Снимка: архив Булфото
fallback

Тече паралелно разследване за смъртта на Горан Горанов, който бе открит мъртъв зад решетките. След направената аутопсия стана ясно, че непосредствена причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност. Все още не са готови кръвните и хистологичните проби, които ще внесат допълнителна яснота.

Шокирани от внезапната смърт на Горанов, близките му първоначално се заканиха да искат реаутопсия в София, но след това склониха само за допълнителна кръвна проба, която да бъде дадена в независима лаборатория.

Отделно прокуратурата разпореди да се вземе резервна проба, която да се използва само ако се наложи да се правят още експертизи в хода на разследването.

Oще по темата

“Прегледани са видеозаписите, разпитани са затворници. Целта е да установим дали има виновни длъжностни лица”, каза директорът на затвора Бранимир Мангъров, цитиран от "24 часа".

Роднини на Горанов не вярват, че той е издъхнал от естествена смърт. Те допускат две възможни версии - или да е погълнал наркотик или други медикаменти, дадени му от служител на затвора, или инфарктът да е вследствие на сериозен инцидент с парното в килията.

Адвокатът на семейството Захари Кирилов заяви, че ръцете и гърбът на мъртвия затворник буквално били попарени. Това юристът отдавал на инцидент с парното, при който се е спукала тръба в килията на Горан и е избила пара под високо налягане.

“Синът ми е крещял, викал е за помощ, но никой не му е обърнал внимание. Умрял е в адски мъки. Има свидетели - други затворници са чули виковете му”, твърди майката Саша Горанова. Жената е съсипана от мъка, че не е могла да опази сина си.

“Горан бе олимпийска надежда, имаше 20 медала, дипломи. На което и състезание по борба да отидеше, печелеше злато. Беше най-добрият, но изпратиха друг на олимпиадата в Гърция. Това го разочарова и стана причината да се откаже от спорта. Държавата го уби! Отиде си момчето ми, а институциите нищо не направиха”, съжалява майка му. Тя е убедена, че през последните няколко месеца синът ѝ е бил оставен на произвола на съдбата, изолиран в бургаския затвор.

“Бил е в карцер без легло, 5 месеца не е бил извеждан навън, а последните дни не са му давали храна”, казва почернената майка.

От ръководството на бургаския затвор обаче категорично опровергават тези твърдения.

“Всеки от обитателите на затвора има право на поне 1 час навън, а в нашия осигуряваме 2 часа. Право на всеки затворник е да се възползва или не от тази възможност”, заяви Мангъров.

Затворническият шеф заяви, че Горанов не е бил пращан в карцер. Заради честите пристъпи на ярост затворникът е бил в самостоятелна килия в зоната за повишена сигурност.

Бившият шампион по борба е излежавал 6 присъди, повечето за хулиганство. Три от присъдите му са били заради буйства в ареста, останалите - за нарушаване на обществения ред и засягане на телесната неприкосновеност на гражданите.

Сред най-колоритните му деяния са грабеж в компютърен клуб, при който Горанов първо нахлу и насочи газов пистолет към посетителите, а след това си сложи маска на лицето, както и кражбата на цветя от католическата църква, последвана от побой над свещеника, дръзнал да му направи забележка.

Най-странна бе акцията на Горан по улиците на бургаския кв. “Възраждане” да поставя дървени кръстове, облепени с черно тиксо, гарнирани с пера на умрели птици.

Последно Горан излежаваше присъда от 2 г. и 6 месеца за нападение над надзирател от бургаския затвор. Инцидентът стана на 10 март м.г., когато Горанов нанесъл юмрук в лицето на служителя Диян С. Нападнал и главния надзирател на затвора Димитър Ч. Инцидентът, станал когато двамата служители влезли в килията на Горанов, за да оставят вещи от майка му.

След този инцидент Горан бе пратен за лечение в болницата в Ловеч. Там според осведомени нападнал и служител на болницата.

След няколкомесечен престой в Ловеч Горан бе върнат в Бургас, а на 8 февруари се споразумя с прокуратурата и се съгласи да изтърпи ефективно наказание от 2 г. и 6 месеца заради юмрука в лицето на надзирател.

На едно от делата за мерките му бившият спортист и бивш охранител заяви: “Лечението в затвора в Ловеч не ми помогна,

чувам гласове и получавам халюцинации. Искам да се прибера вкъщи и да се лекувам.”

Магистрати обаче не го пуснаха с мотив, че той е опасен за обществото.

Заради непрекъснатите си изцепки през 2015 г. някогашната олимпийска надежда се озова в психатрията във Варна за експертиза.

“След 1 месец не можех да го позная, беше отслабнал с 20 кг, имаше рани по цялото тяло”, разказа майка му Саша Горанова. Според една от диагнозите бившият спортист страдал от личностно разстройство.

Родителите на Горан - пенсионирани инженер-химици от нефтозавода, са категорични, че синът им е бил здрав, но силните лекарства, с които го тъпчели в психиатриите, го сринали.

Състоянието на Горан видимо се влошило през последните месеци и той почти непрекъснато изпадал в кризи, казват източници от затвора.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

34

Тихомир

преди 6 години

Как бе убит Горан, ли? Убийството му бе платено от "монасите" - капуцини от църквата "Дева Мария Богородица" в Бургас - Ярослав Бабик и Марек Хмиелевски. Защото ги беше "поругал" - ударил им 2 шамара. От угризения Марек се побърка, а Ярослав бе преместен в София, за да се затъпче участието му в убийството. Това са католическите свещеници-"мисионери": кръволоци и убийци, винаги са си били такива, но в България няма и кой да ги хване.

33

Надзирателите

преди 6 години

Държавата уби тоя човек, както и много други. По-скоро липсата на държава.

32

Анонимен

преди 7 години

Истинската злокачествена шизофрения се развива в хипоталамуса на мозъка и няма как да не се прояви до 21 годишна възраст. След тази възраст може да бъде само ***-афективно разтройство, което не се различава много от шизофренията. Болните изпитват силно чувство за вина (виновностни налудности), за разлика от шизофрениците. Има първична и вторична шизофрения. Вторична шизофрения може да развият епилиптиците например.

fallback