Тоя Яне не разбра ли че вече стана доста за смях, а и вече очевадно се вижда че работи по чужда поръчка.

За да има прозрачност, за първи път проверявано лице представи декларация за съгласие за изнасяне на данъчно-осигурителнаи данни, посочи шефът на приходната агенция и зачете данни за постъпленията на семейство Цветанови.От 2000 до 2009 година те са получили общо 385 000 лв. платили са 64 000 данъци и са им останали 320 000 лв. Всички апартаменти, освен двата нови в кв. "Изток", са наследствени, придобити са при делба с роднини. А за закупените са преведени по банков път 139 000 лв. са собствени

За разлика от голямата част от активистите на ГЕРБ, аз никога не съм бил комунист, но виж Борисов е бил. Нещо повече, никога не съм членувал в никоя партия и баща ми не е бил шофьор в УБО, нито съм роднина на ген. Войнов, нито имам 7 апартамента и вила. Дали съм направил нещо за родината си, други ще кажат ... Аз не се срамувам от това, което съм направил. Не съм богат, но съм българи, христянин, хетеросексуален. Имам семейство, дете, приятели, имам мечти, имам останало достойнство ...

прав си!този вече не скача с/у бсп защо ли?смятайки ,че ще му се отвори парушута при герб но уви и обърна страницата надявайки се на бъдещи проекти.Чудя се неговата партия с малкото членове в парламента каква държавна субсидия получава и дали може да си покрие разходите за гориво при неговите обиколки в цялата страна

За да харесваш янето и да му вярваш трябва или да си обратен или ***.Друг вариант няма.

ами Георги Стоев нали затова го убиха щото разкри протежето на организираната престъпност Борисов,и вразките му с мафичта

СТРАХЪТ ИЛИ УМОРАТА НА ЕДИН НЕУМОРИМ, НО СТРАХЛИВ ПОЖАРНИКАРДата: 20-10-2010 20:53Някъде към късната есен, малко преди старта на кампанията, в която дъртите червени влъхви искаха да похарчат Татяна Дончева, ръководството на ДПС го помоли, заедно с колегата му Веселин Пенев, да помогнат на Боко и Цецко, тъй като тогава ченгетата не знаеха изобщо как се правят избори. Офертата беше, че ако Генералът стане кмет, то той ще направи заместник-кмет човек на ДПС, дори с турско име, което да отвори перспективата на Партията да играе по-сериозно в столицата на следващите местни избори през 2007-***. В една късна октомврийска вечер на 2010-та, малко след като Ангела Меркел посети България и още по-малко след освобождаването на Алексей Петров, Трактора осем месечния арестант на вътрешния министър и глава на несъществуващия засега Октопод, английският сетер Рони /по паспорт Людмилов Георгиев/ беше много, ама много обезпокоен от това, което виждаше пред себе си. Със зле прикрито настръхване на току-що изкъпаното си тяло, той безпогрешно отчете драматичното и вълнуващо самовглъбяване на своя господар онзи професор по психология в СУ Св. Климент Охридски, известен също като приятел на писателя и издателя Димитър Томов, Директора на Университетското Издателство. В душата на Рони, този потомствен аристократ, който вече можеше да изпълнява команди не само на български и английски, но и на руски език, се възпроизведе онзи ужасяващ спомен от преди няколко месеца, когато най-обичаното от него същество на този свят пишеше психологическия профил на Цецко Цървула. Спомни си безсънната нощ, реакциите на неговия социален родител, който едновременно страдаше и преживяваше съдбата и комплексите на Втория в ГЕРБ и Държавата, за да се съгласи накрая не само с окончателната му реакция, макар че него кучета го яли, но и най-вече с професора, който беше учител на господаря.Рони Людмилов Георгиев, любимият на всички в Дианабад английски сетер, не се гордееше особено с това, че преценката му за Цецко Вътрешния, бившия смирен съкварталец, който предпочете множество апартаменти в Изток, почти изцяло съвпадаше с тази на учения, че става дума за човек, който е *** на биологично ниво! Тревожното в случая беше обстоятелството, че в тази нощ май щеше да му се наложи да преживява същите неща, тъй като неговият господар явно се канеше да пише за Премиера Бойко Методиев Борисов. Аристократичният, макар и кучешки разум, не можеше да разбере на кого е необходимо такова очевидно повторение, не толкова в анализите, колкото в крайния резултат, най-малкото заради факта, че тези двамата Боко и Цецко, си вървяха заедно. Все пак, не беше в природата на английския сетер открито да се противопостави на такова намерение, поради което легна по корем, изпружи предните лапи, положи главата си върху тях и го загледа втренчено, готов да се притече на помощ, ако онзи Пожарникар вземе нещо да притеснява не биологичния, а действителния му баща. Колкото и да звучи невероятно, някъде по същото време, почти 80-годишният професор по селско стопанство, отдавна пенсионираният и понастоящем живеещ във Врачанското село Курново бай Кузман Илиев, се събуди неочаквано поради някаква странна телепатична връзка не толкова с Рони, колкото с неговия господар. Възрастният човек, който познаваше професора по психология от тридесет години, защото бяха състуденти и най-близки приятели с неговия син Илия, отдавна си мечтаеше някой да развенчае мита за Премиера, за абсурдно наложената в обществото представа, че имал някаква харизма: Защото простите *** наоколо и на по-далеч дали знаеха какво е това да си харизматичен, дали разбираха що за *** и неговите подобни в момента ръководят държавата, че тяхното управление ще съсипе и тях, и децата им, и внуците или и пра-внуците им? питаше се непрекъснато през последната година бай Кузман. И почти веднага, след като се събуди, старият професор стана, тихомълком се облече, за да не събуди жена си, на пръсти отиде в кухнята и въздъхна с огромно облекчение, тъй като най-после остана сам, макар и привидно нали не от само себе си, а заради неведоми причини усети, че в момента нещо става. За да приеме по-спокойно нещата, които предстояха да се случат, той наля без никакви угризения кана червено вино, отряза парче сирене за мезе, сипа си в чашата и отпи подобаваща глътка от този еликсир, с който отдавна искаше до почерпи състудента и приятеля на сина си: Какво ли е намислил Люската сега? в трепетно очакване се питаше бай Кузман, тъй като беше изчел всичките му разкази-портрети на някои от сегашните министри, публикувани в Afera.bg, сайта на онова смело момиче от Варна, Веселина Томова. Каквото и да е, аз ще му помагам оттук! Той по-добре от мен знае, че не е толкова съществено хората да се виждат начесто и да си говорят глупости. По-важното е да мислят и чувстват едни и същи неща, тогава ще са заедно, независимо от разстоянието, което ги дели!. Усещайки живата подкрепа на тези обичани и обичащи го създания, желаещи да бъдат с него през тази нощ поради необяснимите указания на Съдбата, професорът по психология от Софийския университет се опита да си припомни откога познава лицето Бойко Методиев Борисов. Сети се, че някъде около 2001-ва година, малко след като беше назначен за Главен Секретар на МВР, проф. Клавдия Сапунджиева сподели, че е била един от рецензентите на кандидатската Му дисертация. Тогава й каза: А, бе, Клавде, може ли подобно научно и какво ли не недоразумение да бъде титуловано?. А тя му отговори: Люска, става дума за времето преди 10-ти ноември 1989-та, знаеш тогава, партийни функционери, ченгета, Държавна сигурност, какви ли не ***, как можеш да откажеш?. Всъщност, тя беше права за онова време, макар да можеше да твърди със сигурност, че не е това годината, в която лично се запозна с Последния Спасител на Нацията. За миг погледът му се прехвърли към Рони, а някъде дълбоко в себе си чуваше очакването на бай Кузман и тогава се сети да, видя го на живо за пръв път може би две години след разговора си с проф. Сапунджиева, там, на втория етаж в Централата на ДПС, пред кабинета на Касим Дал. В действителност изглеждаше толкова охранителски, че по никакъв начин не можа да види в негово лице тогавашния Главен Секретар на МВР дори попита секретарката, това кандидат за пазач ли е и знае ли нещо за него. Припомни си нейното смущение и шепнещия й отговор, че за среща с г-н Дал чака самият Бойко Борисов, коронованият и некоронованият още от тогава ръководител на борбата срещу всякакъв вид престъпност, най-вече борецът, от когото тръпнеха в ужас всички фалшификатори на капачките за буркани, които използваха абсолютно безскрупулно всяка поредна кампания на народа по приготвянето на зимнина. В момента, в който й каза да предаде на шефа си, че се връща в Университета, защото имаше лекции, Касим излезе от кабинета, запозна ги и с познатата гримаса се разбраха, че ще се видят по-късно, тъй като в момента трябваше да изслуша г-н Бойко Борисов. Касиме, братко! професорът си спомни как по-късно вечерта започна да упреква своя приятел. Защо се ангажираме да помагаме на една обикновена Мутра, която Царят, незнайно защо, макар и да му беше бодигард, назначи за Главен Секретар на МВР? Знаеш ли, че хора като него и адютанта му Цецко са готови и майка си да продадат, само и само да успеят в кариерата или да изкарат някой лев? Че за тях приятелство, чест, достойнство, мъжка дума и всичко, което ние сме приели като най-важно, няма никакво, абсолютно никакво значение! Помни ми думата, че тези отвратителни ченгета ще се обърнат срещу нас, когато се почувстват по-силни, особено, Недай Боже, ако се облекат във власт!. Както винаги през всичките години, откакто работеха заедно, Касим и Веско Пенев се държаха много по-спокойно и уравновесено, макар че на възраст бяха с две години по-малки от него. Опитаха се да му обяснят съвсем политически, че щом Царят иска Бойко Борисов да стане генерал-майор, адекватното коалиционно поведение изисква ДПС да подкрепи тази кандидатура. По принцип бяха прави, но макар и доста емоционално, както винаги реагираше, професорът отстояваше позицията си, че такива хора не могат и за миг дори да оценят толерантно коалиционно поведение, защото нямаха и грам политическа, да не говорим за всякакъв тип друга култура. След като погледна Рони право в очите и някак си усети, че в Курново бай Кузман си налива втора чаша вино, професорът преживя в спомените си и ситуацията през следващата година, когато Бойко Борисов пожела да стане генерал-лейтенант като Главен Секретар на МВР. Тогава нямаше какво да направи, защото лично Ахмед Доган наложи процедурата, след като на 50-тия рожден ден на лидера на ДПС Бойко не само му подари безценната каракачанска овчарка, но дори и целуна ръка. Каква мерзка и долнопробна история, която можеше да бъде разбрана само и единствено чрез факта, че 90 процента от политическия елит на прехода беше и е рожба на Държавна сигурност. Всъщност, в основата на тази дълбока приятелска симпатия и единомислие през годините между професора, Веско Пенев и Касим Дал, стоеше тяхната съвместна непримиримост към ролята на ченгетата в демократичната история на страната. Тъкмо тази неприязън беше базата, върху която много по-късно, за съжаление, започнаха техните съмнения относно същността на лидера им Ахмед Демир Доган, бившият агент Сергей, Ангелов и Сава. Но това беше по-късно, няколко месеца преди професорът да започне да пише психологическите профили на министрите от правителството на ГЕРБ! Запалвайки поредната цигара, приятелят на партийния лидер на България за всички Димитър Томов разбра, че Рони отдавна е заспал, въпреки че вече знаеше и руски език, тъй като очевидно не виждаше непосредствена заплаха за господаря си, дори похъркваше лениво. Не така стояха нещата с бай Кузман, който дори беше забравил да отпива от прекрасното си вино, чувайки неща, от които като на всеки един средностатистически пенсионер косите му полека-лека започваха да настръхват. Старият професор по селско стопанство с болезнена яснота осъзна, че през тези години не е имал дори малка представа за това, което става по върховете на управлението на държавата затова продължи да се вслушва в онова, което неговият другар, приятеля на сина му, продължи да споделя във всеобщото пространство. Усещайки очакването на обичания от него баща на състудента и колегата му Илия, професорът по психология от Софийския университет си припомни с още по-голямо отвращение следващата, 2005-та година, когато Бойко Борисов и Цветан Цветанов бяха отстранени от МВР от не по-малкото недоразумение Румен Петков Пикаещият от всякъде и във всичко, както биха го нарекли червенокожите американски сънародници на неподражаемия Симеон Дянков, и решиха да играят на кметските избори в София. Някъде към късната есен, малко преди старта на кампанията, в която дъртите червени влъхви искаха да похарчат Татяна Дончева, ръководството на ДПС го помоли, заедно с колегата му Веселин Пенев, да помогнат на Боко и Цецко, тъй като тогава ченгетата не знаеха изобщо как се правят избори. Офертата беше, че ако Генералът стане кмет, то той ще направи заместник-кмет човек на ДПС, дори с турско име, което да отвори перспективата на Партията да играе по-сериозно в столицата на следващите местни избори през 2007-***. Никога преди и след това не съм работил с по-прости хора! припомни си професорът. Дори може би простотията не беше толкова стряскаща, колкото откровената необразованост на тези ченгета! Първите две седмици по време на кампанията ни бяха необходими, за да накараме Мутрата да си свали кожената тужурка, с която може би се преживяваше като чекист, дано по-възрастните си спомнят какво означаваше това! Да не говорим за факта, че той навсякъде стоеше като слон в стъкларски магазин, а пък Цецко издаваше звуци, наподобяващи африкански павиан! Той по този начин ми се обаждаше всяка вечер, за да пита добре ли е отразен медийно денят, на какво трябва да се наблегне и какво да се отстрани? Какъв идиотизъм беше цялата кампания!. Съвсем малко по-късно, в началото на 2006-та, професорът си позволи надълго да разкритикува най-висшето ръководство на ДПС заради откровено неадекватната реакция по отношение на Бойко, независимо, че е целувал ръка на Доган. Както беше предвиждал многократно, Пожарникарят вече тръбеше наляво и надясно, че не познава тези хора, дори не ги е виждал, да не говорим, че напълно забрави за офертата относно заместник-кмета. Не, че на професора му пукаше за мнението на най-простия български политик, а може би и жител на държавата в цялата й история, но се дразнеше от невъзможността на хората до него да проумеят Мутрагенската психика на Борисов, за което ги беше предупреждавал толкова пъти! Дали погледът на Рони, който се беше събудил и пак втренчи взор по обичайния загрижен към него начин, или усещането, че бай Кузман все пак си няла трета чаша вино, но през спомените на професора изтекоха твърде много случки, които водеха към финала на неговите отношения с Ахмед Доган през пролетта на 2010-та: Виж какво ще ти кажа, приятелю! натърти тогава на всяка своя дума, а Председателят на ДПС гледаше в земята, признавайки му, че е прав отвсякъде. Ти, Станишев и Царят сте виновни затова, че за да си спасявате собствените кожи, докарахте на власт тези абсолютни *** и вкарахте хората и държавата в този филм на абсурда, в който сме принудени да живеем двадесет години след началото на прехода! Да не говоря за периодичните ти срещи с Волен Сидеров, за което, ако кажа, щото не ме е страх, че и двамата можете да ме гръмнете, ще стане пълна лудница в страната! Затова, независимо от историческия ти принос към България, напускам ДПС и отивам да работя за партийния проект на колегите от Софийския Университет там поне мислещите хора ще се опитат да сложат край на това ужасяващо опростачване на всичко и всички! Изобщо не ми пука дали твоите мижитурки около теб или някои кретеноиди в държавата ще разберат това или не!. И тръшна вратата на кабинета му в световноизвестните Сараи на Беловодски път в Софийския квартал Бояна, който беше пренаселен от богати жертви на типично българската ненормалност да строиш и да живееш на северното било на планина! На това място Рони Людмилов Георгиев все пак легна в краката на професора, решен на всичко, за да докаже правотата му, а в кухнята в къщата си в село Курново, Врачанско, пенсионираният отдавна професор Илиев отряза още едно парче сирене и си наля остатъка от виното. Някак си и двамата, макар по различен начин, не можеха да проумеят възпроизвеждащия се идиотизъм на българския политически живот през годините на прехода Рони, заради абсолютно безсмислените занимания на господаря си, който може би трябваше да му отделя по-голямо внимание, вместо да работи за някакви *** политически проекти, а бай Кузман поради безпокойството за бъдещето не толкова и само на неговите деца и внуци, колкото на Държавата като цяло! Дали заради вълнението, което преживяваха, дали поради привързаността към човека зад компютъра или интереса им към това, какво предстои оттук-нататък, двамата останаха по местата си, с тази разлика, че бай Кузман тихо си напълни отново каната, макар и наполовина! Всъщност, май са прави! помисли си професорът по психология, палейки следващата цигара. Нека да приключим с хронологията и да се заемем по същество с недоразумението, което върна българския народ години назад, някъде от времената, обозначавани като етапа на победилия социализъм!.Той не можеше по никакъв начин да приеме изтънчената, но твърде изкуствена академична ехидност на една част от колегите си в Софийския Университет, според които всякаква дискусия за управлението или дори само споменаването на името на Бойко Борисов не трябваше да се състои. Защото, според тях това издаваше или твърде просташки вкус, или беше предпоставка за някакво отвратително гадене, водещо до скоропостижно тичане към тоалетната на ресторанта Алма Матер! Докато пък за други, в лицето на онова университетско чудо на политологическата наука Румяна Коларова, ГЕРБ беше еманацията на политическия възход на Държавата, а Бойко Борисов мачото, когото тя очевидно възпроизвеждаше в еженощните си мечтания за откровена любов и споделена нежност! За него, за специалиста по политическа психология, най-важното беше да се проследят всички онези предпоставки, хора и събития, които направиха така, че към момента Република България да има Министър-Председателя с най-широкия гръб в света, но и с най-ниския коефициент на интелигентност, по-малък дори от този на индиански вожд от края на 19-ти век, известен с твърде фамозното си име *** ***! А дали пък това не беше някаква изключително съществена психологическа връзка по отношение на профила на Пожарникаря, имайки предвид неговите собствени самопризнания, че Той /може би съвместно с Миро Мършата/ е създател на най-новата порода демократични кучета българска каракачанска овчарка, които се отличавали, по думите на Премиера, с изключителен интелект! Мили Боже, ако Бойко Борисов се сравняваше с тези кучета, какво ли би трябвало да означава това не само за интелекта, но и за Държавата, а?... В този момент професорът интутивно разбра, че това може би е зона на конфликт на интереси, тъй като английският сетер Рони недоумяваше как така, след като знаеше английски, български, а вече и руски език, Родината му има такъв Министър-Председател. Да не говорим за бай Кузман, за когото френският, а също така английският и руският бяха езиците, с които си общуваше с всички възможни твари около себе си. Все пак, пишещият зад компютъра не се подведе по техните полиглотските възможности и безспорни филологически таланти, тъй като в случая ставаше дума за много по-различни неща, които трябваше да имат друго, може би твърде различно обяснение! В момента, в който професорът по психология вече беше готов да очертае същинските Му мотиви за участие в политиката, Министър-Председателят на Република България, бившият Кмет на София, още по-бивш, но както стана ясно преди малко на пресконференцията с шефа на Европол, с един от шефовете на Американските тайни служби, с Посланика на САЩ /Човешкото Недоразумение Уорлик/ и с Цецко Цървула, че е завинаги Главен Секретар на МВР, още по-бившият бодигард на Царя и на Тодор Живков, бившият, но несъкрушим охранител на СИК и бивш Лектор в Полицейската Академия, Пожарникарят Бойко Методиев Борисов се прибра в Банкя много доволен от изминалия ден. Да го пита човек, за какво беше това задоволство, тъй като втрещи дори и международните ченгета, които така и не разбраха от началото до края, дори и при награждаването, дали човекът, който ги представяше пред аудиторията, е Премиерът на Република България или един от най-популярните журналисти в страната, може би нашия Джей Лено, след като беше водещ на пресконференцията? Да, дори и да е така! помисли си Борисов. Това изобщо не ме интересува! По-важното е, че натрих носа на Трактора, дадох на Цецко да разбере, че без мене е издухан от всякъде, а пък моят приятел Президентът Първанов да се светне, че трябва да се менкаме, както сме се уговорили догодина аз Президент, а той Премиер! Това е положението!. Боже! помисли си професорът. Колко много лична мъка и страх има в този човек! Комплексите и страхът Му са толкова впечатляващи, че просто не е за вярване!... ...Всъщност, идеята на Бойко Методиев Борисов да прави политическа кариера беше сложна комбинация от минало, настояще и евентуално, ама твърде непрогнозируемо бъдеще. Да си признаем откровено, той за първи път чу подобна възможност на една от Коледните сбирки в Боровец на босовете на СИК в края на миналия век, на която присъстваше в качеството си на външна охрана, но тъй като беше в почивка, влезе в залата, за да се сгрее с чаша топъл чай. Тъкмо в този момент Румен Николов-Пашата обясняваше на колегите си, че е крайно време да се замислят за перспективата дали не е по-добре да си създадат собствена Партия, отколкото да спонсорират съществуващите към момента политически сили: Признавам си, че не ви питах! със спокоен тон говореше онзи, чиито турски прякор следваше да се преведе като Генерала /Пашата/. Говорих за тази възможност и с Георги Илиев, но той е достатъчно ***, за да може да разбере идеята! А тя не е толкова сложна защо да даваме огромни пари на партии и политици, които малко или повече след изборите винаги ни забравят, а да не си направиме собствена Партия? Бъдете сигурни, че с мангизите и хората ни в цялата страна, които знаете могат да влияят по всякакъв начин, в един бъдещ момент ние ще управляваме вече съвсем легално цялата Държава! Помислете си!. Тъй като вече си изпи чая, охранителят Бойко трябваше да напусне срещата на Босовете, но навън, независимо от студа, думите на Пашата се врязаха дълбоко в съзнанието му и оттук-нататък нямаше как да излязат от там. Най-интересното в случая беше, че макар в различна историческа ситуация, другия обект, за чиято охрана отговаряше денонощно и лично, дългогодишния Ръководител на Държавата и Партията, другарят Тодор Живков, много съкровено му споделяше същите неща: Виж какво, момче! смееше се съвсем искрено бившият Генерален Секретар. Знам, че преди време си бил предан комунист, добър пожарникар, дори си чел лекции в Полицейската Академия, не си искал да върнеш партийната книжка след преврата на 10-ти ноември 1989-та, който тези ренегати Андрей Луканов и Петър Младенов ми спретнаха. После, не ме интересува как, но си бил ръководител на бригада за крадене на коли, най-вече в Унгария, за което много, ама много те поздравявам, защото маджарите отдавна предаваха социализъма. Добре, направил си и лични пари, които си скрил от твоите босове, но запомни едно от мен парите нищо не струват, ако нямаш власт. То обратното беше с моя зет, онзи пияндурник Иван Славков, който иска да има власт, ама няма пари! Така че, ако искаш да си запазиш парите, трябва да се стремиш към политическата власт!. Някъде по същото време, по заповед на бай Миле, Бог да го прости, момчето за всякакви поръчки в СИК, Бойко Борисов, се зае с охраната и на Сретан Йосич.Особено след гнева на Маджо, който често започна да му бие шамари, тъй като Пожарникарят вече не знаеше кои коли трябва и кои да не краде. И тъй като започна откровено да мрази шефовете си, защото го унижаваха с повод и без повод, Бойко дотолкова се сприятели с Йоца-Амстердамеца, че почти всеки ден се виждаха в квартирата около площад Възраждане, където българските мутри бяха настанили сръбския си другар. Колкото и странно да звучеше, Сретко, както му казваше Бойко Борисов, говореше по същия начин, както вече починалия му приятел Тодор Живков, че истинското удоволствие на този свят е политическата власт, че дори сексът и парите не представляват нищо в сравнение с усещането, че безгранично можеш да разполагаш със съдбите на хората! На върха на всички тези исторически събития, Съдбата, в лицето на покойния Илия Павлов, Ахмед Доган и други подобни приятели, му даде възможността да се запознае и сближи с Престолонаследника на Царство България, Негово Величество Симеон Сакскобурготски. Премиерът Борисов и до тази нощ, в която се изяви и като най-добрия водещ на пресконференция в прехода, не беше сигурен пред себе си кой от всички тези исторически личности Румен-Пашата, Тодор Живков, Сретан Йосич или Царят, е изиграл най-голяма роля за неговото израстване като световен политически лидер? Големите уроци на Кобурга се свеждаха до две прости неща след като заради парите и живота си участваш в политическата власт, особено на държавно ниво, просто трябва да забравиш, че имаш приятели, които винаги си в правото да предаваш. А към всичките подчинени и всякакви други трябва да се обръщаш само на фамилно име, за да можеш винаги да ги държиш на дистанция да казваш не г-н Министъра Трайчо Трайков, например, а само Трайков! В израз на безкрайна благодарност към съветите на Величеството и особено към това, че го назначи Главен Секретар на МВР, Бойко от Банкя Му се закле във вечна вярност, нерушима дружба и всички останали клетви, в които Мутрите на СИК се вричаха! Макар че вече като Министър-Председател на Страната, подел изцяло кампанията за отнемането на Царските имоти, Той си припомни невярващия поглед на Симеон, което вече не Го интересуваше, тъй като самият Му Учител беше дефинирал предателството като най-важната част от политическата власт! Все пак онова, което Царят вероятно не разбираше, а Бойко беше възприел твърде буквално, се отнасяше към кръга от приятели, които могат да бъдат забравяни, но в никакъв случай предавани. Тъкмо този факт със страшна сила си припомни бившият шеф на ИПОН тогава, когато като Главен Секретар на МВР арестува доскорошния си клиент и приятел Сретан Йосич: Пизда ти матери, тикво! просъска в очите Му Йоца. Твои муди и очи будат мои!. Преведено това значеше, че вече е получил смъртна присъда, съгласно закона Омерта на мафията, където и да се намираше тя, било в Италия, било в тази Богопомазана територия на Света, наречена Балканите! Да, така беше! припомни си професорът. На срещата през есента на 2005-та, на която ръководството на ДПС ме помоли да помагам на Мутрата за кметските избори в София, тиквата беше съвсем откровен! Генерал-Лейтенантът със сълзи на очи обясни, че единственият Му изход да спаси живота си, особено след като предаде Йоца и бившите Шефове от СИК, съгласно уроците на Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски, беше да се кандидатира за кмет на София! И тогава обещаваше всичко, само и само да се облече в политическа власт, която да гарантира живота и парите Му! Егати и ***!... ... На това място от разсъжденията си приятелят на Димитър Томов лидера на най-новата политическа партия България за всички, запали поредната цигара, усещайки постепенно настаналото около него мълчание. Както можеше и да се очаква, Рони, подобно на преобладаващата част от тийнеджърите в страната, не се интересуваше от история, докато бай Кузман направо се втрещи. Старият професор, който отдаде целия си живот за просперитета на Държавата в селското стопанство, някак си с болка усети, че това, за което през последната година си е мислил като причина за влиянието на ГЕРБ, Харизмата на Бойко Борисов, нямаше нищо общо с истината. Възрастният човек във Врачанското село Курново допи последните остатъци вино във втората кана, която си беше налял, откакто стана, за да подкрепя състудента и приятеля на сина си, но вече нямаше сили, след като му стана ясно, че не Харизматичен, а Бандитски е сегашният Министър-Председател на Република България! За да бъдем откровени, всяко творчество, дори и писането на текстове, които не можеха да бъдат определени нито като разкази, нито като научни профили или политико-психологически памфлети, все пак си беше чисто индивидуален акт, който изискваше в някаква степен авторът да остане сам със себе си. Затова професорът по психология от Софийския университет не само, че не се разсърди на бай Кузман и Рони Людмилов Георгиев, но в известен смисъл дори им благодари за разбирането, като им обеща да ги запознае още на другия ден с окончателната си диагноза на Шефа-Охранител на сегашното управление на Държавата! Всъщност, както се и очакваше, поне от умните хора в Родината, през цялата първа година от Управлението на Страната и малко след това, лъсна цялата измислена конструкция на онова, което Мутрата Борисов с помощта на онези смърдящи старци от Монтерей беше замислил като политически проект ГЕРБ, чрез който да спаси личния си живот и парите, в услуга на цялата тази ченгеджийска пасмина. Но не беше само това, тъй като Пожарникарят не знаеше, че така както предава онези, които не бива да предава, така и Той самият ще бъде предаден, а в основата на отмъщението към Него ще бъде неочакваният герой Цецко Цветанов, в когото наистина отдавна беше престанал да се кълне във вярност. Поради определено уличния си начин на мислене, Министър-Председателят Бойко Борисов и Завинаги Главен Секретар на МВР, поне в неговите собствени представи, не можеше да проумее, че старите го вкараха в капана да вземе цялата власт в Държавата, не за друго, а за да се провали, чрез което да върне на власт всички предишни по-висши от него ченгета. Това означаваше, че единственият Му изход, съгласно неговите представи за света, станал Министър-Председател на Република България в схемата на Държавна сигурност с единствената цел да спаси собствения си живот от омертата на бившите колеги от подземния свят, вътрешен и външен, е да се кандидатира на изборите догодина за поста Президент на Република България!. Най-гнусното нещо в цялата тази типично българска ситуация беше, че макар и да намаляваха главоломно, все още имаше достатъчно лумпенизирана част от целокупното население на Страната, която декларираше, че все още Му вярва. Проблемът на тези хора се състоеше в това, че поради твърде ниското си интелектуално ниво, те не искаха да признаят пред себе си, че са излъгани от един необикновено посредствен човек, от което трябваше да се чувстват безкрайно обидени, но тъкмо заради тази ситуация, те декларираха, че ще го подкрепят докрай! Е.ати държавата, щом аз съм й вице-премиер! спомни си професорът репликата на Нейчо Неев, която в едно изречение концентрираше това, за което стана дума преди малко! Иначе казано, е.ати Държавата, която преди повече от година избра Бойко Борисов за Министър-Председател, който догодина очакваше да Го избере за Президент!!!...Тук професорът по психология в Софийския Университет не беше съвсем наясно какво по-точно преживява в сънищата си бай Кузман Илиев, но съвсем искрено се зарадва на гражданската позиция на английския сетер, неговото любимо приемно дете, съгласно социалната програма на една национална телевизия. В момента на това предположение, Рони съвсем демонстративно стана от леглото си в ъгъла на хола и с приглушен *** обяви, че Бойко Борисов няма да бъде следващият Президент на Собствената му Родина България, независимо, че можеше да се скрие зад разрешеното двойно гражданство и доказания си британски аристократичен произход! Всъщност, далеч преди да станат ясни проблемите с новите документи за самоличност, сегашният Министър на Вътрешните работи под натиска на обществеността в Дианабад издаде без никакво забавяне всички необходими документи на двойния българо-британски гражданин Рони Людмилов Георгиев! Може би с едничката цел да го спечели за бъдещата президентска кампания на Бойко Борисов, което значеше, че Цецо Цървула, тоест сценаристът и режисьорът на последните български полицейски теле-новели, изобщо не познава принципите на демократичната култура, в каквото напоследък го упрекваха и съдиите в България, да не говорим за английския сетер от бившия му квартал! Така или иначе, целта на Борисов беше ясна Президентството, а това преди повече от година в едно интервю уж за Пловдивския в-к Марица, както го убеждаваше Мария, а пък то излезе в Шоу и неговия присъдружен сайт Блиц, професорът по психология беше вече убедено прогнозирал. В интерес на истината, такава прогностика не изискваше особена академична задълбоченост, нито адекватно емпирично изследване, съгласно каноните на психологическата наука, защото обектът на научния интерес Бойко Методиев Борисов, беше достатъчно елементарен в иначе изкуствено представяната си сложност. Казусът беше повече от *** Премиерстването на Човека от Банкя се оказваше прекалено голяма тежест за цялостното Му некомпетентно Туловище. Съвсем друга беше позицията на Президента, съгласно собствените Му представи за политическата и обществена действителност той можеше да си говори, каквото поиска, без да носи отговорност за бюджети, доходи, плащания и всички тези шменти-капели, с които го съсипваха непрекъснато. Затова и с типично шопския си усет, Бойко Борисов се отрече от подкрепата на РЗС, които искаха промяна на Конституцията, в която може би предлагаха различна форма на управление на Държавата. Недай Боже, ако се окажеха прави неговите най-близки съветници, то това значеше, че чрез тази промяна Президентът ще има и конкретни отговорности към случващото се в страната. А това никак не беше по негов вкус Той достатъчно се умори като действащ Премиер, към каквото признание Го подтикна уж неговият фен, но може би предател като повечето му слагачи, Сашо Диков. Да, беше уморен от премиерстването, но пък зареден с огромна енергия по отношение на евентуалното президенстване тук Валери Найденов и подобни нему анализатори и коментатори не можеха да проумеят твърде елементарни неща. Всички те, а може би и най-специалният от агентите в цялата история на Родината Алексей Петров Трактора, си мислеха, че Пожарникарят Борисов иска Президентска Република, да наложи някакъв американски, френски или руски модел на управление. В случая те и много хора в страната някак си не искаха да видят очевадната истина, че за Бойко Методиев Борисов участието в управлението на Държавата, било като Главен Секретар на МВР, Кмет, Министър-Председател или евентуален Президент, винаги е било свързано с нещо твърде различно от това чрез политическата власт да се опиташ да реализираш определени свои идеи за развитието на Министерството, Столичната община или Държавата. Разбира се, основният проблем както на партийните поддръжници или опоненти, така също на журналисти, коментатори и наблюдатели, които анализираха най-странния от всички Държавни Ръководители не само в историята на България, но и в тази на Света, се свеждаше до изходната точка, до това, че те се опитваха да сравняват управленското Му поведение с традиционни властови модели. Азбучна истина е, че човек се стреми към политическата власт, за да може да докаже правотата на някаква своя концепция за бъдещето, затова и целокупното българско общество, в това число и анализаторите, все се мъчеха да открият, като каква е тази представа в главата на Бойко Борисов. Дали е борбата с организираната и неорганизираната престъпност, която на втората година от управлението на ГЕРБ така и не даваше очакваните от обществото резултати, имайки предвид гръмките обещания на Борисов през годините, особено по отношение на омразната Тройна Коалиция. Или пък създаването на условия за просперитет на българската икономика, чрез който в областта на здравеопазването и социалната политика да бъдат постигнати чутовни резултати, поне близки до тези на Неговия Учител Тодор Живков. Да не говорим за някакви грандиозни идеи и тяхната реализация в сферата на образованието и културата, напомнящи съвсем частично тези от времената на Симеон Велики... Нищо, оказа се, че е едно нищо, което очевидно се стремеше да срещне нещо, за да стане поне нищо и половина, но след като възпроизвеждаше непрекъснато нищо, си остана нещо като нищо!... В интерес на истината, тази нощ английският сетер Рони Людмилов Георгиев никак не се сърдеше, дори призна пред себе си, че му е интересно, не само заради бъдещето на народа и Държавата, но и поради собственото му оцеляване. Защото той съвсем искрено желаеше да създаде потомство, което да възпита като честни граждани на България, да ги накара да останат в Родината си, а не да хванат първия самолет за Обединеното Кралство или други такива дестинации. Тъкмо заради това Рони очакваше с огромен интерес края в анализа на своя господар, посветен на отдавна омразния нему, а също и на представителите както на неговите събратя, без да броим каракачанските овчарки, така вече и на голямото мнозинство от човешката част на населението на Републиката, Министър-Председателя Бойко Борисов. Точно в този момент във Врачанското село Курново се случи един прецедент, който вероятно нямаше как да остане в историята, тъй като за него знаеха само двама човека и едно куче, а те по никакъв начин нямаше да споделят нищо, с каквито е да е външни или вътрешни наблюдатели. Старият професор бай Кузман Илиев излъга, разбира се от добро сърце, всички онези, които си мислеха, че отдавна спи, най-вече собствената му съпруга, отново стана и тихо и полека се върна в онази част на света, която с основание смяташе за собствената си обетована земя кухнята. Дори не му се пиеше вино, някъде малко преди зазоряване, за ужас на всички, които не подозираха какви ги върши, но именно заради това си няла една много малка глътка ракия, тъй като очакваше онова, което ще му съобщи в пространството неговия другар състудента на сина му. Защото на него вярваше много повече, отколкото на всички други в последно време, които непрекъснато говореха и пишеха глупости в най-различните национални, поднационални, регионални и всякакви други медии. Респектиран от тези очаквания, а също така и от читателите на сайта на Веселина Томова, които в последно време твърде много настояваха най-после да прочетат текст за Шефа на министрите-социопати, обрисувани до този момент, професорът по психология реши да сложи край на тази може би нескончаема сага, наречена Бойко Борисов. В случая нямаше никаква промисъл за институционално отмъщение на преподавател в Алма Матер към Премиера, имайки предвид безкрайно тъпите слова на Бойко Борисов при откриването на П.У.Т.К.А. Пернишкия Университет по Технологии, Комуникации и Архитектура, на което Пожарникарят обяви, че на всички бъдещи студенти в съвместния им с Президента ПУЦ ще направи специална линия на метрото, за да не се записват в Софийския Университет. В този момент дори и Рони, да не говорим за бай Кузман, сякаш искаха да изкрещят към онези български граждани от всякакъв биологичен, расов или етнически произход, дали си представят що за тъпоумие са си избрали и приели да им бъде Министър-Председател, Недай Боже и бъдещ Президент! Всъщност, всичко говори съвсем ясно за това, което е съдържанието на личните Му мотиви в политиката! с ужас си помисли професорът по психология от Софийския университет. В крайна сметка ние имаме пред себе си невероятен патологичен профил на Държавник, който наистина няма прецедент в историята на света! За първи път пред нас е човек, който прави политическа кариера, става Кмет, после Министър-Председател, а сега се кани да стане и Президент на Републиката не за нещо друго, а с едничката цел да се спасява от личното отмъщение на хората от подземния и надземния свят, които непрекъснато е предавал в живота си! Защото в ограничените представи на Охранителя един висш и действащ Държавник не може по никакъв начин да бъде обект на покушение от доскорошните Му съратници, което обясняваше не само безкрайната умора и страха, но и Президентските надежди на Бойко Методиев Борисов!. Професорът отвори докрай прозореца на хола и заради това не успя да чуе спонтанните реплики на своите среднощни сподвижници и други читатели, припомнящи хиляди събития в историята, в които това не беше гаранция, особено не толкова отдавнашния случай със сънародника на бившия приятел на Пожарникаря Йоца Амстердамеца, покойният Зоран Джинджич!... Никой в България не можеше и за момент да си представи какво се случи с Борисов в мига, в който Рони, бай Кузман и читателите на сайта на Веселина Томова припомниха разстрела на бившия сръбски Премиер. Дори твърде тренираните жители на Суходол, въпреки всевъзможните екологични проучвания, така и не разбраха дали отвратителната миризма, с която бяха обгазени през тази нощ, идваше от тяхното собствено сметище или някъде от Банкя, откъм къщата на Премиера и евентуално бъдещ Президент на Република България Бойко Методиев Борисов... проф. Людмил Георгиевоктомври, 2010 година Показване 5 на 10 коментари[+] Покажи коментаритеСпестили сте много от истината!Автор: DBA () Дата: 21-10-2010 12:32[+] Покажи коментарите...Автор: БС2003 () Дата: 21-10-2010 08:51[+] Покажи коментаритеОххххххххххххАвтор: Чичо от село () Дата: 21-10-2010 08:48[+] Покажи коментарите...I nii sme dali neshto ....Автор: Edin ot Vas () Дата: 21-10-2010 08:02[+] Покажи коментаритевъпросАвтор: Среброто () Дата: 21-10-2010 07:54Добавете коментар[+] Добави коментар

Много обичам да се возя на ТРАКТОР. Само че на "Белорусь", не на "John Deer". Щото не съм свикнала. Ако *** качиш, ша ти попея.

Как Цветан Цветанов може да обяснява пребиваването на Алексей Петров в службите с бившия главен прокурор Никола Филчев, който от пет години не е такъв? - Защо Цветан Цветанов и Борис Велчев не са повдигнали досега обвинения срещу покровителя на Октопода, според думите на самия Цветанов?

Боби Цанков е никой ... Докато виж Георги Стоев написа доста интересни неща за Боко Тиквата ...

Обаче този Дачков продължава.Абе смахнати хора.Само си помисли на изборите,колко хора отидоха да гласуват и за кого.Хората,които пишем тук сме най-обикновени и не сме *** нито на Цецо,нито на трактора за разлика от теб.Тук изразяваме личната си позиция,без да имаме близки отношения с никой от двамата.Ти,като какъв се явяваш.Събираш гласоподаватели за трактора.Такива,като вас нямат място при такива,като нас-простосмъртните.Правете,каквото искате.Като дойдат изборите,ще се види.

Добре бе мой човек, що не рева га Костов краде? Що не рева га Мадридския мошенник краде? Що не рева га Доган краде? Що не рева га Станишев краде? Ясно е че ГЕРБерливите туркофили крадат ... ама на мен лично ми е ясно и че ревеш само защото помака Асан Петров ти пълни гушката!

хахахаах ей смешна червена мишко. Ако си искаш родината обратно, подарявам ти един билет и заминавай в Сибир! Искаш пак да крадете безнаказано, искаш пак заменки, нагласени търгове, показни убийства и отвличания всеки ден? а относно образованието на политиците някой спомня ли си какво е завършил украинския и съветски поданник Сергей Дмитриевич и каква е била темата на дипломната му защита? Май беше нещо за униформите и ролята им за повдигане на бойния дух в червената армия?

Пичове,не знав за вас,ама все почече като чета за Яне Янев и се сещам за Боби Цанков и Георги стоев.Не знам защо !!

БРАВО ЯНЕ -С ТЕБ Е НАРОДА !!!

Г-н Янев,чудя се коя е основната ти специалност.Икономист,правист,тракторист,Петровист .Стоиш,стоиш и от време на време на магарето чуш казваш.Майка тие разтревожена за теб,та обърни внимание на женицата,а с Цветанов има койда се оправя.Или те е страх да не стигне и до теб ли?Аз не съм чул досега дае имало свестен политик.Всички сте маскари,но тази дума е много кадифеназа вас политиците.

Янев е доказана мижитурка, момченце за поръчки. Срам го е да си признае дори че е гей.Не знам греховете на Цветанов, но от това което съм чул, чели или видял, Трактора е престъпник, Яне платен пед*раст.Не ми пука за техните войни. Пука ми за това че за първи път в историята ни университети и театри, болници и кой ли не затварят за дървена ваканция. Не могат да се отопляват.Това мислете как да оправим, а не следете словестната диар*я на поредния продавен политик който сме "избрали" сами.

Как Бойко Борисов, като главен секретар на МВР, и Цветан Цветанов, като негов адютант в министерството, са проспали престъпната дейност на Петров?

НЯКОЙ ИМА ЛИ ВСЕ ОЩЕ СЪМНЕНИЯ,ЧЕ ЦВЕТАНОВ СЕ РАЗРОВИ МНОГО ДЪЛБОКО В МРЪСОТИЯТА ТРУПАНА 20 Г И ВСИЧКИ ЗАСЕГНАТИ РЕВНАХА АМА ТО КАК РЕВАТ.А БОБКЕТЧЕТО НА ТРАКТОРА НАПРАВО Е ВЪВ СТИХИЯТА СИ.КАКВО ЛИ ОЧАКВА ЯНЕ ЯНЕВ - ВИСОК ПОСТ - НЯМА ОТ КОЙ ДА ГО ПОЛУЧИ.ПАРИ В БАНКОВИТЕ СИ СМЕТКИ - СЪС СИГУРНОСТ ГИ ПОЛУЧАВА.ОМРАЗАТА НА ХОРАТА - СЪС СИГУРНОСТ Я ПОЛУЧАВА.НА МЕН КАТО МЪЖ МИ Е ПРОТИВЕН С КУРВЕНСКИЯ СИ МАНТАЛИТЕТ А ИМА ЛИ ЖЕНИ КОИТО ДА ГО ХАРЕСВАТ.СЪМНЯВАМ СЕ - ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЕШЕ ДА СЕ ЖЕНИ.НЕ СТАНА.

Как будната му съвест му е позволила да отговаря за общински проект, като заместник-кмет, чиято парична гаранция от милион и половина евро е осигурена от Алексей Петров и преведена по сметка от Лев корпорация?