Майсторите бижутери изчезват, а с тях си отива и средната класа, алармират пред БТА от бранша. Гилдията на златарите изпитва всички негативи от глобалните процеси и практики, вследствие на което занаятът им замира.

Те не се сблъскват и конкурират с майсторството и уменията на чуждите занаятчии, срещу тях е система, която произвежда продукция с конвейри, машини и матрици.

Ювелирите очакват мерки за съхраняване на занаята и на средната класа, за която толкова се
говори, че е гръбнак на обществото ни.

Още през 1909 година варненският седмичен вестник "Известник" съобщава за жалбата на варненските златари и търговци до министъра на търговията и земеделието за затрудненията, които Законът за контрол на златните и сребърни предмети им създава.

Още тогава златарският еснаф иска контрол на вноса и маркиране на турските монети ирмилици, махмудии и румилета, чиято златна проба е била 8 карата, а сарафите са ги продавали на селяните за 18 каратови.

Натрупаните през годините затруднения за бижутерите продължават и днес - това е констатацията от разговорите ми с бижутерите, отбелязва председателят на Регионалната занаятчийска камара в Бургас Мая Стоянова.

Заедно със златаря Арман Аведисян и Атанас Маринов - златар-часовникар, коментираха пред БТА бъдещето и проблемите на занаята.

Според Стоянова майсторите-златари отдавна нямат поле за изява, продукцията им е скъпа, защото е ръчна и уникална изработка. Усилията на занаятчиите да се облекчи режимът за закупуване на суровината се оказва невъзможна задача, а златото е само метал, който те обработват, подчертава председателят на Бургаската занаятчийска задруга.

От бранша коментират, че вносът на бижутерийни предмети създава усещане за изобилие, но всъщност поражда проблеми и безработица.

Данните на Агенция "Митници" сочат, че регистрираният внос на бижутерийни предмети за периода от 2013 г. - април 2015 г., от злато, сребро и други благородни материали е от седем държави в размер на 5992,5 кг, на стойност 11 899 552 лв.

Според тях най-голям е вносът от Турция – 5112 кг. бижутерия, на стойност е 8 743788 лв., следващия вносител е Китай - с 522 кг. за 1 298153 лв., следван от Тайланд с 288 кг. на стойност 1 569834 лв., САЩ 54 кг. на стойност 147391 лв., Хонг Конг 4,5 кг на стойност 110871 лв., Индия 11 кг.  на стойност 21579 лв. и Израел 1 кг. на стойност 7936 лв.

Туристите - консуматори на националната ни естетика

Съвременните накити носят символично значение, местните майстори-бижутери черпят сила и идеи от християнските мотиви и от хилядолетна ни културна традиция. Според двамата златари клиентите-туристи търсят материални знаци, които да са автентичен спомен от нашата култура и естетика.

С евтината продукция на изработените в Китай и Тайван бижута обаче се превърнахме доброволно в продавачи на конфекция, констатира Арман Аведисян.

Може би и затова, много търговци се разминават в очакванията и търпят загуби, поради начина и вида на предлаганите предмети, посочва търговецът-златар.

Неговото мнение е, че най-добрите клиенти от туристите, които разбират, какво желаят да закупят са руснаците и украинците.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Агенция
• златни накити
• занаят
• златари
• бижутерия в България