Снимка: архив, Reuters

Какви потребители живеят в България и какво е отношението им към храната, колко са вегетарианците, кой е на диета и какво в крайна сметка държим в хладилника? Това са изследвали експертите от Noema, които представиха проучване за поведението на потребителите на конференция за хранителната индустрия - mySuccess.bg, организиран от сп. Enterprise.

Ето кои са седемте типа потребители:

Активни - те са амбициозни и успяващи, отворени към света и технологиите. Повечето (65%) са висшисти, 48% - софиянци. Това е групата с най-високи доходи и харчещи най-много. Те търсят по-голямо разнообразие от продукти и услуги, отколкото другите групи. Консумират натурални (био) продукти и често следват определен режим на хранене; ориентирани са към качеството.

Доволни - най-голямата група потребители, които са спокойни и доволни от постигнатото в живота. Изпитват силна привързаност към корените, отворени са към новото, но без да го търсят. Имат средно и висше образование, живеят в големите областни градове и София. Обикновено следват режим на хранене със стремеж към здравословност; търсят съотношението качество-цена.

Бунтари – протестират срещу статуквото, имат доходи над средните. Чувстват се част от глобалния свят, благодарение на технологиите. Живеят в настоящето, за момента. Това е най-младият сегмент (34 г. средна възраст). Те са основно в големите областни градове и София. Нямат специални изисквания, но избягват „вредни храни“ и ценят натуралните (био) продукти. В тази група има най-много вегетарианци.

Пасивни – този тип потребители приема света за даденост. Те са практични и търсещи комфорт, със средно социално положение. Винаги следват другите групи. В тази група има висок дял на младите хора. Нямат специални изисквания към храната, но се интересуват от темата за здравословно хранене и се стремят към натурални продукти (често домашно производство).

Позитивни – споделят патриархалните ценности, но приемат и „новото“. Изпитват желание за развитие и усъвършенстване. Две трети са със средно образование. Имат интерес към света, но по-скоро го наблюдават отстрани. Почти липсват в София. Имат режим на хранене, като се стремят да избягват „вредни“ храни; ориентирани са към качество на основни, „базисни“ продукти.

Затворени – това е най-консервативната част от обществото. Изолирани са от света, затворени в семейството и живеещи в миналото. Не приемат новото и го отхвърлят. Имат нисък социален статус и са примирени с положението си. Това е най-възрастната група (средна възраст над 63 г.). Нямат специални изисквания към храната, но често спазват режим на хранене заради здравословен проблем.

Неприемащи – хората с нисък социален статус не показват интерес към света. Често нямат постоянна платена работа. Те отхвърлят не само новото, но и старото. Тук има висок дял на малцинствени групи. В тази група са потребителите с ниско образование и ниски доходи,  най-вече живеещи в села. При храната са ориентирани най-вече към цената.

Кой как пазарува?

Вегетарианците четат внимателно етикетите на храните, приемат хранителни добавки, консумират основно черен или пълнозърнест хляб и често ограничават количеството храна при хранене, показва проучването.

Хората, които предпочитат натурални (био) продукти, са с около 1000 лв. среден доход на месец. Готови са да платят повече за био храни, избягват мазни храни.

68% от потребителите със здравословен проблем ограничават солта при хранене. Тези пък с режим на хранене следят постоянно теглото си, също ограничават солта, избягват хляб и тестени продукти.

Как изглежда хладилникът на българина?

Почти винаги има тенджери, буркани – често с домашно приготвени храни, млечни продукти.

Според изследователите няколко са тенденциите, които ще оказват основно влияние върху потребителското поведение в бъдеще: застаряване на населението, несигурност в доходите и промяна на ценностите.

Още икономически новини вижте в Investor.bg

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase