Еврото се наложи от десет години в портмонетата на милиони европейци без обаче да успее да спечели нито сърцата им, нито пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му, информира Франс прес.

Използвана още от 1999 година на финансовите пазари, единната европейска валута нахлу във всекидневието на 12 европейски страни на 1 януари 2002 година, а франковете, дойче марките и италианските лири си отидоха.

Днес еврозоната обединява 332 милиона души в 17 страни. В средата на 2011 година в обращение имаше 14,2 милиарда банкноти и 95,6 милиарда монети на обща стойност близо 870 милиарда евро, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Политици и икономисти не престават да изтъкват ползите от единната валута:

"По-голям избор и стабилни цени за потребителите, повече сигурност и възможности за предприятията ипазарите", както и "осезаем признак за европейска идентичност" - така Европейската комисия хвали еврото в интернет сайта си.

Само че с дълговата криза, започнала в Гърция през 2010 година, преди постепенно да завладее цялата еврозона, старите дрязги излязоха отново на повърхността, евроскептиците добиха по-голяма увереност и недоверието между страните от Севера и Юга никога не е било така ярко изразено.

"Въпреки безспорните му предимства при пътуване, потребителите така и не се почувстваха щастливи с еврото, у тях си остана първоначалното усещане за покачване на цените", отбелязва Андре Сапир, икономист от центъра Брюгел за проучване на икономическата политика в Европа.

ЕЦБ действително се постара да бди за стабилността на цените от 1999 година, ограничавайки инфлацията до 2 процента, но потребителите се вторачиха във всекидневните си покупки на хляб и бензин и останаха с усещането за ускоряване на инфлацията във всички страни, приели еврото.

А онези, които продължават да обръщат цените в предишните си национални валути, сравняват с цените отпреди 10 години, на което пък се дължи общото усещане за по-висока инфлацията у повечето европейци, обяснява Андре Сапир.

А европейската идентичност, която трябваше да бъде циментирана от еврото, понесе тежък удар с дълговата криза и безкрайните разправии как да се излезе от нея - с германците, хулещи гърците за техния "мързел", и италианците и французите, преоткрили езика на омразата срещу Германия.

През декември страните от еврозоната се споразумяха за засилят бюджетната дисциплина в европейските договори, но без да прекрачат прага на федерализма.

Никой обаче не мисли сериозно за връщане към предишните национални валути, въпреки че носталгията се шири все повече, особено сред германците, които бяха много привързани към дойче марката - синоним на следвоенното икономическо чудо - и които имат усещането, че вечно плащат заради съседите си.

Евентуален края на еврото би бил катастрофален за европейските банки заради предвидимото обезценяване на валутите на страните от Южна Европа, на които те са кредиторки, подчертават икономистите. А в Германия, чиято валута значително би поскъпнала, конкурентоспособността в износа ще се стопи и това ще доведе до масова загуба на работни места.

Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман неотдавна изтъкна с ирония по повод слуховете за тайно печатане на марки във федералната република:

"Няма план Б, няма печатарски машини в мазето на Бундесбанк", посочи той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase