Ивайло Калфин. Снимка: архив, БулФото

Най-разпознаваемите български евродепутати са Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Илияна Йотова, показват резултатите от социологическо проучване.

Изследването е представително за пълнолетното население на България и е проведено от 18 до 24 октомври под ръководството на социолога Живко Георгиев. То е част от проекта "Как се прави европейска политика в интернет", иницииран от евродепутата Ивайло Калфин.

На въпрос кои български евродепутати познават, 54 процента от анкетираните спонтанно посочват Ивайло Калфин, 37 на сто - Надежда Нейнски, 33 процента - Илияна Йотова, 32 – Антония Първанова, 29 на сто отговарят Слави Бинев, а 27 процента - Димитър Стоянов. В топ 10 са още Филиз Хюсменова, Метин Казак, Станимир Илчев и Андрей Ковачев, познат за 4 процента от анкетираните.

Сходна е класацията и при въпроса кои български евродепутати са направили най-много за България, каза социологът Живко Георгиев, цитиран от БТА.

На въпрос кой е председателят на ЕК, 59 процента от анкетираните посочват верния отговор - Жозе Мануел Барозу. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е познат за 22 процента от запитаните. Само шестима от българските евродепутати изпреварват по разпознаваемост председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, известен на 17 процента от анкетираните.

По думите на Живко Георгиев това не е добър знак за публичната активност на голяма част от евродепутатите. По някаква причина евродепутатите от БСП са добре разпознаваеми не само за своя електорат, но и за българските граждани, не така добре стоят нещата за евродепутатите от ГЕРБ, които не са известни на широката публика, дори на собствения си електорат, коментира социологът.

Според него при Ивайло Калфин и Надежда Нейнски фактор за разпознаваемост е и досегашното им участие в политическия живот.

Една четвърт от пълнолетните българи проявяват силен интерес към работата на европейските институции, за 40 процента тази тема е доста чужда, а останалите спорадично търсят информация, сочат данните от изследването. Населението се информира от класическите медии, като решително доминира телевизията. Сред младото поколение интернет е втори източник на информация след телевизията.

Ползването на социалните мрежи засега не е повишило търсенето на информация за ЕС.
Според Георгиев най-подходящият начин българските евродепутати да използват тези мрежи и да сближават българските граждани с европейската тема е чрез каузи.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase