Д-р Анна-Мари Виламовска е секретар за иновационна политика на президента на Република България Росен Плевнелиев. Тя е съпредседател на Президентските съвети за наука и образование, както и за социално и икономическо развитие, и представлява България в Съвета на ЕС за насърчаване на дигиталното предприемачество. Лидер в кампаниите Watify Digital Entrepreneurship Campaign и eSkills 2015 г. и посланик на Sofia Tech Park, Виламовска също така ръководи президентските награди "Джон Атанасов" за талантливи млади ИТ учени и предприемачи. В обсега й попада и благотворителната инициатива "Българската Коледа", най-голямата национална дарителска кампания.

С Анна-Мари Виламовска говорим за иновациите, предприемачеството, финансирането му и как държавата може да помогне на развойните дейности.

Г-жо Виламовска, фокусът на предстоящия Клуб Инвестор, в който и Вие ще участвате, са иновациите и предприемачеството. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават да са под 1% от БВП. Как според Вас страната би успяла да навакса изоставането в областта на науката, изследователската дейност и иновациите?

Необходимо е да приоритизираме това перо в националния ни бюджет. Няма как да постигнем заложените като цел към 2020 г. 1,5 % от БВП, ако всяка година нямаме 20% растеж на годишна база при тях. Но трябва да го направим по правилния начин – ефективно, т.е. създавайки центрове за върхови развойни дейности, в науките и икономическите сфери, в които имаме висок потенциал.

Така че това увеличение да ни помогне за крайната ни цел – да бъдем по-конкурентоспособни в рамките на Европа. Трябва да повишим успеваемостта си в рамките на Хоризонт 2020, където в момента не стоим особено добре, но имаме и първите успехи, отново в сферата на ИКТ. Х 2020 финансира с близо 72 млрд. евро наука, изследователска дейност и иновации в Европа за периода 2014 – 2020, и както тя, така и ERC и дискутираният в момента European Innovation Council, са подчинени на логиката, че успешната наука и успешните иновации, са наднационални.

За да успеем, имаме остра нужда от реформа във висшето образование, където финансирането да започне да се подчинява в решаваща степен на качеството на образователния продукт, на елемента развойна дейност и колаборации бизнес-наука.

Промени са нужни и в ресор „наука“ – както при научните ни академии – БАН и Селскостопанска академия - така и, и вероятно на първо място, при финансовите инструменти, които задават стимулите за тях. Тези два ресора са ключови, за да можем да привличаме още по-ефективно инвеститори в секторите с висока добавена стойност, иновации, киберсигурсността и високотехнологичния сектор. Те са интерфейсът между производството на можещи да иновират кадри във всички сектори, и самите иновации (под формата на нови компании, нови процеси, нови продукти), и целта ни да превърнем българската икономика в такава базирана на висока добавена стойност и интелигентна специализация. Както споменах, към днешна дата, не тръгваме от ниска кота. Активният дебат за сините кадри в ИТ индустрията е добра илюстрация.

Каква роля би могъл да играе изграждащият се в момента София Тех Парк в това отношение?

Ключова. СТП е създаден, за да бъде платформа за технологичен трансфер. Той е и ключов компонент от националната ни научни инфраструктура (т.е. фактор за конкурентоспособността ни като звено в Европейската развойна и иновационна мрежа). Но със СТП ние се целим много по-високо от това. Той ще бъде ключов компонент в набиращата скорост иновационна екоситема в България, която включва развойните и образователни звена, пре-акселераторите (StartItSmart се отличават тук, Junior Achievement също), акселераторите (LaunchHub, Eleven), венчър фондовете (NEVEQ, BlackPeak и Empower Capital), утвърденият високотехнологичен частен сектор.

Продължение на темата четете в investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: