След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил Евалла, чорбаджи. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши... Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости... Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата. На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща...

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?Хе, там зад горите... много е далече,нямам татко, майка: ази съм сирак,и треперя малко, зима дойде вече.Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:помня го клането и страшното време.Бяхме девет братя, а останах сам.Ако ти разкажа, страх ще те съземе.Като ги изклаха, чичо, аз видях...С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;а пък ази плачех, па ме беше страх.Само бачо Пеню с голям глас извика...И издъхна бачо... А един хайдукбаба ми закла я под вехтата стряхаи кръвта потече из наший капчук...А ази бях малък и мен не заклаха.Татко ми излезе из къщи тогазс брадвата в ръцете и нещо продума...Но те бяха много: пушнаха завчаси той падна възнак, уби го куршума.А мама изскочи, откъде; не знам,и над татка фана да вика, да плаче...Но нея скълцаха с един нож голям,затова съм, чичо, аз сега сираче.А бе много страшно там да бъдеш ти.Не знам що не щяха и мен да заколат:но плевнята пламна и взе да пращи,и страшно мучеха кравата и волът.Тогава побягнах плачешком навън.Но после, когато страшното замина -казаха, че в оня големи огънизгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.И черквата наша, чичо, изгоря,и школото пламна, и девойки двестестанаха на въглен - някой ги запря...Та и много още дяца и невестиА кака и леля, и други женимъчиха ги два дни, та па ги затриха.Още слушам, чичо, как пискат они!и детенца много на маждрак набиха.Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.Той пари с котела сбираше за тях;но поп Трендафила с гвоздеи коваха!И уж беше страшно, пък не бе ме страх,аз треперех само, но не плачех веки.Мен и други дяца отведоха с тяхи гъжви съдрани увиха на всеки.Във помашко село, не знам кое бе,мене ме запряха нейде под земята.Аз из дупка гледах синьото небеи всеки ден плачех за мама, за тата.По-добре умирвах, но не ставах турка!Като ни пуснаха, пак в Батак живях...Подир две години посрещнахме Гурка!Тогаз лошо време и за тях наста:клахме ги и ние, както те ни клаха;но нашето село, чичо, запустя,и татко, и мама веки не станаха.Ти, чичо, не си чул заради Батак?А аз съм оттамо... много е далече...Два дни тук гладувам, щото съм сирак,и треперя малко: зима дойде вече.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?Хе, там зад горите... много е далече,нямам татко, майка: ази съм сирак,и треперя малко, зима дойде вече.Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:помня го клането и страшното време.Бяхме девет братя, а останах сам.Ако ти разкажа, страх ще те съземе.Като ги изклаха, чичо, аз видях...С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;а пък ази плачех, па ме беше страх.Само бачо Пеню с голям глас извика...И издъхна бачо... А един хайдукбаба ми закла я под вехтата стряхаи кръвта потече из наший капчук...А ази бях малък и мен не заклаха.Татко ми излезе из къщи тогазс брадвата в ръцете и нещо продума...Но те бяха много: пушнаха завчаси той падна възнак, уби го куршума.А мама изскочи, откъде; не знам,и над татка фана да вика, да плаче...Но нея скълцаха с един нож голям,затова съм, чичо, аз сега сираче.А бе много страшно там да бъдеш ти.Не знам що не щяха и мен да заколат:но плевнята пламна и взе да пращи,и страшно мучеха кравата и волът.Тогава побягнах плачешком навън.Но после, когато страшното замина -казаха, че в оня големи огънизгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.И черквата наша, чичо, изгоря,и школото пламна, и девойки двестестанаха на въглен - някой ги запря...Та и много още дяца и невестиА кака и леля, и други женимъчиха ги два дни, та па ги затриха.Още слушам, чичо, как пискат они!и детенца много на маждрак набиха.Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.Той пари с котела сбираше за тях;но поп Трендафила с гвоздеи коваха!И уж беше страшно, пък не бе ме страх,аз треперех само, но не плачех веки.Мен и други дяца отведоха с тяхи гъжви съдрани увиха на всеки.Във помашко село, не знам кое бе,мене ме запряха нейде под земята.Аз из дупка гледах синьото небеи всеки ден плачех за мама, за тата.По-добре умирвах, но не ставах турка!Като ни пуснаха, пак в Батак живях...Подир две години посрещнахме Гурка!Тогаз лошо време и за тях наста:клахме ги и ние, както те ни клаха;но нашето село, чичо, запустя,и татко, и мама веки не станаха.Ти, чичо, не си чул заради Батак?А аз съм оттамо... много е далече...Два дни тук гладувам, щото съм сирак,и треперя малко: зима дойде вече.

vbmnvbm

Поклон пред светците.

Добре

днес.тр ХА ХА ХА

ffjfjjcjg

де ви коментарите защо ги криете

А защо премиерът не е там? Защото открива ТУРСКА магистрала. Какво ви става бе народе

Хайде, внимавайте, поне когато пишете за нещо толкова сериозно и трагично!1) Батак не е "балканското градче", както сте написали, а е градче в подножието на Родопите.2) Клането не е извършено от турците, а от помашки банди от околните села, ведно с черкези и ***!Бъдете точни и честни пред паметта на загиналите ни предшественици-мъченици!

Защо точно тука има проблем с коментарите?

до 240--------------------Това е нормално положение, господарите стоят и пият а робите *** във всичките им разновидности работят!!!!Ти защо не си на работа, ***?

NALI DOGAN KAZVA,4E NIAMALO TURSKO ROBSTVO,A IMALO OSMANSKO PRISASTVIE...A SEGA : V PARLAMENTA GI PUSNAHME , *** NA TURSKI , TURSKI SERIALI , V EU ISKAT DA VLIZAT ... SIGURNO BOTEV I LEVSI SE OBRA6TAT V GROBOVETE SI ... MILA MOIA , MAINO LE....

Не спирайта коментарите,когато темата е интресна за коментиране и има много форумци в нея.

.

ай сиктир бе, *** и демокрацията, разбираш ли мЪ ...

турско-помашка ***

Османини&Душмани

ха , а някой политици промиват мозъци и се опитват да ни внушат че робство не е имало