Преди дни публичната тишина на т.нар. Консултативен съвет за оптимизацията на осигурителната система най-накрая беше прекратена. Като цяло предложенията трудно могат да се нарекат реформи, тъй като се фокусират върху „кърпене на дупки” в сегашната система, които в най-добрия случай леко ще намалят огромния дефицит – и то само временно. Реални реформи за замяна на банкрутиралата пенсионна система с друга, която е финансово устойчива, не са предложени. Това пише в анализ икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова.

Част от предложените варианти сериозно увеличават разходите на НОИ и съответно дефицитът в системата остава, а е възможно и да се увеличи. От друга страна, изчисленията на финансовите ефекти при всички предложения са изцяло статични, т.е. не отчитат неизбежните динамични ефекти от промяна в поведението на осигуряващите се и техните работодатели.

Така например, при увеличаване на осигуровката за пенсия с 1 процентен пункт от следващата година е изчислен допълнителен приход за НОИ от 225 млн. лева, но тази сметка не отчита вероятността част от сега осигуряващите се да преминат в сивия сектор или просто да спрат да работят (вкл. да бъдат съкратени) заради повишените разходи за труд. В този смисъл, така изчислените финансови ефекти, особено по отношение на приходната част, са силно оптимистични.

Все пак, конкретните предложения заслужават внимание. Въпреки че никое от тях не решава фундаменталния проблем с фалиралата разходопокривна система, някои от предложените мерки ще помогнат за овладяването или поне по-бавното нарастване на дефицита в ДОО. Други пък изчистват съществуващи проблеми с равнопоставеността на субектите, а трети се нуждаят от по-внимателно вглеждане в детайлите, за да се избегнат потенциалните негативни ефекти.

Най-общо, основните предложения са следните:

Плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране и изискуемия стаж, като възрастта ще се покачва до изравняването ѝ за мъже и жени на 65 г., а увеличението ще се отнася и за категорийните работници. Вариантите за изравняване на пенсионната възраст са няколко, като може да се постигне по-бавно, до 2036 г., по-бързо – до 2028 г., или пък пенсионната възраст да се изравни според годината на раждане.

Реално такава реформа за увеличение на възрастта и стажа всяка година с по 4 месеца беше предприета от началото на 2013 г., но само година по-късно беше „замразена”, разбирай - спряна. Независимо от това кой вариант се избере, покачването на възрастта и стажа трябва да започне да се случва без по-нататъшно отлагане – предвид огромния проблем с ранното пенсиониране на категорийните работници и растящата продължителност на живота.

Още по темата четете в Investor.bg

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• пенсионна реформа
• Десислава Николова