Румънката Лаура Кьовеши беше предпочетена за поста на европейски главен прокурор от Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент, след като тримата кандидати се явиха за препитване пред евродепутатите от комисиите за бюджетен контрол и за правосъдие в Брюксел вчера.

Късно снощи членовете на бюджетната комисия й дадоха 12 гласа срещу 11 за френския претендент Жан-Франсоа Бонер и 1 за германския кандидат Андрес Ритер.

Членовете на правосъдната комисия, чието мнение ще е решаващо, ще гласуват днес по обед по искане на групите на социалистите и комунистите.

След това председателят на Европарламента Антонио Таяни и шефовете на парламентарните групи ще решат дали да търсят мнението на пленарната зала или да представят вота в комисиите като позиция на парламента.

Първият европейски главен прокурор трябва да бъде избран от страните членки в съгласие с Европарламента. Съветът вече даде мнението си, подкрепяйки Бонер с 50 гласа, а Кьовеши и Ритер получиха по 29.

Ако парламентът избере Кьовеши, двете институции ще преговарят за името на титуляра, който трябва да бъде излъчен до края на март. Ако се спре на Бонер, той ще бъде формално назначен от Съвета.

Кьовеши, бивш шеф на румънското бюро за борба с корупцията, бе фаворит и на селеционната експертна комисия, натоварена да подреди тримата най-добри кандидати.

В изслушването си пред евродепутатите румънката заяви, че е била прокурор 23 г. “почти половината ми живот и нямам какво да крия”. Най-голям интерес у евродепутатите предизвика спорът й със социалистическото правителство на Румъния, което я уволни от поста на шеф на Националната дирекция за борба с корупцията и се опитва да саботира кандидатурата й.
Като свое основно предимство Кьовеши посочи работата си в дирекцията, която разследва стотици министри, кметове, депутати и висши чиновници, изпрати мнозина от тях в затвора и успя да върне на бюджета над 3 млрд. евро.

Службата на европейския главен прокурор трябва да се заеме с разследването на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза. Тя ще разследва и преследва наказателно измами, корупция, изпиране на пари и измами с ДДС, извършени в повече от една европейска държава.
Досега единствено националните органи можеха да разследват такива престъпления. Тяхната юрисдикция обаче свършва до националните граници, което затрудняваше преследването на трансграничните престъпления.

Службата трябва да заработи до края на 2020 г. Освен главния прокурор тя ще има и делегирани прокурори в 22-те държави от ЕС, които решиха да участват в нея, които ще разследват на място.
За разлика от ОЛАФ - европейската служба за борба с измамите, чиито правомощия позволяват само административни разследвания, които след това се предават на националните власти, за да ги подложат на наказателно преследване, офисът на главния прокурор ще може да води и наказателни преследвания за измами с евросредства над 10 000 евро и за трансгранични измами с ДДС за над €10 млн. В момента само половината от препоръките на ОЛАФ за започване на наказателно производство, водят до съд.

Прокурорската служба на ЕС ще има правомощия да работи заедно с националните власти и с полицейската агенция на ЕС Европол по своите разследвания. Пет еврочленки решиха да не участват в новото сътрудничество - Дания, Ирландия, Полша, Унгария и Швеция.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• брюксел
• ЕС
• европарламент
• Лаура Кьовеши
• главен прокурор на ЕС
• Жан-Франсоа Бонер
• Андрес Ритер