автори: Милена Савчева и Иглика Стефанова

В края на месец март на българската електронна сцена гостува един от най-ярките представители на аржентинската прогресив музика. Жерардо Боскарино (Gerardo Boscarino) направи своя дебют в България през май 2008 година. През изминалия месец се завърна отново, за да зарадва българските клъбъри, но за наше съжаление този път без Факундо Мор (Facundo Mohrr).

Радваме се, че имахме възможността да му зададем няколко въпроса и да разберем какво се случва около него и какво е мнението му за българската клубна култура.


Това е второто ти посещение на българската електронна сцена. Какви са впечатленията ти от партито в клуб Spacer? Няма да те моля да ги сравняваш, разбира се с това в клуб Мания, но съм сигурна, че ти си ги усетил по различен начин.

Разбира се, между тях няма база за сравнение. Единият е летен курортен клуб пълен с много туристи, а другият градски. Моето впечатление за двете партита е напълно различно. Партито в Spacer определено ме караше да се наслаждавам повече от работата си. Атмосферата беше страхотна, всички присъстващи се забавляваха искренно, всеки танцуваше и дори аз не можех да скрия задоволството си от това.

Единственната забележка, която имам, е че присъстващите не бяха, толкова много. Организаторите ми споделиха, че напоследък на всички партита е така. Това от своя страна е един голям срам за клубната култура, защото един интернационален гост – диджей струва много скъпо. Това е бизнес и ако достатъчно хора не посещават тези мероприятия, клубовете ще трябва да спрат да представят на публиката имената, които искат да чуят и обичат.

Какви са най-важните неща, които се случиха в твоята кариера през последните 3 години? Дори в България, твоето име стана много по-популярно.

 Последните 3 години, дори бих казал последните 5-6 години, бяха много важни за моята кариера и развитието ми като диджей и продуцент като цяло. Не мога да определя нещо като специално, защото това, което ми помогна е комплекс от много работа и много усилия. Доволен съм и смятам, че всичко по пътя ми е страхотно и съм истински благодарен за това.

Как виждаш сега електронната музикална сцена през твоито очи?

Сцената в глобален мащаб е доста обширно понятие и е трудно да се определи статута й. Но като цяло на някой места е много добре, на други е много зле. В момента обаче, има едно масово затишие, което предполагам се дължи на факта, че навсякъде в Европа икономиката не е добре.

Можеш ли да ни разкажеш някой детайли за твоята последна продукция?

Смело си признавам, че съм мързелив продуцент. Имам няколко парчета, върху които съм започнал работа, но за съжаление, не мога да намеря достатъчно време да отида в студиото и да ги довърша веднъж завинаги.  Повечето от тях са съвместно продуцирани с Federico Monachesi, който ми помага много в работата по създаването на музика.

Какво ти харесва да правиш повече – да продуцираш или да ремиксираш чужди продукции?
 
Да изразяваш себе си и да създаваш собствена музика носи много повече удовлетворение за един професионален диджей. От своя страна пък ремиксирането е много по-лесно и по-бързо.

Преди стилът ти беше по-дълбоко прогресивен, а сега в него се забелязват тек и техно елементи. Какво те накара да разчупиш дълбокия стил в прогресив музиката?

Това, което чуват хората от мен е отражение на това, което харесвам да пускам. Стилът ми не се влияе от това каква е модата в елетронната музика. Работата е там, че през последните няколко години прогресив музиката беше в сериозен застой. Откриването на нова достойна продукция, такава каквато я познаваме, беше почти невъзможно. Започнах да търся стилове в хаус музиката, които да паснат на моя вкус, което обаче се оказа нелека задача. За щастие към средата на 2010 година проресив музиката направи силно завръщане и сега отново можеш да откриеш много хубави и свежи продукции. Засега моят стил си остава основно прогресив, но след около 2 години с повечко тек хаус, влиянието му не може да не бъде забелязано. Новите прогресив парчета имат и техно елементи, така че това със сигурност не е онзи прогресив отпреди 3-4 години.

Всеки артист си има нещо, което винаги успява да го вдъхнови. Какво е това нещо за теб?

Моето единствено вдъхновение е любовта към моята работа. Обичам музиката, която пускам и това е нещото, което ме зарежда всеки ден!

Когато партито приключи, как обичаш да релаксираш?

Лежа си и слушам тиха акустична музика, докато звънът в ушите и превъзбудата от нощта преминат и после спокойно мога да заспя.

Какво означва името на твоето радиошоу “De Ushuaia a La Quiaca” в радио Frisky?

Ushuaia е най-южният град в Аржентина, а La quiaca e най-северният, това практически означава “от единия край на Аржентина до другия”. Избрах това име , защото гостите са от цялата страна. Идеята на шоуто е да представи на света талантливите представители на аржентинската електронна музикална сцена.

Има ли нещо, което би искал да кажеш на българската публика?

Излизайте да се забавлявате! Не оставяйте сцената да умира! Радвайте се на възможността да танцувате под звуците на  известни гости диджеи, защото не всяка страна има това щастие! Не позволявайте тази култура да изчезне!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase