Първите стъпки на гръцкото правителство са обезкуражаващи. Само четири дни след встъпването си на власт новият кабинет под ръководството на Алексис Ципрас повдигна толкова много въпроси в страната си, но и в целия ЕС. Единна позиция на съюза срещу Русия – почти, но не съвсем. Започнатите с мъка структурни реформи – отменени.

А това политическо говорене отклонява темата от по-важните въпроси – Ципрас и финансовият му министър Янис Варуфакис трябва да се занимават по-скоро с бюджетните теми и въпроси. През тази година гръцкото правителство трябва да се разплати с някои кредитори. При това става дума за голяма суми пари - и това може да вкара малката страна в сериозни неприятности, пише Financial Times. 

Само на Европейската централна банка (ЕЦБ) Гърция трябва да изплати 6,7 милиарда евро през юли и август. ЕЦБ прие под ръководството на своя бивш президент Жан-Клод Трише гръцки държавни облигации като обезпечение. Сега те имат падеж.

Централната банка ще настоява за плащането - в противен случай тя ще трябва да се примири с обвинението за публично финансиране, а това е забранено от европейските договори. Дори и за удължаване на срока не може да става дума, заяви членът на управителния съвет Беноа Кьоре по-рано тази седмица пред Corriere della Sera.

Гръцките банки също са зависими от ЕЦБ. Централната банка приема гръцки държавни облигации като обезпечение за банките. Финансовите институции могат да депозират книжата си в ЕЦБ и да получат в замяна свеж капитал. Централната банка има свои собствени правила за действие. Преди кризата тя не приемаше книжа, които са напът да бъдат понижени до неинвестиционен рейтинг.

Тази сделка с ЕЦБ ще се прилага обаче само докато Гърция прилага реформите на Тройката. „Облигациите без тази програма не могат да се приемат от ЕЦБ", повтаря постоянно германският министър на финансите Волфганг Шойбле. "И аз се надявам, че тези, които са отговорни фактори в Атина, разбират това добре“.

Но и във Вашингтон чакат трансфери от Атина. Международният валутен фонд трябва да получи през тази година малко под 9,1 милиарда евро от Гърция. И Европейската инвестиционна банка иска 800 милиона евро. Ако всички тези ангажименти, както към публични, така и към частни кредитори, включително и лихвените плащания, се съберат, излиза, че Гърция има нужда от 21,3 милиарда евро. И то само през тази година, пресмята германският Die Zeit.

Откъде обаче може да дойдат парите, ако Гърция не иска да взема вече абсолютно никакви нови заеми от ЕС? Засега има малко достоверни данни за това как изглежда текущата бюджетна ситуация в Гърция. Особено след като се очаква данъчните приходи през януари и през декември миналата година да отчетат спад. „Като цяло правителството твърди, че има резерви от 4 милиарда евро“, казва икономистът Манос Гиакумис, анализатор в гръцкия мозъчен тръст MacroPolis. Тази сума би могла да помогне на Гърция само през първите няколко месеца, но не и след това.

Една от възможностите е да се издадат още краткосрочни държавни облигации, познати като съкровищни бонове. Но това е идея, която самият Алексис Ципрас вече спомена. Само че това не може да се случи лесно. Тройката вече е задала таван на общите облигации. И в момента Атина със съкровищни бонове за 15 милиарда евро е близко до горната граница. А в действителност Ципрас възнамерява да изгони Тройката от страната и въобще да не пита експертите за разрешение за издаването на допълнителни облигации.

Общо 11 млрд. евро се съхраняват в банков фонд. Hellenic Financial Stability Fund (HFSF) бе създаден по време на кризата със средства от ЕС с цел рекапитализиране на гръцките банки. Но парите не бяха изхарчени напълно. Неочаквани пари? Вероятно не. „Тези средства не могат да бъдат използвани за финансиране на гръцката държава", каза икономистът Гиакумис.

В края на краищата може би всичко зависи от желанието на еврозоната да запази Гърция в блока на всяка цена. И съответно да допусне някакви отстъпки в преговорите с Ципрас и Варуфакис. Носителят на Нобелова награда Пол Кругман се съмнява, че ЕЦБ е готова да ескалира ситуацията, ако е необходимо.

А Атина дава вид, че е готова на преговори. След като Гърция първоначално намекна, че може да спре санкциите срещу Русия, по време на първото заседание на кабинета в сряда имаше по-умерен тон. Разговорът с шефът на Еврогрупата Йерун Диселблум в петък се очаква да бъде "продуктивен". Правителството ще се стреми към балансиран бюджет.

Икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Европейски съюз
• икономиката на Гърция
• сириза
• Алексис Ципрас
• Янис Варуфакис