Правителството се бави с наредбата за осигуровките

Вече няколко месеца се бави приемането на наредба, с която да бъде освободено от осигуровки личното ползване на фирмени активи, когато то е включено към трудовото възнаграждение на даден служител. Промените във въпросната Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, бяха публикувани на сайта на Министерство на труда и социалната политика едва на 21 февруари, а тепърва до 23 март ще се приемат корекции и становища.

Вината за забавянето обаче не е само на служебното правителство. Вторият кабинет на Бойко Борисов разполагаше с достатъчно време да регламентира плащането на осигуровки при случаите на лично ползване на служебни активи, но така и не го направи.

Припомняме, че промените бяха обещани още през лятото на 2016 г., когато всъщност бе въведен данък "натура". Този налог, заедно с данък "укенд" и преди фигурираха в законодателството под една или друга форма, но държавата се сети за тях едва през миналата година, когато реши да ги регламентира по-категорично.

Какво е данък "натура"

Казано с прости думи, полученият в натура доход от служителя или управителя на фирмата се облага с единната „плоска“ ставка от 10%. По-конкретно, става дума за ползването на служебни активи за лични цели, което е отразено в трудовото възнаграждение на даден служител. Това е регламентирано в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

"Дава се право на избор на данъчно задължените лица", обясни Росен Иванов, началник на отдел „Данъчно-осигурителна методология” в НАП по време на форум "Бизнес брифинг: „Данък Уикенд”.

„Основният режим си остава този по Закона за доходите на физическите лица (ЗДФЛ), но работодателят има право да избере да облага разходите на цялото предприятие с този данък („натура“). Изборът се прави с годишната данъчна декларация (тоест предварително – б.р.), а специално за 2016 г. – с годишната данъчна декларация, която се подава през 2017 г. Изборът не може да се прилага за отделни физически лица“, поясни той.

Разликата между този данък и данъка върху социалните разходи е в това дали компанията предоставя непарични доходи на всички служители, или не, посочи още Иванов. „Когато по решение на Общото събрание или на собственика на всички работници и служители се дават определени блага, тогава прилагаме данък върху социалните разходи. Когато това не важи за всички, а само за част от тях, тогава се прилага този данък“, обясни експертът.

Продължението на анализа четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase