследване на бруталните репресии на Иран срещу продължаващите протести в страната.

Въпреки това, дори когато режимът в Техеран унищожава враговете си и се надпреварва да изпълни целта си за създаване на ядрени оръжия и ракети, които могат да достигнат всяка точка на континента, някои лидери на ЕС изглеждат слепи за по-широкия контекст, тъй като се стремят към неуловимото подновяване на ядреното споразумение.

"То все още е там", каза наскоро Борел за споразумението, което той пое водеща роля в опитите да възроди. "То няма нищо общо с други въпроси, които със сигурност ни засягат."

С други думи, нека убийствата продължат.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Йоана Цонева

• Иран
• убийства
• Русия
• войната в Украйна
• бягане от отговорност
• безнаказани престъпления