Напоследък германският канцлер Ангела Меркел трябваше да понесе доста упреци от източноевропейските страни.

Това съвсем не остана незабелязано и германското издание Die Welt отбелязва критиките с особен акцент върху България. Статията е с недвусмисленото заглавие: "Източна Европа заговори директно на Берлин".

Старите демони лежат в плитки гробове и отколешните негодувания срещу Германия лесно се възраждат. Критиката към Берлин, прошепвана при закрити врати, може да има сериозни последици. Особено ако солидарността между съседите продължи да укрепва.

А критични точки има предостатъчно: Брекзитът, след който Великобритания реши да се отдели от останалите членки на ЕС, спешната необходимост от реформи в съюза, отворените въпроси за вътрешна и външна сигурност и не на последно място - стратегическите избори за президент на САЩ, които все още не са решени.

Но в нито една друга област кризата и критиките на са толкова осезаеми и единодушни, колкото при въпроса за бежанската криза. А това никак не е дреболия, особено за страните от Източна Европа, които едва сега започват да се наслаждават на извоювания от преди 25 години суверенитет.

Едно е пределно ясно - тези страни няма да се оставят да бъдат водени за носа от ЕС, и определено няма да позволят германски диктат.

Вечната германска дилема

Бежанската криза изглежда поне временно решена, благодарение на споразумението между ЕС и Турция. Само че това е наистина временно решение, докато човек не се замисли за мигрантите на юг и изток на Средиземно море, които търпеливо чакат своя час. Още по-сложно става като към формулата се прибави и не особено стабилната Турция, начело на която е още по-непредвидимия Реджеп Ердоган.

Различните интереси, способности и поведенчески модели на държавите от блока могат да разкъсат ЕС. Но не всички оценяват и се учат от Берлин и определено не всички са съгласни, че хегемонията му трябва да продължи. Ако правителството в Берлин се откаже от лидерската позиция в ЕС, ще е трудно, ако обаче останат лидери - ще е още по-трудно. Това е вечната германска дилема, с която Берлин се справя.

Остава и още един проблем - Брекзит може да се окаже заразен - национализъм, защита на идентичността и гняв се трупат в обществата и заплашват да изригнат. Бежанската криза - управляване или не, се задълбочава все повече и се доближава до точката на кипене, а от Берлин звучи все старата мантра: "Можем да го направим".

Междувременно управляващите в Източна Европа слушат за прословутата германска Wilkommenskultur и очакват най-лошото. Меркел изтърпя много - и пред микрофоните, и при затворени врати, но можем само да се надяваме, че съветниците й са разбрали посланието.

Бълария спасява Шенген

В свое интервю наскоро българският министър-председател Бойко Борисов не спести похвалите и възхищението си от германския канцлер. Той обаче се оказа и практичен човек, готов за сериозен дебат, отбелязва Die Welt.

България пази границата си - външна за Европа - със стена. И така спасяват Шенген. Обаче не искат да бъдат изоставяни и затова критиката им към Берлин е груба, но справедлива.

"Всички имаме разузнавателни служби и те ни предупреждаваха за това, което идва към нас, точно както сега ни предупреждават за онова, което се случва в Северна Африка", заяви официална София.

Кризата с бежанците си има едно неочаквано отражение - тя е точно огледало на кризата на управлението в ЕС. Германският въпрос неочаквано беше върнат на сцената през страничната врата.

Всеки канцлер в Берлин трябва да намери баланс между равенство и лидерство в Европа. Това е проблем, който съществуваше преди, ще го има и занапред. Той трябва да бъде решен, защото иначе ще се окаже, че най-доброто е зад гърба ни, а не пред нас, заключава Die Welt.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• германия
• Бойко Борисов
• критика
• ангела меркел
• Източна Европа