Снимка: Булфото, архив

Работодателските организации настояват за оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

В писмо, адресирано до Петков, от Асоциацията на организациите на българските работодатели подчертават, че чрез проектобюджета за държавното обществено осигуряване увеличаването на минималната работна заплата до 510 лева и на минималния осигурителен доход по икономически дейности с 3,9 на сто е недопустимо.

Още по темата

Според работодателите минималните осигурителни доходи са въведени преди близо 15 години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, мярката произвела известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, мярката вече не е актуална, а по-скоро стара, неефективна, "и се превръща в бреме и тежест за конкретността на икономиката и заетостта".

Според бизнеса у нас години след отключването на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не съответства на нуждите на икономиката и се разминава драстично както със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, така и с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

Този доход само увеличава обхвата на сивия сектор в България и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация, подчертават работодателите и допълват, че тези аргументи са били представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

Тези механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

Въпреки това у нас е в ход увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно с това в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД, пишат още от АОРБ.

Бизнесът обръща и специално внимание на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст. Това увеличение не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало принципите на приетия пенсионно осигурителен модел.

В заключение АОРБ обобщава, че публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3,9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв. през 2018 г. не са консултирани предварително с работодателите като национално представителни работодателски организации.

Според тях намеренията за промени в Проекта на Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване е стъпка, която е пряко насочена срещу социалния диалог.

"Това намерение демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж", категорични са работодателите в България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase