Медийната ни грамотност е зле, "гъба" сме за фалшиви новини

Медийната грамотност свързана с умението за критично мислене, а то се гради от образованието, става ясно от изследването на "Отворено общество"

България e последна сред страните - членки на ЕС, в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Тя се изготвя от Институт “Отворено общество – София” в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, качество на образованието и доверие сред хората. България е на 33-о място.

Финландия (1-о място), Норвегия (2-о място), Дания (3-о място) и Естония (4-о място) са държавите, които имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията.

В дъното на класацията Грузия заема последното 41-о място, предшествана от Северна Македония (40-о място) и Косово (39-о) с почти еднакъв резултат, Босна и Херцеговина (38-о) и Албания (37-о).

Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини.

България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-о място от 41 държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС, като Украйна, Сърбия и Турция, но получава сходни резултати с тези на Румъния. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини, обясняват авторите на проучването.

По индикаторите, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-то място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС - Хърватска. България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на държави в Европа, но тези индикатори имат относително малка тежест при определянето на крайната класация.

В Индекса на медийната грамотност е направен и клъстерен анализ, който разделя страните по групи според близостта на техните резултати и който показва наличието на определени географски модели. Страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати - в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с няколко аспекта, наблюдавани от Индекса на медийната грамотност – качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.

Изданието на Индекса на медийната грамотност през 2022 г. идва във време, когато “инфодемията”, съпътстваща COVID пандемията, съвпадна с пропагандните “инфовойни”, водени на фона на руската инвазия в Украйна, което засилва многократно както дезинформацията, така и заплахите, произтичащи от нея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase