България и още 19 еврочленки приеха правила за създаването на Европейска прокуратура, която ще разследва корупция и злоупотребите с еврофондове и укриването на ДДС в няколко страни.

Досега разследванията по нарушаване на правилата за европейско финансиране бяха ангажимент на националните власти, но Брюксел иска да контролира по-изкъсо харченето на общите пари и укриването на ДДС, част от което отива директно в европейския бюджет.

След като новият орган бъде въведен, независимите европейски прокурори ще имат правомощия да провеждат разследвания и да повдигат и поддържат обвинения за престъпления, засягащи бюджета на Съюза, като корупция или измами със средства на ЕС или трансгранични измами с ДДС.

Засега 20 от 28-те еврочленки са обявили, че ще разчитат на европрокуратурата, включително България. Останалите отказват да участват и затова новият регламент ще се прилага като засилено сътрудничество, но остава отворен за новоприсъединили се. Европрокурори няма да има в Унгария, Полша, Великобритания, Дания, Швеция, Холандия, Малта и Ирландия.

Опашката пред прокуратурата може да стане по-дълга, ако Брюксел реши да обвърже достъпа до европейските фондове с участието в новата служба. Еврокомисарят за правосъдието Вера Йоурова заяви в интервю, че това ще бъде именно така, но по-късно неин говорител обяви, че тя е била неправилно цитирана. Говорителят на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер добави, че засега е ясно, че такава връзка няма да се прави до 2020 г. Правилата за работа на еврофондовете са договорени дотогава, но те ще бъдат променени за следващия бюджетен период. Германия вече съобщи, че смята, че еврофинансирането трябва да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона в страните членки.

Европейската прокуратура ще функционира като единна прокуратура на територията на всички участващи държави членки. Тя ще бъде независима както от евроинституциите, така и от националните власти.

Във всяка от участващите държави ще бъдат определени делегирани прокурори с двойна функция. Те ще могат да разследват както престъпления на национално ниво, така и в такива, които се водят от централната служба. Ако европрокуратурата обаче реши да поеме „дело“, тя ще го изземе от националните органи, които повече няма да имат контрол върху разследването и решението дали да го прекратят или да го внесат в съда, решиха правосъдните министри днес в Люксембург.

Европейската прокуратура ще се занимава с всички престъпления по европроекти  и измами с ДДС над 10 000 евро, а когато са замесени няколко страни, прагът ще от 10 милиона евро.

Европрокуратурата ще пести време, защото няма да иска информация по процедурите за съдебно сътрудничество, ще може да си я взема директно и ще може да повдига обвинения срещу престъпниците направо пред националните съдилища.

Това е коренна промяна от сегашното положение, при което Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, която досега разследваше подобни престъпления, разнищваше престъпниците, но можеше само да препоръча на националните власти да ги изправят пред съд.

Правосъдната министърка Цецка Цачева приветства днес в Люксембург постигането на съгласие, като изрази надежда, че държавите ще си сътрудничат, за да хващат престъпниците.

Очаква се до октомври Европейският парламент също да даде съгласие за създаването на Европрокуратурата, след която тя ще може да се сформира и да започне да работи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• европрокуратура