Гърция реално е изпълнила само 15% от условията на международните кредитори за отпускане на нови заеми и още толкова – частично. Две трети от изискванията не са спазени, заяви лидерът на европейските либерали и член на Европейския парламент Ги Верхофщат, след като финансовите министри от Еврогрупата одобриха нов заем 10,3 млрд. евро, позовавайки се на послушанието на властите в Атина.

Правителството на Алексис Ципрас си спечели одобрението на кредиторите като в последните седмици прокара през парламента пенсионна реформа, приватизационен фонд, нова приходна агенция и повиши данъците върху доходите.

Европейските либерали обаче твърдят, че гръцкият парламент приема закони, които след това не се прилагат или се променят и обезсилват с постановления на правителството. Независимите органи, които трябва да контролират властта, се държали с членове с изтекли мандати, а когато биват подменяни, това ставало с политически назначения. Така властите в Атина отчитали активност, а на място нищо не се променяло.

Данъчният кодекс е бил променян 17 пъти за 18 месеца, а данъчният процесуален – 10-кратно. Шефът на бюджетната комисия на Европарламента Жан Атауи, пък съобщи, че промените, които целят повишаване на събираемостта от имотни данъци са не изпълними, тъй като в Гърция няма регистър на недвижимата собственост и не се знае кой какво притежава и дължи.

Те обвиниха и европейските институции, че гледат формално и "чисто математически" на показателите, без да следят дали от тях има ефект. Това според Верхофщат се дължало на липса на политическа воля и на нежеланието да се критикува Гърция като равноправен член на ЕС и да не се смущават световните финансови пазари.

Либералите прогнозираха, че третата спасителна програма на международните кредитори, която се изпълнява в момента не работи, защото не може да събуди гръцката икономика, която се очаква да изпадне в рецесия тази година. Според тях Атина няма да може да се върне самостоятелно на финансовите пазари през 2018 г., както се очаква.

Европейският съюз е налял вече 220 млрд. евро с малък ефект, посочи лидерът на либералите. Верхофщат предрече влошаване на ситуацията в Гърция, тъй като международните кредитори не лекуват причините за продължаващата 6-та година криза в Гърция, а симптомите ѝ, свързани с бюджета. 90 на сто от препоръчаните мерки на Атина в третата спасителна програма са насочени към повишаване на данъците и затягане на бюджетната дисциплина и само 10% към подобряване на управлението. Това пък се твърди в анализ на Института за изследване на управленски политики, поръчан от европейските либерали.

В същото време Гърция се нуждае от повишаване на конкурентоспособността, от реформа на администрацията, засилване на институциите, подобряване на управлението и борба с клиентелизма, смятат те.

Либералите ще поискат от лидерите на ЕС, които се събират в Брюксел в края на юни, нова сделка за Гърция. Вместо върху бюджетните показатели и даването на заеми за покриване на неизплащаеми дългове, те предлагат тя да се фокусира върху модернизацията на икономиката и обществото, опростяване на бюрократичните процедури, вкарване на повече европейски инвестиции, драстично сваляне на данъците за бедните слоеве на обществото и малкия бизнес, промени във финансирането на партиите и медиите, електронно управление, реформа на съдебната система и увеличаване на данъчната събираемост.

Според Верховщат опростяване на гръцкия дълг, за каквото принципно се договориха международните кредитори, трябва да има едва, след като Атина изпълни реформите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Гърция
• ЕС