Бойко Атанасов: Технологиите ще имат движеща сила в алгоритмите за търговия и риск

Достигнаха ли лихвите на централните банки пиковите си стойности и по какъв начин това се отразява на пазарите и икономиките – това бяха част от темите, които коментираха финансови експерти, инвеститори, банкери и икономисти по време на една от най-утвърдените финансови конференции в региона - Investor Finance Forum, организирана от икономическия сайт Investor.bg.

„Имахме сериозни теми за размисъл за предизвикателствата, пред които сме изправени, ефективни ли са решенията и имаме ли визия за икономическата и финансова среда. Изминаха три години, белязани с турбуленции и катаклизми в почти всички сфери на обществото.Решенията, които ще се вземат на капиталовите пазари, ще са информирани, а технологиите ще имат движеща сила в алгоритмите за търговия и риск“,това прогнозира председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов при откриването на тазгодишното издание на конференцията.

Събитието стартира с дискусия на тема „Макроикономика“, в която Камен Колчев, председател на съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг, отбеляза, че несигурността има много посоки – цикълът на икономиката, войната и предстоящите избори в САЩ. По негови думи сред „хубавите неща“ е лихвите да достигнат своя пик и очаква икономиката да оцелее на тези нива.

Илия Караниколов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българска банка за развитие, коментира, че в България в момента левовият пазар е с по-ниски лихви от тези в еврозоната, където се засилва възприятието за по-голям риск. „По време на отрицателните нива на лихвите се финансираха „зомби компании“, но настъпва период на отрезвяване“, допълни директорът.

Лектор в дискусията бе и директорът "Частно банкиране" във Fibank, Асен Стойчев, който каза, че очаква пазарите на Запад да задържат сегашното положение с лихвите до края на годината, но напомни, че вече говори за липса на „меко кацане“ въпреки очакванията на американския Федерален резерв да не настъпи рецесия. Банкерът посочи, че рецесия има не само в Германия, но вече се усеща и в индустриалното производство в България.

„Финансовият сектор е силно регулиран, особено след 2008 г., но въпреки това всичко се развива много динамично“, посочи Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“. По темата за технологиите Маринов коментира, че не вярва в т.н. „деглобализация“, но добави, че Зелената сделка, част от която е декарбонизацията, изисква много инвестиции, за да се пригодят икономиките на различните държави към новата реалност.

Лъчезар Богданов, главен икономист в Институт за пазарна икономика, изказа притеснението си, че много хора в корпоративния свят и правителствата имплицитно са пренаписали мандата на централните банки с намеса в корпоративния сектор, за да дойдат отново безплатните пари. По думите му рецесията в Германия създава усещане, че тя ще се превърне в "новия болен човек" на Европа след Испания и Италия. Икономистът напомни, че при предишната криза Германия издърпа икономиката на ЕС, но това сега може да не се случи, ако има структурни проблеми на пазара на труда и недостиг на иновации за производството.

Експертите в първи панел, заедно с модератора на дискусията Ивайло Лаков, главен редактор на Bloomberg TV Bulgaria, се обединиха около твърдението, че, макар и ясните политически рискове, бизнесът в България се справя и българската икономика върви напред към Еврозоната.

Мирослав Маринов заключи оптимистично, че България е топ дестинация за start-up проекти. По думите му може да се каже, че държавата е една от „белите лястовици в Европа“ по този показател и има предпоставките да се превърне в инкубатор, който да привлича инвестиции и да развива интересни идеи.

Втори панел, посветен на капиталовите пазари и инвестиции, насочи вниманието на аудиторията към балканските борси, даващи достъп на индивидуални инвеститори до държавни облигации.Втората дискусия в панела представи на присъстващите основните изисквания и ползи на компаниите, които търгуват акциите си на основен пазар на БФБ.
Адриан Танасе, изпълнителен директор на Букурещката фондова борса, коментира, че държавата е набрала повече от 1 млрд. евро от индивидуални инвеститори от пласирането на облигации, достъпни и за индивидуални купувачи.

Ивана Гаджич, изпълнителен директор на Загребската фондова борса, която управлява и Словенската фондова борса в Любляна, коментира, че от март е започнало предлагането на облигации на физически лица. Най-големият дял от първата пласирана емисия, закупен от един човек, е за 12 млн. евро, посочи тя. Танасе посочи, че банките се чувстват застрашени от това заради разликите в лихвите, които те предлагат на вложителите и които държавата предлага по дълговите си книжа. Загреб обаче планира още емисии, в които да допусне участие на индивидуални инвеститори.

Иван Стериев, изпълнителен директор на Македонската фондова борса, посочи, че в Северна Македония също е направен тест на интереса на индивидуалните инвеститори към държавните облигации. Малка емисия за 10 млн. евро е презаписана 2,3 пъти. В момента тече продажба на друга емисия и се очаква македонското финансово министерство да обяви резултатите всеки момент.

Във втората дискусия стана ясно, че „Смарт Органик“ АД планира преместване на акциите си от пазара за малки и средни предприятия beam на основен пазар на Българската фондова борса. Главният изпълнителен директор на компанията Яни Драговобясни, че набраният капитал на beam е позволил на дружеството да продължи да изпълнява инвестиционната си програма. Компанията е станала по-популярна, получила е повече медийно внимание и е станала по-атрактивна и като работодател. Изпълнителният директор на БФБ,Маню Моравенов, който беше и модератор на двете дискусии в панела, коментира, че beam е първата крачка, която българските компании правят, за да станат публични компании.

Димитър Димитров, главен изпълнителен директор на Shelly Group, коментира, че листването на компанията на капиталовия пазар е подобрило прозрачността, особено след като дружеството излезе на фондовата борса във Франкфурт.

Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Мария Филипова, коментира ролята на регулатора в подкрепата на компаниите им по пътя към капиталовия пазар и като публични компании. Тя обобщи стъпките, които компаниите трябва да предприемат, ако искат да прехвърлят акциите си за търговия от пазара за растеж beam към основен пазар на БФБ.

На фокус в Investor Finance Forumбяха и актуалните нови политики и изисквания към бизнеса, свързани с екологичната устойчивост, корпоративното отговорно управление и социално отговорните политики.
„Ще наблюдаваме промяна в следващите една-две години, но някои фирми няма да могат да кандидатстват, ако не отговарят на критериите за устойчивост. Повечето рейтингови компании все повече обръщат внимание на изискванията на ESG, които са свързани с развитието на технологиите, и които да заменят енергийното потребление“, коментира Деян Николов, старши мениджър "Стратегия и сделки" в EY Bulgaria, част от лекторите в панела на тема ESG.

Според доц. Марина Стефанова, заместник декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", която беше и модератор на панела, промяната се очаква да е отвън навътре.

„Обръщаме внимание на подготвеността на кадрите на банката, за да дадат правилни и ефективни решения на клиентите. Банката се съобразява с глобалната концепция с фокус в партньорството. Прилагат се възможностите за зелен преход, съобразени с регулациите, но с полза за обществото“, коментира по темата Весела Гладникова, директор „Управление на устойчиви политики и ESG“ във Fibank.
Ксавие Марсенак, съосновател и главен изпълнителен директор на Nasekomo, сподели, че стремежът към въглеродна неутралност е помогнал в „търсене на ДНК решения при разработване на технологии за мащабиране на бизнеса“ на компанията му.

Централните банки на водещите икономики по света се очертава да задържат лихвите по-високи за по-дълъг период от време. Около тази теза се обединиха Ивайло Пенев, изпълнителен директор и ръководител отдел "Управление на активи" „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“, Спасимир Маджаров, регионален мениджър,Amundi, Дончо Донев, началник управление „Капиталови пазари“в „Пощенска банка“, и Николай Ялъмов, прокурист на УД "Капман Асет Мениджънт", които бяха експертните лектори в четвъртипанел на тема „Инвестиционни дружества“. Модератор на панела беше Вероника Денизова – водещ в Bloomberg TV Bulgaria.

„След дългия цикъл на понижение и отрицателните лихви се премина в цикъл на покачване, а в момента сме на исторически почти 20-годишен максимум на лихвените нива“, посочиДончо Донев в разговора.
Ивайло Пенев изрази опасения, че инфлацията, заради която лихвите се покачват, още не е отшумяла. По думите му има сигнали, че може да има още повишения на потребителските цени, а това може да доведе и до нови покачвания на лихвите. Според него обаче светът вероятно е близо до върховете на лихвените нива.
В дискусията стана ясно, че Amundi очакват в средата на 2024 г. да се тръгне в посока намаляване на лихвите в Америка. СпоредСпасимир Маджаров важното е да се следят данните за спестяванията и заетостта. „В момента, в който има сигнал за намаляване и на двете и за ръст на безработицата, ще се обмисля намаляване на лихвите“, допълни той.

По темата за облигациите Николай Ялъмов коментира, че в моментите, в които има очаквания за сътресения в икономиките, договорният фонд има съществени предимства. „При тези инструменти ликвидният риск е по-малък, не е за пренебрегване и портфейлното разпределение на инвестициите“, обясни той. Според него инвеститорите трябва да преценят качеството на мениджърите, които управляват тези фондове, доколко дългосрочно са се справяли добре и дали имат добра история.

Лекторите в пети панел на тема „Финтех“и модераторът на дискусиятаГеорги Пенев, директор на Българска Финтех Асоциация, се обединиха около твърдението, че финтех секторът в България има огромен потенциал за развитие, но освен от капиталови инвестиции, се нуждае и от подходяща регулаторна рамка, която да стимулира иновациите и интегрирането на нови технологии, включително възможностите на отвореното банкиране.

„Законът за платежните услуги и платежните системи, Законът за електронното управление и Законът за плащанията в брой посочват като дигитално плащане единствено плащането с карта. Това, което ние като доставчици на отворено банкиране се борим, е за промяна на тези закони и за възможността отвореното банкиране да се появи като възможност за обслужване на публичния сектор. За последната една година над 50 хил. български потребители са използвали услуга на основата на отвореното банкиране“, коментира Галя Димитрова - управляващ партньор и съосновател на IRIS Solutions.
Изпълнителният директор на Sirma Business Consulting,Цветомир Досков, изтъкна, че пазарът все още не е осъзнал какви възможности предлага технологията и по тази причина не предоставя достатъчно на брой услуги за клиентите.

Досков също смята, че фокусът не трябва да пада единствено върху плащанията, а и да се отвори вратата към всички други услуги, които ги съпътстват.
„На първо място, все повече банки предлагат възможности за търговия с акции и други активи през приложенията им, на принципа, на който работи Revolut. От друга страна, платформите за търговия, финансовите посредници започват да предлагат типични ритейл банкови услуги, кредитни продукти, карти за разплащания“, поясни Иван Хаджов – директор бизнес развитие в Mastercard.

според участниците в дискусията държавата също може да помогне, като именно тя създава макрорамката на сектора. Според Иво Боянов, изпълнителният директор на RabbitSolutions, държавата ще бъде задължена да направи много промени в законодателството, след като попадна в сивия списък на страните, поставени под засилено наблюдение от Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF). Според Боянов попадането в този списък поставя държавата под натиск да се справи с редица проблеми, така че да отговори на общо 40 критерия. Иво Боянов изтъкна, че самите регулатории имат нужда технологиите да навлязат по-активно в тяхната работа.

Как ще се променят познатите до момента фондови борси и какво бъдеще очаква WallStreet и Българската фондова борса – отговор на тези и други въпроси дадоха експертите във финалния панел на тема „Активни инвестиции“.
Според Любомир Леков, инвеститор и предприемач, основател на Investor.bg, регионалните конфликти като тези в Украйна и Газа не са огромен фактор за пазарите, а има други два основни двигатели на фондовите борси. Единият от тях са високите лихви.

Според Леков другата движеща сила за пазара е генеративният изкуствен интелект, като той оказва влияние при най-големите компании, чиито акции се очаква да поскъпнат най-много през годината.

„Когато една компания е натоварена със свръхочаквания, акциите ѝ може да поевтинеят, коментира Стойчо Недев - съосновател и технически директор, Давид Холдинг АД.Според него нулевите лихви не са добър избор, затова е на мнение, че те ще останат на ниво около 5% известно време. Той заяви също, че твърде високите лихви в момента създават проблеми на фондовия пазар, но президентските избори в Америка догодина са бичи сигнал за пазара.
Бисер Манолов, председател на борда на директорите на RYVYL (EU), заяви, че пазарът не трябва да се влияе толкова много от действията на централните банки и когато те правят грешки, инвеститорите също грешат. Той се фокусира върху това, че стават революционни процеси в момента на пазара. "Мегатрендът, който предстои, е токенизацията на финансови активи", заяви той. За бъдещето на американската фондова борса той заяви, че според него тя няма да съществува в традиционния си вариант, а ще се измени в един нов пазар, на който се търгуват дигиталните варианти на активите.

Как се представиха договорните фондове в България и колективните инвестиционни схеми през 2022 г. и кои са най-добрите сред тях също стана ясно по време на Investor Finance Forum. Икономическият сайт Investor.bg представи традиционната си годишна класация за най-успешните колективни инвестиционни схеми в България, като при изготвянето на класацията са използвани данни за 94 колективни инвестиционни схеми, управлявани от 25 управляващи дружества. Цялата класация е публикувана в сайта на медията: ТУК.

Генерални партньори на Investor Finance Forumса АРТЕКС и Fibank.

Основни партньори са MFG, Amundi, ЕЛАНА ФинансовХолдинг, Българска Фондова Борса,Българска банка за развитие, Shelly Group, Sirma, КапманАсетМениджмънт АД, Concord Asset ManagementиSelect Asset Management.

Събитието се организира с подкрепата на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, EY Bulgaria, ЗЛАТЕН ЛЕВ КАПИТАЛ ЕАД, Компас Инвест АД, ЦКБ Асетс Мениджмънт ЕАД, MK Brokers, Devin Минерална, ВинарнаЛовикоСухиндол, J Point +, LATE CAFÉ & ROASTERYиРила Кетъринг.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска финтех асоциация,Френско-българската търговска и индустриална камара, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) и Betahaus Sofia.

Медийни партньори саBloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, BGLOBAL и Банкеръ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase