Колебанията на китайската валута в последно време олицетворяват най-доброто и най-лошото от един глобализиран свят, в който събитията на едно място могат мигновено да променят политическите и финансовите разчети на правителствата в други райони. През по-голямата част от човешката история общностите, културите и икономиките в света са съществували независимо една от друга, разделени от огромни разстояния и труден терен. Би отнело, например, месеци или дори години новини от Китай да стигнат до Европа по търговския маршрут "Пътят на коприната" в разгара на неговото използване преди около 1000 години. Даже тогава е било много трудно общностите по този маршрут да се приемат за изцяло свързани.

Нещата обаче вече не стоят така. Сега, докато Китай продължи да коригира курса на юана, пазарите по целия свят ще реагират съобразно с това, макар и по различен начин, пише анализаторската компания Stratfor.

Има няколко причини зад решението на Китай и въпреки това то бе изненада за мнозина. В търсене на стабилност китайската валута е прикрепена към щатската от 1994 година, обикновено с нисък курс спрямо долара. През първото десетилетие на новия век обвързаността помогна на Китай да запази износа си конкурентоспособен, като развитият свят потребяваше продукцията му. Икономическият крах на Запада през 2008 година означаваше, че този модел повече не може да функционира и Китай започна да се опитва да вдига нивата на потребление, така че вътрешният потребител да може да запълни дупката, оставена от отслабването на международния пазар.

Променящият се Китай

Трансформирането от икономически модел, ръководен от износа, в модел, воден от потреблението, би могло да се опише като промяна от това да си като Германия към това да бъде САЩ, като Китай се опита да възпроизведе някои от предимствата, които Съединените щати създадоха за себе си в същата роля. Едно от тези предимства е доминиращата позиция на щатския долар в световната търговия, която означава, че американските потребители могат да натрупат още дългове, а глобалното търсене на долари ще забави момента, в който тези задължения ще достигнат катастрофално равнище. Така Китай се стреми да увеличи международната употреба на юана, постигайки напредък в усилията си. Следващата стъпка ще е юанът да бъде приет като една от валутите на Международния валутен фонд (МВФ) - специални права на тираж. МВФ обаче обяви, че Китай ще трябва да либерализира валутата си преди да бъде направена такава крачка. МВФ взима подобно решение на всеки пет години, а предвиденото за ноември тази година бе отложено за октомври 2016 година.

В същото време прикрепването към долара бе в помощ на стратегията на Китай, тъй като укрепването на долара през последните две години даде възможност на юана да поскъпва заедно с него в сравнение с останалите плаващи валути по света, осигурявайки възможности на китайските потребители и спомагайки за преминаването от икономика, основана на износа, към икономика, основана на потреблението.

Само че ниското световно търсене не създаде добър климат за такава промяна и растежът е нестабилен през този период, отслабвайки до 7% тази година. Масираният преход от движена от износа към движена от потреблението икономика е рисков и износът трябва да се поддържа висок достатъчно дълго, за да може китайският потребител да се изгради, а също и части от конструктора като например резервната валута. Когато данните за износа през юли отчетоха спад от 8,3 % на годишна основа, всички сигнали сочеха към разхлабване на контрола, което би удовлетворило МВФ и, ако китайската валута продължи да отслабва, както мнозина на пазарите очакват, би дало тласък на износа.

Отраженията

В глобализирания свят, в който всяка икономика е взаимно свързана с всяка друга, последиците от промяна като китайската могат да бъдат усетени навсякъде. Най-големите икономики в света имат склонността да се движат в синхрон в съвременната финансова история, като централните банки избират да затегнат или отпуснат лихвените проценти, често в бърза последователност. През последните две години обаче действията се отклониха от правилото. Докато една група сега обмисля вдигане на лихвите за първи път от 2008 година, то друга все още прилага програми за количествено облекчаване, които отчасти целят да обезценят валутите и да стимулират растежа.

Цялата статия прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: