Индустрията с кредитите до заплата ще мине в сивия сектор заради предложението за таван на разходите по кредитите, което залегна в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. За това предупредиха ръководители на фирми за т. нар. "бързи кредити" на извънредна пресконференция по повод поправките в закона, внесени между първо и второ четене.

Участниците в пресконференцията заявиха, че основните ефекти от промените в законодателството, ако бъдат приети, ще навредят най-вече на държавата, тъй като тя ще изгуби постъпления от данъци и осигуровки за сметка на съкращенията в бранша. Оттам може да се очаква ръст на безработните и на разходите за обезщетения при безработица.

Същевременно ще се засили сивият сектор в бранша и ще се възродят „забравени практики от началото на 90-те години - нелегитимни кредитори, лихвари, ще излязат отново на светло и ще започнат да доставят тази услуга“, коментира изпълнителният директор на "Изи Кредит" Неделчо Спасов.

Според Спасов пазарът на бързи кредити възлиза на 1,8 млрд. лева. Услугите на този пазар се предоставят от над 200 фирми, а в бранша са заети няколко десетки хиляди души.

„Разбираме намеренията на парламента, но вместо законодателите да изпишат вежди, ще извадят очите на гласоподавателите и ще ги пратят при нелегитимни кредитори“, коментира Неделчо Спасов.

Заемите до заплата няма да поевтинеят

Ако депутатите приемат окончателно тавана за годишния процент на разходите, това няма да направи заемите до заплата по-евтини, а напротив – ще ги оскъпи и ще направи невъзможно за потребителите да сравняват различните оферти, каза Константин Кръстев от "Кредисимо".

Костадин Атанасов от "КешКредит" обясни, че компаниите ще започнат да прилагат различни способи, за да покрият рисковия профил на клиентите си – например застраховки или гаранции. Това, на свой ред, ще направи невъзможно сравнението между различните продукти, предлагани от компаниите за „бързи“ кредити.

От друга страна, потребителите на заемите до заплата няма да могат да се възползват от легитимни финансови услуги, тъй като така или иначе няма да станат клиенти на банките, посочват специалистите.

„Ако с лека ръка се затрие една цяла индустрия от финансовата система на страната – тези хора, които досега са потребявали такъв род финансови услуги, няма да могат да станат клиенти на банките. Банките не обслужват този род клиенти. Тези хора ще се възползват от услугите на лихвари, заложни къщи“, посочи Неделчо Спасов.

Бързите кредити като средство за установяване на социален мир

Спасов коментира, че по света се говори за т. нар. „financial inclusion” - включването на всички хора от обществото в системата от финансовите услуги. Същевременно с поправките в закона ще бъдат изключени няколкостотин хиляди българи от системата на финансовите услуги, допълни той.

Спасов призова законотворците да помислят кой ще поеме отговорност за това решение.
„Когато човек има нужда от 200-300 лева за разходи, възникнали спорадично, или има личен проблем, той има нужда от тези пари тук и сега и тази индустрия доставя услугата по бърз, лесен и удобен начин. Каква е алтернативата?“, запита Спасов.

Той подчерта, че е недопустимо да се създават условия за престъпност, а вместо това трябва да се потърси решение на проблема на широка дискусия, с участието на представители на потребителските организации, бизнеса и законодателите.

Той цитира и анализ, поръчан от Европейската комисия (ЕК) и осъществен от Института за финанси в Хамбург, в който се констатира, че навсякъде, където са наложени ограничения върху лихвите и разходите по кредитите, се наблюдава и ограничаване на достъпа до подобни услуги.

Предложенията на фирмите за „бързи кредити"

Костадин Атанасов посочи, че е необходимо да се завишат изискванията за капитала на фирмите, предлагащи бързи кредити, както и за неговия произход. Така според него ще се отсеят сериозните компании, които имат дългосрочни намерения към пазара.

Отделно трябва да бъдат ясно структурирани и отделните компоненти на продуктите, предлагани от тези кредитиращи институции, за да са наясно клиентите какви такси плащат.

Участниците в пресконференцията подчертаха, че и сега играчите на пазара, с изключение на недобросъвестните, предоставят на клиентите си стандартния европейски формуляр, от който на потребителите им става ясно колко дължат, кога се правят вноските и в какъв размер са. Отделно всеки клиент се обслужва от персонален кредитен консултант, който поддържа редовен контакт с кредитополучателите.

Фирмата на Атанасов е възприела практиката кредитите със забава 60 дни да се прехвърлят на голяма международна компания за събиране на вземания, която следва международните стандарти в работата си.

От бранша са категорични също така, че годишният процент на разходите не е подходящ измерител за оскъпяването на кредитите до заплата, а за дългогодишни и обезпечени заеми. Здравко Иванов от "Кредихелп" обясни, че годишният процент на разходите по бързите кредити се смята по „сложна формула“. „Ако вземете 500 лева и върнете 700 лева, не връщате 1 200 пъти повече“, каза той по повод обвиненията към фирмите за бързи кредити, че работят с висок годишен процент на разходите (ГПР).

Още икономически новини четете в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• кредити
• лихви
• Разходи по заеми