Аз съм дете на бежанци, пише коментаторът Мартин Уолф за Financial Times. Той разказва, че родителите му са избягали от Хитлер във Великобритания и така са спасили животите си. Затова и не е изненадващо, че самият Уолф смята, че Европа има морален дълг да защитава бежанците. Какво обаче да мислим за по-широкия смисъл на миграцията?

Глобализацията не е само за стоките, услугите и капитала. Тя е също и за хората, посочва той. Държавите, където доходите са по-високи, са не само по-богати, но и по-малко корумпирани и по-стабилни. Затова няма нищо изненадващо, че толкова хора искат да емигрират.

Миграцията е и основна тема за политически спорове, като е особено важна опорна точка за крайно десните популистки партии. Спомнете си само за Найджъл Фараж, Марин льо Пен и Доналд Тръмп, посочва Уолф.

Не са много тези, които не са съгласни, че в момента разликата в доходите по света е най-голяма в сравнение с предишни икономически изкривявания. Движението на хора пък обичайно се разглежда като вид търговия и целта му е човечеството да се възползва от премахването на бариерите. Движението на хора се очертава да е огромно и да повлияе най-вече върху икономиките с висок доход. В тях обаче живее само с една седма от населението на света и това ще оптимизира и богатството.

Подобен космополитизъм освен това е несъвместим с организацията на политическия съюз от самоуправляващи се териториални юрисдикции, посочва Уолф. Несъвместим е и с правото на гражданите да решават кой може да споделя ползите от това да живее с тях.

Ако държавите имат правото да контролират имиграцията, критериите за имиграция са всъщност от полза за гражданите на тези страни. Ползите за желаещите да емигрират обаче са все по-малко.

Какви са ползите от имиграцията за гражданите и техните потомци? Аргументите са различни и имат отношение не само към числата, но и към отделните характеристики. Дали е важно да се увеличава населението? Отговорът е не, пише Мартин Уолф. Увеличаването на населението на една малка и просперираща държава, каквато е Дания, няма да доведе до увеличаване на стандарта на живот на гражданите ѝ, но ще доведе до по-сериозни разходи заради претоварване. Така аргументът за размерите прави отбраната на страната по-лесна.

Аргументът обаче не може да идва само от числата, а и от характеристиките на имигрантите. Защитниците на ползите от имиграцията твърдят, че новопристигналите са млади, по-евтина работна ръка са, по-добре мотивирани и с различни ценности. Опонентите обаче изтъкват, че и младите остаряват, а многообразието има не само предимства, а и недостатъци.

Действително имигрантите са относително млади. Имиграцията освен това съвсем скоро ще стане единственият източник за увеличаване на населението на Европейския съюз (ЕС). През последните 10 години имигрантите представляват 47 на сто от ръста на работната сила в САЩ и 70 на сто в Европа, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това не е изненадващо, предвид че естественият прираст на населението на страните намалява от десетилетия.

Но въпреки че имиграцията намалява съотношението между работоспособните и пенсионерите, въздействието върху същото това съотношение не е чак толкова голямо. Поне не и със сегашните нива на имиграция. За да се понижи драстично това съотношение, е необходим доста по-силен миграционен поток, посочва Уолф. През 2014 г. на всеки 100 души в работоспособна възраст се падат 29 души над 65 години. Според ООН за да се поддържа това съотношение под една трета, ще е необходимо в периода 1995-2050 г. да емигрират 154 млн. души.

Какви биха били другите икономически последствия? ОИСР изследва и фискалното въздействие от кумулативните вълни на миграция през последните 50 години в държавите от ЕС и посочва, че то е почти нулево. Въздействието зависи от уменията и другите характеристики на мигрантите, както и гъвкавостта на пазарите на труда. Освен това съществува и въпросът мигрантите ще запълнят ли празнините на пазарите на труда или ще заместват, а ако са заместители – кого всъщност ще заместят на пазара на труда, посочва още Мартин Уолф.

Имиграцията има огромно въздействие и върху необходимостта от инвестиции – в жилища и друга инфраструктура. И все пак имигрантите са хора и не всичко опира до икономиката. С времето мащабните имиграционни потоци ще променят културата на приемащите държави по много по-комплексен начин. Имигрантите носят многообразие и културна динамика. В същото време обаче, както отбелязва и носителят на Нобелова награда Томас Шелинг, е нормално да се засили и значителна сегрегация и хората да започнат да живеят разделени, без много споделени отговорности.

Имиграцията има икономически ефекти, но засяга и бъдещите ценности на страните. Нашите държави ще се окажат нито затворени, нито напълно отворени. Постигането на баланс е трудно и е нормално, че за държавите собствените им граждани стоят на първо място.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• миграция
• Financial Times