В последните две седмици светът на електронната музика беше обърнал поглед към Маями, където се състоя може би най-големият електронен фестивал в историята, събрал не само солидно количество гости, но и почти всички по-известни имена на сцената в момента за два брутални уикенда.
Ultra Music Festival стана на 15 години, а като водещо събитие в света на електронната музика, заразила така ударно в последните три години и масовата американска публика, то празненствата очаквано бяха големи.
Шестте парти дни се превърнаха в нещо невиждано до момента със своите 7 сцени, над 100 имена и най-вече с директното предаване на част от изпълненията в youtube, което направи съпричастни към случващото се още хиляди по целия свят.
От друга страна обаче, немалко бяха и критиките, отправени главно от страна на по-стари фенове на електронните стилове – много от тях не могат да се съгласят с налаганата в момента комерсиализация на EDM сцената, а още повече със сериозното доближаване на електронното до поп звучене за телевизиите и за радиата. И макар да имаше не малко разочарования и много от оплакванията да са напълно обосновани, Ultra в крайна сметка даде шанс на изпълнители от всички стилове да се изявят и се превърна в едно от най-големите събития за тази музика въобще – празник нейната популярност в момента за милионите фенове по света.
Първият уикенд главната сцена беше отделена за много от младите имена, което изразява ясната тенденция именно такива да вадят големите хитове и да се налагат все по-усилено в последните 3 години. Немислимо за самите тях допреди няколко години, сега Hardwell, Ники Ромеро, Zedd, Портър Робинсън и дори 18-годишният Мадеон завладяха основната сцена и се представиха безкомпромисно, особено за любителите на модерното в момента EDM звучене. Разбира се, главните изпълнения си бяха на добре познатите гиганти – Swedish House Mafia, Deadmau5, Above & Beyond и Армин. На Mega Structure обаче имената далеч не бяха по-слаби – там през първия уикенд в освновните часове вилняха легенди като Fatboy Slim, Карл Кокс, Ричи Хоутин, Тиесто и Гета.
На останалите сцени можеше да се намери музика за всеки вкус – транс, house, d`n`b, дъбстеп и всичко останало.
Вторият уикенд успя дори да премине първия по стихийност. Сега ролите бяха разменени и младите звезди бяха в по-ранните часове, докато някои от по-спокойно представилите се титани повториха или дори подобриха изпълненията си. Laidback Luke запази обичайното си високо ниво, а Eric Prydz в първата вечер изпълни легендарен сет, с което доказа мястото си сред топ имената.
Техно легендите също подържаха високото ниво. Avicii продължи стремглавото си спускане надолу, след като до 2012 се беше утвърдил като най-горещото ново име, пускаше хит след хит и то доста успешно по отношение на качеството. Последва обаче фиаското с Мадона отпреди година, след това Levels започна да излиза от нормалните граници на популярност на дадено парче, а на изпълнението си тази година той реши да заложи на иновативността и да представи задаващите се нови негови продукции. Те обаче са издържани в доста комерсиален стил и излизането на сцената на редица музиканти и поп или дори кънтри насоченото звучене на изпятите на живо парчета не се понрави на голяма част от присъстващите, за които изненадите може би бяха малко в повече.
След това обаче Тиесто излезе пред публиката и с типичната си лекота успя да я доведе до екстаз като не спести да представи и някои нови продукции, като общото му парче с Dyro, който беше представен както от легендата, така и от Hardwell като най-обещаващата бъдеща звезда на електронната музика, така че можем да очакваме големи неща от него. Освен стандартно силните изпълнения на Deadmau5 и Гета в събота, Калвин Харис успя да пребори критиките, че няма добри диждей умения с много ударен сет.
В неделя се състоя изданието на A State of Trance 600 от Маями, където Армин и останалите транс големци отново се доказаха, а горещата звезда Алесо на главната сцена направи сериозна заявка за очакваното му изстрелване още по-напред сред топ имената. Голямата кулминация на целия фестивал уж беше обаче последното изпълнение на Swedish House Mafia - според тях последното изобщо, след като с приключването на турнето членовете на триото ще започнат да работят самостоятелно.
Като го сравним с останалите изпълнения на фестивала, това не отстъпваше по нищо. То обаче и по никакъв начин не беше отличително – особено за запознатите със сетовете на шведите, които почти винаги се придържат към един стандартен плейлист и съответно не изненадаха почти по никакъв начин. Разбира се, последното им изпълнение донесе някаква емоция и малко тъга на част от феновете. Това обаче не помрачи прекрасните впечатления от цялото шоу, което ни предостави Ultra тази година. И макар официалното парче на фестивала да беше United на Тиесто, то в истинския химн се превърна Clarity на Zedd – въртяно в различни ремикси от една дузина диджеи, то е безгрешен представител на днешното модерно течение, създадено именно от подобни млади и развиващи се таланти, превзели не само последните две седмици, но и като цяло електронната сцена, за радост на едни, и за нещастие на други.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
8
Веселин
преди 11 годиниТиесто, Бурен и прочие commersial bullshit! Добре ,че спомена поне Ричи и Кокс...
7
Христо Михайлов
преди 11 годиниТова да не е България че автора на статията да е употребил много алкохол.Може да е употребил много лубриканти с цел задоволяване на естествените нужди на стадо ***.
6
Анонимен
преди 11 годиниаз и на война съм бил... бомбандират, бомбардират па спрат..... Тука тупа -лупа ,тупа -лупа нема край.....