288,7 млрд евро излезе иваждането на Гърция от 10-годишната криза, която фалира икономиката й и заплаши съществуването на еврото. Това съобщи Европейският спасителен механизъм, след като днес приключи третата, последна спасителна програма, предоставена от Еврозоната.

"Гърция вече е нормална страна от Еврозоната, която е свободна да определя собствената си политика", заяви комисарят за Еврозоната Пиер Московиси.

Атина става част от всички финансови и икономически процедури, които се прилагат към държавите, използващи еврото. Тя беше извадена от тях досега, за да се даде възможност на икономиката да се възстанови по-бързо, заобикаляйки отговорностите по управлението на икономическата политика, известно като Европейски семестър.

Спасителната програма ще бъде заместена от механизъм за разширено наблюдение, чрез който Европейската комисия ще следи икономиката и финансите й . Четири пъти годишно специални мисии ще бъдат изпращани, за да подготвят доклади, които ще бъдат предоставяни на Еврозоната. Брюксел обаче вече няма да налага провеждането на различни реформи, които бяха условие за получаването на парите.

Според Еврокомиията от 2015 г насам съгласуваните между Брюксел и Атина реформи са довели до укрепване на финансовия сектор, ефективността на публичната администрация е била подобрена, както и бизнес средата. От страна с 15% бюджетен дефицит Гърция е излязла на плюс от 0,8%. Рецесията от 5,5% през 2010 г. е обърната в растеж от 1,4 на сто през 2017 г.

"Гърция е направила най-много от всички държави от ЕС да модернизира администрацията и икономиката си", добави Московиси.

Краят на третата спасителна програма, която действаше от 2015 г насам, както и усилията на политиците и на гръцкия народ са направили страната отново атрактивна за инвеститорите и ще подобрят конкурентноспособността на икономиката, както и ще доведат до отваряне на нови работни места, подчерта еврокомисарят.

Еврокомисията смята, че обикновените гърци още не са усетили подобрението, но че това ще стане. "Реформите поставят основата на устойчив растеж", заяви Московиси, добавяйки, че днес Гърция "приключва кризата и отваря нова страница за икономиката си и отношенията си другите страни".

Краят на спасителната програма ще позволи на властите да излязат на световните борси и сами да набират средства за покриване на външните си задължения. Въпреки направеното, Атина остава с най-висок публичен дълг от 80 процента в ЕС.

Московиси заяви, че "това е край на кризата за Гърция, но и край на кризата за Еврозоната", която сега е по-силна и в по-добра форма отпреди. От 2012 г насам европейският спасителен фонд е предоставил на Атина общо 203,77 милиарда евро. Между 2010 и 2012 г  страната бе подпомогната с 52,9 млрд евро. Така общият размер на помощта, получена чрез трите спасителни програми възлиза на 256,6 млрд евро. €32,1 млрд са дошли от МВФ.

И трите програми бяха проведени само от страните от Еврозоната, които договаряха и контролираха условията с Атина и предоставяха финансовите средства. Еврочленките, неизползващи общата валута, не участваха финансово в спасяването на Гърция.

Размерът на помощта е безпрецедентен в съвременната история, както и удължената продълителност на възвръщаемост на заемите от средно 30 години, уточниха от базирания в Люксембург Европейски спасителен механизъм. Механизмът, който набираше и предоставяше средствата по спасителните програми, е най-големият кредитор на Атина и държи 55% от държавния дълг. Очаква се бордът му през есента да одобри, разрешените от Еврозоната през юни мерки, които ще доведат до опрощаване на задълженията с 30 на сто до 2060 г и до намаляване на финансовите нужди с 8%.

Гърция беше последната държава, която беше подпомагана финансово чрез него, след като в разгара на финансовата и икономическата криза през него минаха още Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Атина
• Гърция
• EК
• Пиер Московиси