Снимка: БГНЕС

Именно човекът, който донесе стабилност първо на разклащащата се еврозона, а после и на турбулентната италианска политика, ясно изрази слабостта на Европа в отношенията с Русия.

Марио Драги, засега министър-председател на Италия, се оплаква, че континентът няма колективна военна мощ, за да възпира Москва на фона на натрупването на войски на украинската граница.

"Имаме ли ракети, кораби, оръдия, армии? — попита риторично той в навечерието на Коледа. — В момента нямаме."

Ако така нареченият "Супер Марио" на Италия се чувства безсилен, тогава каква е надеждата за всички останали?

Брюксел - виртуален наблюдател

Италианският лидер не е сам в дълбокото си разочарование, че Европа е изключена от ключовите разговори за най-големия проблем със сигурността в задния й двор.

ЕС беше изолиран, докато президентите Байдън и Путин разговаряха директно помежду си – демонстрирано най-вече от видеообаждането им миналия месец, чиито начални моменти бяха публикувани.

Брюксел можeше само да гледа екрана, когато започна играта на високи залози, двустранна дипломация - виртуален наблюдател, който не получи паролата за влизане.

Посещението на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел на фронтовата линия в Украйна в сряда беше опит да се отвори врата за по-голямо участие. Обсъждането на сигурността на Европа и Украйна трябва да включва европейци и украинци, каза той пред репортери.

"Не са само САЩ и Русия в тази игра. Ако искате да говорите за сигурност в Европа, европейците трябва да бъдат на масата за разговори и в дневният ред, а не е само въпросите, които Русия е поставила на масата", допълни той.

Но едно-единствено посещение няма да промени ролята на ЕС или липсата на такава в справянето с последния епизод на демонстрация колко са големи мускулите на Путин.

"Русия просто не вижда ЕС като мощен или силен играч в играта", казва Тинатин Ахвледиани от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел пред BBC. "ЕС показа през последните години, че има много вътрешни разногласия, когато става въпрос за собствената му външна политика, отбрана, въпроси на сигурността и сътрудничеството с НАТО."

Тя вярва, че ЕС трябва да изложи последователна, дългосрочна стратегия за по-голяма роля в отношенията си с Украйна и е окуражена, че това е дестинацията на първото пътуване на Борел през 2022 г.

Поне това последно пътуване на изток беше по-успешно от предишното му. Първият дипломат на ЕС беше унижен по три точки миналия февруари, когато пътува до Москва. Първо домакините му изгониха трима дипломати, обвинени в присъединяване към незаконни улични протести в подкрепа на хвърления в затвора дисидент Алексей Навални. Борел разбра чрез социалните мрежи. Второ - руските власти насрочиха явяване на Навални пред съда в стъклена клетка и му повдигнаха нови обвинения. И последната обида - руският външен министър Сергей Лавров използва съвместна пресконференция, за да заклейми ЕС като "ненадежден партньор", който се опитва да имитира Съединените щати в действията си.

Със сигурност ЕС би искал част от политическата тежест, която САЩ все още имат на световната сцена.

В деня на посещението на Борел в Украйна, вероятно по-значимото пътуване за европейската външна политика беше пътуването на новия външен министър на Германия във Вашингтон.

Анна Бербок, сълидер на Зелените, възприе по-строг подход към Русия и Китай и това се приветства от администрацията на Байдън. Но само защото високопоставен германски министър говори същия дипломатически език като държавния секретар Антони Блинкен, това не означава по-голямо влияние на ЕС върху ситуацията с Русия и Украйна.

Страхове за източния фланг на Европа

Както винаги, това е горещата линия до офисите на лидерите в отделните европейски столици, където е силата, а не в Европейската служба за външна дейност на ЕС в центъра на Брюксел.

Голямата загриженост за ЕС е не само, че е оставен в студа относно Украйна, която не е член на ЕС, но и че ще бъде изключена от дискусиите по целия си източен фланг.

Преди разговорите между САЩ и Русия в Женева на 9-10 януари президентът Путин използва ескалацията на напрежението, за да представи радикални, нови искания, които според него биха помогнали за успокояване на ситуацията.

Главно, Москва ще има вето върху членството на Украйна в НАТО - и не забравяйте, че атака срещу един член на НАТО представлява атака срещу всички. Освен това пейзажът на сигурността в Източна Европа ще бъде върнат 25 години назад до време, когато Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония все още не са се присъединили към ЕС или НАТО.

Макар че е немислимо Западът да обмисли сериозно предложенията, те сега са част от разговор, който Русия е започнала по нейните условия и тя ще иска да ги обсъди допълнително в Женева.

НАТО успя да изиграе по-важна роля от ЕС и тази седмица свиква външни министри.

Искането на Путин да няма по-нататъшно разширяване на НАТО в Европа беше посрещнато с ужас от страни като Финландия и Швеция. И двете вече са членки на ЕС и настояват, че това трябва да бъде техен избор, ако искат да се присъединят към алианса.

"Никой от нас всъщност не знае какъв е действителният план за игра на Кремъл", казва Кадри Лиик от Европейския съвет по външни отношения. Тя се съмнява, че САЩ биха позволили да започнат смислени дискусии относно геополитическия ред и реда на сигурността в Европа, без да участват европейски лидери, но казва, че трябва да има реализъм в това колко много може да постигне ЕС в стремежа си за място на върха .

"Не виждам сребърен куршум. ЕС е различен вид животно и вероятно никога няма да бъде външнополитически участник, подобен на мощни национални държави като Русия или Съединените щати", допълва Лиик.

Тя смята, че най-доброто действие е да се овладее колективната мощ на 27 икономики, тъй като ЕС никога няма да има своя собствена армия.

Предефинирането на мисията на Европа на световната сцена няма да бъде бързо или просто. И в краткосрочен план има много национални разсейвания. Президентът на Франция Макрон е фокусиран върху преизбирането си през април, а в Германия Новото трипартийно коалиционно правителство все още прави първите си крачки. Италия се радва на политическа стабилност, откакто Марио Драги стана лидер миналата година, но сега е съкрушена от търсенето на нов президент - роля, която той може да прескочи. На ЕС може и да не й харесва, но Вашингтон и Москва са двамата главни герои, заемащи централно място.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase