"Министър Стойнев също посочи, че това е най-модерната технология."Министърът ще посочи ли кой му е подсказал, че именно технологията на Уестинхауз е най-добрата и на какво основание мисли така? Добре би било тези въпроси да се решават от експерти, а не от политици. Подминавам факта, че в исторически аспект има само един гръмнал руски реактор и няколко американски. И най-накрая Уестинхауз е ЯПОНСКА фирма, а не американска. Японците не се справят добре с проблеми в АЕЦ.

"Министър Стойнев също посочи, че това е най-модерната технология, а финансирането ще дойде от турската държавна банка Eximbank".Е тва е големата новина. Турска банка ще ни финансира, а след това може и некои да ни окупира.Няма ли български или европейски банки?Питахте ли народа или изборите минаха но се задават други.

Американски реактор с турски пари. За Турция чиста енергия, а за България производство и ядрените отпадъци. Никъде не съм виждал условието " Westinghouse" да приема отработеното гориво производство на тази фирма. Това ми напомня - преди години някои от нашите "специалисти" - предложиха площадката на АЕЦ Белене да се превърне в обект за складиране на радиоактивни отпадъци (включително от Европа). Мога да кажа само - ЧЕСТИТО. И ново увеличение на тока тази зима.

И тоя се продаде. Тези реактори не са лицензирани в САЩ и един блок струва 20 милиарда долара. За сравнение тия които сме си ги купили са по 5 милиарда евро. Т.Е. американците искат България да стане опитна мишка на САЩ. Във Фукушима реакторите са американски. Защо турските пари да са по-добри от руските. Отработеното гориво си остава при нас, а при руския реактор си го взимат руснаците. До кога преговарящите ще са лаици за сметка на обикновените хора и техните джобове...

Май това е знак, че *** и ранобудните студенти ще прекратят протеста.

Предложението на "Уестингаус", която е собственост на японската "Тошиба"AP1000 PWR е единственият дизайн реактори от поколение III+ в света, който е получил регулаторно одобрение както от САЩ, така и от Европа.

Еи селяци БСП е комунистическа партия,Тях ги валнува русия,ДПС иска да ви набута.

Уестингхаус строиха Фукушима, доколкото си спомням. БСП не спират да ни набутват от началото на съществуването си. На тези технологията на едно цунами не издържа, а какво да говорим заа земетресение. А козлодуй не беше и в земетръсна зона?

Битува едно погрешно мнение, че руснаците са купували нашия уран много евтино. Цената на урана, който отиваше в СССР, после формираше цената на топлоотделящите пръти, с които работеха реакторите. Ниска цена на урана ниска цена на ядреното гориво. И обратното. Явно всичко беше взаимноизгодно, защото цената на един киловатчас електроенергия от АЕЦ Козлодуй беше под 1 стотинка (!!!) и българите пилееха (но и крадяха) ток на воля...

Чернобил гръмна заради модела реактор,които беше с графитно охлаждане ,и автоматизация ,до едно ниво.След което изключва и минава на ръчен режим,само не ми е ясно,как при ръчен режим,ще контролираш ядрена реакция.Освен да си по-бърз от светлината,с две думи Човешка Грешка.А относно Руснаците тези които ги плюете,когато стане проблема с турция за териториите,не ги търсете,не им се молете за помощ.Тогава Америка,ще ви помогне като финансира групировките с оръжие.*** народ.

Решението за ликвидация на уранодобива обаче излиза наяве чак през 1998 г., защото през това време започва ликвидацията на всяко едно дружество от урановото производство поотделно, а голяма част от средствата на практика са отклонявани.

През 1992 г. правителството на Филип Димтров оценява добива като нецелесъобразен. Добивът е прекратен с министерско постановление 74 от 1992 г., което е отменено, но е обнародвано друго, в същия дух, през 1994 г. Експерти коментират, че това всъщност е било политическо решение да се смени доставчикът на гориво за АЕЦ. Тогава изкуствено се изкарва, че българският уранодобив е нерентабилен, и е извикана за оценка американска експертна комисия.

До 1992 г. по най-минималните цени на Лондонската борса триураниевият осмоокис струва 42 долара за килограм. При редовни доставки цената обаче скача почти двойно до 70 долара за килограм. Сега цената е около 140 долара за килограм, което би донесло 42 000 000 долара годишна печалба на България при възобновяване на уранодобива. Тенденцията е обаче продуктът да достигне цена от 200 долара за килограм. Точно това диктува и интереса на канадските и руски производители към съживяването на уранодобива в България.

Геотехнологията е приложима при находищата в Пловдивско, Ямболско, и долината на Струма. Експерти в бранша считат, че България е напълно в състояние да вади около 300 тона уран годишно. Само едно малко рудниче с не повече от 100 души персонал е давало годишно 600 000 долара печалба при всички отчисления за данъци, транспорт, храна, профилактика на работнциите и по-нататъчна обработка на метала до търговски продукт.

В България запасите от уран се изчисляват на 20 000 тона. От тях подходящи за добив по геотехнологичния метод са 12 000 тона, а на практика могат да се извлекат 6500 тона. Те обаче биха подсигурили ядрената ни енергетика за поне 20 години напред.

Жълтият кек търговският продукт със съдържание на уран от 30% до 60% се е получавал след преработката в завода в Елешница, а в Бухово се е изпичал допълнително и се е получавал концентрат със съдържание на уран около 80%. Оттам се е транспортирал в контейнери към Съветския съюз, където се е произвеждало ядреното гориво и то се е връщало обратно към нашата Първа атомна.

Другата схема е геотехнологичната. Тя е чиста и много евтина. Практикувана е в Тракийската низина и затова там сега земята е напълно изчистена. Хвостохранилища има само при двата завода за преработка на урановата руда Елешница и Бухово. Сега вече технологиите позволяват добиване на уран от много по-бедни руди и от насипищата в двете хвостохранилищата може пак да се извлича уран.

Всичко е било така организирано, че СССР да произвежда чистия уран и стратегически да го контролира. Българският продукт носи името триураниев осмоокис /или окис-закис/. Класическата технология на копаене на урановата руда е на загуба. Това е скъп процес, но заради стратегическото производство и насочения изцяло към Русия износ, е прилаган дълго.

Цялото производство и износ като строго секретно производство са били под надзор на Политбюро до края на 1989 г. До 1992 г. все още се е работило по същата схема под шапката на Редки метали. Никой няма ясна представа какъв точно обем е произвеждан през социалистическо време, тъй като и досега това се води секретна, тоест вече класифицирана информация

През цялото време до 1992 г. с нашия уран си плащахме на Съветския съюз обработката на нашия уран, за да ни го върнат оттам като ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", а остатъкът е за тях като комисионна. Това е чиста схема на ишлеме.