Един от приоритетите на правителството в енергийната сфера е либерализацията на енергийния пазар. Енергийният министър Теменужка Петкова обеща ресорното ù ведомство да направи „всичко възможно” за реализацията на идеята до края на тази година.

Либерализацията обаче може да се окаже поредната неоправдана надежда за намаляване на цената на електричеството, коментират специалисти.

На първо място не е задължително цените на електричеството за битовия потребител да намалеят – най-малкото защото той е прекалено малка единица на енергийния пазар и по тази причина няма да е в приоритетите на търговците за енергия.

И на второ място - цената ще зависи от действията на битовите потребители при избор на търговец на енергия.

Защо това е така?

Дори и при освободен пазар ще има възможност за битовите потребители да не излизат на свободния пазар, да търсят добър търговец, да договарят цените на електричеството и да преценяват разходите за пренос и всички останали такси. 

Пред журналисти членът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова коментира, че битовите абонати ще могат да купуват електричество от крайните снабдители - това ще бъдат сегашните електроразпределителни дружества - ЧЕЗ България, EVN България или Енерго – Про.
Цените на крайните снабдители ще бъдат определяни от енергийния регулатор.

При либерализацията най-важното за битовия потребител е да намери точния търговец, който има достатъчно енергия. Защото ако търговецът не може да доставя електричество, битовият потребител се връща отново в електроразпределителното дружество, но вече не в неговата роля на краен снабдител, а на доставчик от последна инстанция.

В момента цената на електричеството при тези доставчици е 171 лева за мегаватчас и в нея са включени всички разходи за балансиране на пазара .

И най-важното в случая е, че с излизането на свободния пазар битовите потребители вече няма да могат да се върнат на регулиран пазар, а при търсенето на нов търговец винаги ще се връщат при доставчиците от последна инстанция, обясни Харитонова.

Но в крайна сметка това е теорията, а реално промените в законодателството за либерализацията на енергийния пазар тепърва предстои да бъдат правени. Обещанията на правителството са това да стане през втората половина на годината.

Харитонова каза, че на този етап например в Закона за енергетиката моделът „единствен купувач” – общественият доставчик Национална електрическа компания (НЕК), не е променен и това е спънка за либерализацията на енергийния пазар.

Членът на ДКЕВР направи и коментар относно въвеждането на почасово тарифиране на цената на електричеството. Идеята се появи преди ден в публичното пространство и предвижда въвеждането на трета тарифа за електричеството, която ще покрива пиковото потребление сутрин и привечер.

За да бъде въдена такава тарифа, трябва да бъдат сменени всички електромери. Харитонова изчисли, че абонатите на електроразпределителните дружества са малко над 6 млн., а цената на новите устройства е между 100 и 150 евро.

За депутата от БСП – Лява България Таско Ерменков въвеждането на такава тарифа обрича работещитепотребители да ползват приоритетно само скъпа енергия.

И все пак, въпреки сочените от всички необходими финансови ресурси и недостатъци либерализацията е бъдещето на енергийния пазар. И дори да не доведе до намаляване на цените, то поне те ще бъдат определяни по пазарен начин, което е в основата на развитието на конкурентоспособна икономика.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• енергетиката на България