Ама мнооого ми напомня на един фейлетон във вестник СЕГА от 2000-2001 г, който доколкото си спомням се казваше "Любов по време на туршия". Пак ставаше въпрос за двама влюбени, пазарски чанти и тесни пространства, но в един автобус. :)))
А тук имало и талантливи девойки....не били сичките като Елена(айде да не я обиждам).Браво Краси - добра работа!
Nesamneno ima i dobaveno razbira se" No tq go rugna po -toq shlqpna po " a i kriminaletata "Strihnin v supata":) "patq beshe chist kato izblizan" i tn:)
Като голям почитател на творчеството на Удхаус, искам да споделя, че според мен написаното от г-ца Хаджииванова наистина се доближава по идейност, но се различава по стил, и по-точно по начина на поднасяне на 'идейността', от гореспоменатия автор. За Удхаус не са характерни простите пояснителни (често състоящи се от една дума) изречения, каквито наблюдаваме тук, а и самият му начин на изразяване е с доста по-голям "финес". Това, което явни Ви е накарало да направите пряк паралел с Удхаус, по всяка вероятност е думата "плазмодий", превърнала се в негова запазена марка и често използвана в недоволните речи на някой чичо към подопечния си племенник. Другият пряк белег за прилика с Удхаус се съдържа в "...го помоли да пусне раменната й кост, ако си е свършил работата с нея." с характерната за него хумористична нотка. Все пак мисля, че авторката е прибавила достатъчно и от себе си, за да не даде правото на някой да употреби думата 'пунктиране'. Само да го нямаше прекаленото изобилие от тези кратки изреченийца...
и най-вече заради това ей така между другото вечно присъствие на по някоя котка във фабулата ;)
Спомням си старите магазини и когато само баби имаше там или стари лелки, а днешната младеж тръгнала за манджа пък стигнали до секс, пък после защо света бил недохранен.....
Красита, преди да се опияняваш от свръхдозата романтизъм на Недодялания, сигурна ли си за кои пъпеши говореше той? Да не се окаже, че и той - също като тебе, има тънък метафоричен стил...
Любов по време на пъпеши