Снимка БГНЕС

След броени дни в Германия стартира социален експеримент: 45 фирми въвеждат четиридневната работна седмица. Служителите ще работят само 4 дни, ще им плащат като за 5, пише Deutsche Welle. Възможен ли е този модел за всички?

45 компании и организации в Германия ще въведат четиридневната работна седмица за период от шест месеца. Служителите ще получават пълната си заплата, въпреки че ще прекарват значително по-малко време на работа. В основата на цялата инициатива е консултантската компания "Интрапреньор", която работи съвместно с организацията 4 Day Week Global (4DWG). Проектът започва в началото на февруари 2024.

Но как ще се осъществи това - особено когато толкова много предприятия в Германия страдат от недостиг на квалифицирани кадри? Няма ли да е по-добре да се работи повече, вместо по-малко?

Поддръжниците на идеята казват, че четиридневната работна седмица би помогнала за справяне с недостига на квалифицирани работници, отчасти защото би повишила производителността на служителите. Аргументът е, че хората, които работят само четири дни вместо пет, са по-мотивирани и следователно по-продуктивни. Освен това така могат да бъдат привлечени на работа хората, които не искат да работят пет дни.

Четиридневната работна седмица вече е изпитана и на практика. От 2019 насам организацията 4DWG провежда такива пилотни програми във Великобритания, ЮАР, Австралия, Ирландия и САЩ. По данни на неправителствената организация в тях са участвали повече от 500 компании. Резултатите изглежда потвърждават надеждите за положителни ефекти.

Във Великобритания в експеримента с четиридневната работна седмица са участвали 2900 служители. Става дума за представители на различни сектори - финансовия, информационните технологии, строителството, онлайн търговията на дребно, анимационните студия, маркетинга и заведенията за бързо хранене.

Според изследователи от Кеймбридж и Бостън болничните дни на работещите само четири дни седмично са намалели с около две трети, а почти 40 на сто са заявили, че след експеримента са изпитвали по-малко стрес, отколкото преди това. Освен това броят на служителите, които са напуснали работа, е намалял с 57%. Преди всичко обаче изследователите наблюдават средно увеличение на оборота с около 1,4 процента. Цели 56 от 61 участващи предприятия заявяват, че искат да запазят четиридневната работна седмица и след края на тестовата фаза.

Според проучване, проведено от фондация "Ханс Бьоклер", която е близка до синдикатите, почти три четвърти от служителите на пълно работно време в Германия биха искали четиридневна работна седмица със същото заплащане. Осем процента са за четири работни дни дори с намалено заплащане. 17% отхвърлят по-краткото работно време.

Предприятията, които сега участват в тестовия проект за четиридневна работна седмица в Германия, са подали заявление за участие преди няколко месеца. Според експерта Енцо Вебер, който е критичен към пилотните проекти, това е проблем. Защото за такива проекти биха кандидатствали само предприятия, за които четиридневната работна седмица е добър вариант, казва той. Следователно те не са представителна извадка от икономиката. Освен това не само работното време ще бъде намалено, но и процесите и организацията ще бъдат променени. Ако има увеличение на производителността, това не е задължително да е в причинно-следствена връзка с по-краткото работно време, казва експертът.

Холгер Шефер от Института за германска икономика (IW Köln), който е близък до работодателите, също смята, че въвеждането на четиридневна работна седмица в цяла Германия би било контрапродуктивно. Освен това няма индикации, че производителността може да се увеличи значително чрез намаляване на работното време:"Намаляването на работната седмица от пет на четири дни съответства на 20-процентно намаление на работните часове. За да се компенсира произтичащото от това по-ниско производство, почасовата производителност би трябвало да се увеличи с 25%." Шефер смята, че това е невъзможно.

Четиридневната работна седмица определено може да има смисъл в някои компании - особено при квалифицираните професии. Според Йорг Дитрих, председател на Германската конфедерация на квалифицираните професии, така работодателите биха станали по-привлекателни за квалифицирани кадри. Четиридневната работна седмица обаче не би функционирала еднакво добре във всяко предприятие. Заключението на Дитрих гласи: общо формулирано законово право на четиридневна работна седмица не би помогнало на никого и би означавало само допълнителна бюрокрация за предприятията.

Въпреки всички критики синдикатът IG Metall например отдавна подкрепя по-краткото работно време. В стоманодобивната промишленост така или иначе вече се работи само 35 часа седмично.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase