"Точно като дете не съм виждал бездомни животни по улиците, особено в център?" - Не знам в кой център си живял, но котките бяха постоянно присъствие или просто не помниш. Питай някой друг от това време, ако можеш. В кварталите също ги имаше, но в комплексите дворове няма и те се криеха по разни други места, така че не се забелязваха много-много.
дете не съм виждал бездомни животни по улиците, особено в център? Редовное се миеше всеки ден. А тревните площи се третираха неколкократно срещу кърлежи и др. По-неприятна гледка от изхождащо се бездомно в пясъчник за деца няма. Споровете са излишни, най-мръсният град в Европа да го давате за пример?
(Продължение): По логиката на днешните родители, една голяма част от децата навремето трябва да са се натръшкали от какво ли не и да не е останал жив човек. Истината е, че тогава нямаше кой да ни виси на главите по 24 часа и спокойно можеше да си играем и с кал и *** по дворове и мазета. Никой не припадаше ако се изцапаш и не викаше "Гнусно!" и най-многото, което можеше да ти се случи е да изядеш някой шамар.
"По пясъците в градинките, където играят децата котката си върши работата и зарива, после детето с ръчичката в устата, а какви болести разнасят? Гнусно е!"--- Интересно как сме оцелели преди ерата на зоомагазините и развъдниците за породисти животни. В София винаги е имало котки и преди, и сега. Пипахме ги, влизахме по мазетата да видим малки котета, ако има. Всеки си взимаше за вкъщи улично коте, ако иска, защото това беше една от малкото опции и не съм чул на някой да му е станало нещо.
Турция може спокойно да ни бъде пример. И в разрушените от земетресението райони хората се грижеха да има панички с храна за уличните или останалите без дом след трусовете кучета и котки. Цели семейства спят във фургони и палатки, но и за любимците има грижа и мило отношение. А прехваленият Запад само себе си гледа, всеки се затворил в периметъра си и дотам. И ние от престараване да сме като тях, станахме същите студени и бездушни същества.
е пример за развита западна държава, няма спасение. Вижте Авсприя, Швейцария, Нидерландия, Швеция? Животни у дома, както е в САЩ, искаш 60 котета, гледай си ги у дома. Ама на публично масто, вони, вони. По пясъците в градинките, където играят децата котката си върши работата и зарива, после детето с ръчичката в устата, а какви болести разнасят? Гнусно е!
На някои това им дава хляба в ръцете. Но погине ли стопанисваното край и на хляба. В Истанбул туристите ни не са много и не бъркайте с евтиния и пазаруване през уикендите. Това не е туризъм. Скочили до близкия пазар и хайде обратно. За книгите е жалко, но май има доста истина. Аз поне нито една не съм изхвърлил, а дам ли назаем гоня до последно.
"Утре, когато се изхвърлят книги ще ги пишат брак. Кой ще поеме вината за безотговорното стопанисване"--- Всички си изхвърлиха библиотеките от вкъщи, пък сега се загрижили кой и как щял да стопанисва фонда на библиотеката. Първо си дай сметка какво собственото ти отношение към книгите, пък тогава критикувай. А що се отнася до това накъде вървим, на изток или на запад, смятам, че броят на българските туристи като цяло е много по-голям в Истанбул, отколкото в Париж или Берлин.
Утре, когато се изхвърлят книги ще ги пишат брак. Кой ще поеме вината за безотговорното стопанисване,
Да си го вземе вкъщи. Няма работа там. Защитниците дават ли си сметка, че се поврежда държавна собственост. Кой ще възстанови повредените книги и мебели? Този който ги е купил вече веднаж или този, който не стопанисва. Първият разбира се.
Защо някои хора решават, че могат да създават неудобство на други? Служител, на което обществото плаща. Ако не му харесва липсата на животни около работното му място, никой няма да го задържи насила.
В Истанбул котките са навсякъде - по улиците, в магазини и дюкяни, около хотелите, и никой не пищи, нито собственици на заведения и бизнеси, нито хората. А и всички чки се грижат за тях и ги смятат за гордост за града. Освен това има тълпи от нашенски туристи там и не съм чул някой да се е оплакал от котешката си алергия и да е спрял да ходи. Само на родна територия изведнъж придобиваме свръхчувствителност към всичко и под претекст, че сме много загрижени за нещо, само рушим.
Само че не си преброил колко хиляди сме ние, които протестирахме в социалните мрежи във връзка с този ужасен случай! Помниш ли и друг случай - миналата година изчезна младо момче и след два месеца го намериха удавено? Знаеш ли колко човека протестираха в соц.мрежи заради това, че имаше явни пропуски в действията на МВР още в началото на издирването му? Около 78 000 човека! Имаш ли представа колко доброволци се включиха в издирването му? Народът не дреме, не пиши просто ей така.
Наскоро беше убито едно 15г. момче от пиян шофьор, системата си свърши работата и пусна убиеца на свобода - излязоха 200 човека на протест на мястото където беше убит Филип. За една котка 10к+, еми исвинявам се ама сте мноооо зле.
Преди време ми се наложи да пътувам в друг град по неприятен повод. В ресторанта към хотела имаше коте. Котките имат интуиция и разбират кой ги харесва - след като се разбахме, че е ОК, котето си легна на пейката до мен и остана с нас докато си тръгнем. Почувствах се не като пътник по неволя, а като човек, който си е удома. Как да обясниш това на хейтърите? Невъзможно е.
Котаракът Жорко остава в библиотека "Иван Вазов"