Най-големият търговски блок в света с близо половин милиард население допуска да бъде разиграван по унизителен начин от някакъв незначителен регион и неговия местен велможа. Защо ЕС стигна дотам? Коментар на Барбара Везел за Дойче веле.

Що за политически театър? Един регион с едва 0,7 процента от населението на ЕС е взел за заложници останалите близо половин милиард европейци. Още в първия ден от Срещата на върха в Брюксел регионалният велможа Пол Манет от далечен Намюр изрази надеждата, че валонският проблем би могъл да бъде евентуално решен чрез нови преговори. Затова незабавно бяха поведени трескави среднощни разговори, които обаче не донесоха никакъв напредък. Междувременно Пол Манет продължи с безучастно лице да играе своята партия покер и дори поиска да бъде отложена срещата на върха между ЕС и Канада с участието на  канадския премиер Жюстин Трюдо.

Пълен застой...

За какво става дума всъщност? Един регион, който създава едва 15 процента от белгийския търговски обем, изведнъж превръща споразумението с Канада във въпрос на живот и смърт. При това годишният стокообмен между Валония и Канада възлиза на едва 150 милиона евро. Не можеше ли тази сума просто да бъде преведена на заядливата провинция и да й се каже: „Не закачайте споразумението! Ето ви откуп!”

Проблемът обаче не е в това. Става въпрос за нещо съвсем различно. Съпротивата на Валония е израз на една фундаментална опозиция срещу глобализацията, която отдавна вече залага само на чувствата, а не на фактите. За противниците на СЕТА световната търговия е нещо лошо, а  споразуменията за свободна търговия са направо дяволско изобретение. Те обаче изцяло игнорират факта, че споразумението с Канада междувременно беше силно нагодено към европейските норми.

Валония се противопоставя на СЕТА, защото разполага с такава юридическа възможност, а и защото смята, че целият случай ѝ носи идеологическа изгода. Нещо подобно се случи в Германия преди две години, когато малкият синдикат на локомотивните машинисти реши да покаже на всички, че е способен да извива ръце. Тогава всички влакове принудително останаха по гарите.

Целият фарс естествено е неразделно свързан и с белгийската вътрешна политика. Централното правителство на Шарл Мишел се кастрира политически, предавайки толкова голяма част от властта си в ръцете на регионите, че те вече имат право на глас дори и по отношение на международни договори.

Подобно нещо, разбира се, води до абсурдни резултати. Защо тогава значително по-голямата и многолюдна германска провинция Северен Рейн-Вестфалия или огромният френски регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг също да нямат думата? Белгийският проблем е чисто ирационален и няма нищо общо с принципите за демократичното представителство, той е плод единствено на сбърканата федерална структура в страната.

Катастрофа за ЕС

Разправиите с Валония са истинска политическа катастрофа за ЕС. Най-големият търговски блок в света допуска да бъде разиграван като славната една време римска армия в комикса "Астерикс при белгийците", а това за пореден път намалява доверието към общността.

Ако в следващите дни не се стигне до решение, ЕС ще се изложи окончателно. Кой ли би искал вече да преговаря с него за нещо, след като всевъзможни региони и региончета ще са в състояние да слагат прът в колелата на преговорите и да спират всичко.

А най-лошото в цялата работа е, че ЕС като цяло ще стане обект на злоради подигравки. След като не е дееспособен дори по отношение на ключовите си правомощия в търговската политика, на Брюксел няма да му остане нищо друго, освен скоро да пусне кепенците.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• канада
• Валония
• ЕС
• СЕТА