Нормативната база, свързана със земята, е променена 60 пъти за последните години, а българската земеделска земя остава най-евтината и най-разпокъсаната в Европа, съобщва БНР.

Настоящият Европарламент пък не е взел решение как ще изглежда новата обща селскостопанска политика и проблемите трябва да се решат от следващия.

Галина Пейчева, член на българската асоциация на собствениците на земеделски земи и фермер, коментира, че България трябва да разработи стратегически план и да постави конкретни цели за страната като определи кои сектори са стратегически и в кои има нужда от подпомагане.

"Ако не бъдат изпълнени целите и има разлика от 25%, има реална опасност от спирания на плащанията, което е много сериозно, защото от нас се очаква да кажем какво ще изпълним много конкретно - залагаме определени цели и те са свързани с определени ангажименти. Ако те не бъдат изпълнени и разликата е 25%, комисията започва процедура и трябва да бъде направен екшън-план, а ако не бъде изпълнен - плащанията спират“ - обясни Пейчева.

По думите й ресорното министерство създава огромно напрежение и несигурност в бизнеса, защото не отговаря какви цели са заложени в българското предложение.

Друг голям проблем са т.нар. "бели петна" - земите, които не са потърсени от реалните си собственици и се обработват от земеделци срещу заплащане, както и липсата на работна ръка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Европейски парламент
• земеделска земя
• Българска земеделска земя