Относителни са както щастието, така и интелигентността. Обобщения, като тези от статията, са безсмислени. С тяк евентуално някой мърморко или мързеливко може да си начешат егото - "Щом съм недоволен и нямам това, което ми се ще, за утеха значи съм арем умен.".Пък то, пусто, хич не е така. Ама то оправданията са ясно като кое - всеки си ги има.
Интелектът е умението да "осъзнаваш", а това прави хората нещастни. Много ясен пример за това е колко безкрайно щастливи са малките деца - именно защото нямат все още изградени възприятия да "осъзнават" света около тях.
Заглавието ви е пълна глупост. Няма как някой умен човек да е нещастен ,че не е оправдал очакванията на глупаците около него.По -вероятно е да е нещастен виждайки толкова глупост наоколо-,,Тежко,брате , се живее между глупци неразбрани, душата ми в огън тлее ,сърцето ми-в люти рани''-е казал поетът..Нали няма да попитате-,,Кой поет
Това не е вярно-от личен опит мога да уверя, че това не е така! Щастието е относително понятие. Най - често интелигентеният се радва, че вижда слънцето и природата, а на *** не са му достатъчни и милиони. Глупаците постоянно мрънкат, а интелигентния постоянно търси решения.
И аз се чудех доста време. Невежеството е блаженство. Осъзнавам как прости хора, но със самочувствие и пари се развиват. Наскоро гледах една богата известна държанка, която толкова си е повярвала, че чак нас ни учи на духовност. Но жената си е щастлива.
Защо интелигентните хора са по-често нещастни?