Около 120 млн.лева годишни приходи от туризъм губи България заради неразвитата дестинация Витоша. Това коментира пред БТА Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

 

Без планината столицата ни е негостоприемен град, с неоползотворен потенциал от над 6000 легла в местата за настаняване в града. Това е така заради занемарената планина с допотопни съоръжения, очакваща връзката си с метрото, превърната в поле на битка на нездрави интереси, заяви експертът.

 

Витоша е ясен пример за липсата на отношение към собственост, в много случаи публична, която не само, че е занемарена, но и се управлява по начин, който я прави опасна за хората, смята Драганов. Решение на проблема експертът вижда, чрез регулиране на собствеността.

 

Това се налага, защото сега от една страна има отказ от управлението й от четири общини - собственици на планината, а от друга - липсва видимо отношение на концесионерите към собствеността, така че да я управляват в полза на обществото, коментира Драганов.

 

По тази причина, според експерта, крайно време е със закон да се регламентира създаването на туристически зони, места и точки, както това е уредено в законодателството на много европейски държави. Това би улеснило управлението на тези зони, особено, когато става въпрос за сложни пресечени местности.

 

В законодателството ни е уредено къде са пасищата и сечищата, ловните стопанства, но липсва определение на понятието туристически зони, отбеляза Драганов. Туристическата зона има ясна граница на имота, с регламентирани възможни дейности там, за да бъде опазена природата и нейното устойчиво развитие, животът и здравето на хората, които ще пребивават там, обясни експертът.

 

Той допълни, че дефинирането на зоните, местата и точките, маркирани по света като vista point, трябва да се разпише в Закона за туризма, възможно е да бъде и в отделен закон или да се впише към Закона за устройство на територията.

 

Според европейската нормативна практика туристическата зона е екстериториална единица на територията на общината, укрепваща ангажираността на екосистемните услуги, която се управлява от консорциум в полза на обществото. В консорциума общината задължително би трябвало да участва с минимум 25 процента заедно с останалите юридически лица.

 

По този начин ще станат ясни отговорните за случващото се в рамките на туристическата зона. Институционалният контрол върху зоните ще е както и досега - Министерството на туризма, КЗП, Агенцията по метрология, Комисията по храните и други.

 

За да престане Витоша да бъде смятана за ненужен разход, който дори е по-добре да бъде премахнат, за да не хвърля сянка на града, не е необходимо да се изграждат повече ски съоръжения. Дори и със сегашната си база, ако обаче тя е съобразена с изискванията на 21 век, и със съответната законова регламентация - планината би се превърнала в източник на приходи и атрактивна целогодишна дестинация, смята Румен Драганов.

 

Дори и да не изберем Витоша за предстоящата 5-дневна ученическа ваканция, експертът напомня, че зимните курорти са в готовност да ни приемат с децата - при това на цени, които не са променени спрямо миналата година. Освен това, потребителите ще почувстват по-малките разходи, свързани с пътуването, заради спада на цените на горивата с 50 стотинки за литър спрямо миналата година. За някои от туристическите обекти цената на горивата позволява да се предлагат и по-евтини нощувки.

 

И тази ваканция над 80 на сто от българите, които решат да почиват с децата си, ще предпочетат да останат в българските курорти главно поради фактора цена и сигурност, коментира експертът. Едва три процента от българите могат да си позволят да отидат на ски с наследниците си в Италия, Швейцария и Франция, до 6 процента са тези, които ще ползват по-близки дестинации - Сърбия, Черна гора, Австрия.