В цифри това изглежда така: само 18 фирми, които влизат в най-богатия един процент от компаниите, оценени от Standard & Poor's, държат под формата на парични средства и краткосрочни фондове - т.е. активи, с които биха могли в случай на нужда да разполагат бързо, около 535 млрд. долара. Сумата представлява 36% от паричните резерви на всички проучени 1800 фирми. По този начин делът на активите на супербогатите е значително по-висок, отколкото е бил преди няколко години.

Статистиката изглежда гротескно - 20% от фирмите държат 89% от парите. Останалата част от компаниите си разделя онова, което остава.

Банки и други финансови посредници не се появяват в статистиката на Standard & Poor's - те просто не са били изследвани. В списъка има предимно мултинационални технологични, фармацевтични и автомобилни компании, които през изминалите години са натрупали необичайно много пари, защото са правили добър бизнес и сделки в чужбина.

Microsoft например заема първо място в класацията, следван от Google, Cisco Systems, Apple, Oracle, Pfizer, Johnson & Johnson, General Motors и Ford. Печалбите си тези компании държат предимно в чуждестранни сметки, въпреки че в този момент едва ли получават лихви за тях.

Причината за това според анализаторите са данъчните закони на Съединените щати. Ако корпорациите прехвърлят печалбите си от чужбина в САЩ, те трябва да плащат високи данъци върху тях – максималната ставка е 35 процента, вероятно най-високата ставка на корпоративния данък в развития свят. Макар че вероятно има по-печеливши възможности за инвестиции в икономиката на САЩ от съхранението на пари по банкови сметки, което едва ли носи печалба, очевидно потенциалните ползи не са достатъчни, за да компенсират данъчния недостатък.

Защо американските концерни предпочитат да взимат заеми, вместо да върнат печалбата си в САЩ, вижте в продължението на материала в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• данъчна политика
• американски концерни