Стефан Шарлопов започва частен бизнес през 1989 г. Със стокови и финансови операции се занимава до 1993 г. През 1995 г. създава “Роял Фуудс” АД за производство на трайни пакетирани сладкиши. За известно време е собственик и на минерална вода „Девин”. Шарлопов е собственик на верига хотели, насочени към СПА туризма.

В последните няколко години СПА туризмът набира скорост у нас. Само за последните пет години бележи двоен ръст и вече има дял от 8 на сто от туризма като цяло. Използваме ли потенциала на минералните води в страната, има ли проблеми с отдаването им на концесия от новия им принципал общините, има ли инвеститорски интерес към развиване на балнео и уелнес комплексите у нас, попитахме Стефан Шарлопов, председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм.

- Г-н Шарлопов, какви са оценките ви развитието на туристическия сектор в последните няколко години?

Заради световната икономическа криза очаквахме, че ще има много сериозен спад в сектора, но за радост туризмът в последните четири години бележи ръст от 6-8%. И то всяка година – и по отношение на броя на туристите, и по отношение на приходите. Няма друг отрасъл, който да е постигнал такъв успех в условията на криза. Фактите показват, че въпреки всичко, отрасълът не бележи спад, а напротив - устойчив ръст.

- Какви са очакванията ви за сектора през тази година?

Прогнозите и за тази година са оптимистични поради няколко факта. Преди всичко благоприятен развой очакваме от решението да бъдат признавани многократните шенгенски визи на гражданите от Русия. Това вече даде своите резултати като доведе до 38% ръст на руските туристи и над 100% ръст на турските туристи. Получи се така, че на базата на сръбски, македонски, турски, румънски туристи, както и украинци, чехи и поляци компенсирахме пълния отлив на ирландци и англичани, които заливаха България преди няколко години.

Перспективата пред българския туризъм са благоприятни и защото виждаме, че се залага на онова, за което Българския съюз по балнеология и СПА туризъм настоява от пет години. А именно - да утвърждаваме България като туристическа дестинация на четири сезона. Ние работим за това да представяме страната не само като дестинация за море и ски, а да надграждаме националния туристически продукт с културно-историческото ни наследство. Това е богатство, в което се влагат значителни средства, а те ще се възвърнат със сигурност.

- СПА туризмът набира скорост у нас в последните години. Какъв е делът на този вид туризъм?

Само преди няколко години делът му беше около 3% от туристическия бизнес в България. В момента е между 7 и 8%, което тълкуваме като сериозна тенденция на разрастване. Още повече, че този резултат е постигнат за период от пет години. По мое мнение е логично до 10 години делът на СПА индустрията да стане 30%.

Нека не забравяме, че това е целогодишна индустрия, тоест има много сериозно бъдеще и голям потенциал за развитие. Целта е и у нас да стане както е в Западна Европа, където този бизнес расте с по 20% годишно. Налице са няколко фактора, един от които е, че човечеството е болно – дали от храната, дали от въздуха или пък от застаряване, то има нужда от рехабилитация и от лечение. А СПА туризмът е най-доброто средство да се отложи във времето болничното лечение.

- И все пак България все още е с нисък процент на познаваемост като дестинация за балнео и СПА ваканции?

Смятам, че инвестициите, които бяха направени досега в балнеология, спа и уелнес вече, започват да дават плодове. През месец май, за първи път тази година, в Поморие ще се проведе среща на Европейската СПА асоциация (ESPA),което е знак, че вече България се приема като част от СПА картата на Европа. Преди пет години това все още не беше възможно, но сега времето ни идва.

- Какво очаквате от предстоящата среща?

Тезата ни не е променена. Вече пет години отстояваме пред нашите партньори, че страната ни има голям потенциал на СПА дестинация заради уникалното богатство на минерални извори, който е неизползван и тепърва ще се развива.

Втората теза е, че ние сме страна на четири сезона и индустрията ни работи целогодишно, а не само през лятото и зимата. България е едно изключително място за рехабилитация. Например Сандански е много подходящо място за лечение на всички заболявания на горните дихателни пътища. И то не само заради топлата минерална вода, а и заради йонизацията на въздуха, която е уникална. Точно това искаме да покажем на Европа и на света.

Истина е, че на всички презентации, които сме правили по световните борси преди години, ни гледаха с недоверие и недоумение при отстояване на СПА предимствата. Но работата ни вече започва да дава резултати.

- Какви са пречките пред развитието на СПА индустрията към днешна дата?

Мисля, че държавата не спъва бизнеса, затягат се правилата, бизнесът изсветлява. Но виждам сериозна опасност в две посоки. Първо – държавата даде минералните извори за стопанисване от общините, но 90 на сто от тях въобще не знаят за какво става въпрос.

Възможността кметът да дава концесия на определен извор по-скоро създава условия за корупция. Преди тези процедури бяха към екоминистерството, което премахна всички пречки при ползване на концесии за води и т. н. А сега с прехвърлянето към общините трябва да разчитаме на коректността и професионализма на кметовете. По-скоро чувам от колеги, че кметовете в някои населени места обясняват, че ще дадат разрешение за ползване или концесия, но при определени условия... Все пак мисля, че това е един период, който ще отмине. И това е едната пречка за развитието на балнео, СПА и уелнес туризма.

Втората пречка, която се задава, е неясната вълна от екоорганизации, които разбирам, че искат да бъдат страна по разрешителни режими за много инвестиции в туризма. Това го няма в целия свят. Когато има община и устройствен план и посочени правила и закон за Черноморието, еколози да искат едва ли не да са принципал и да преценяват дали има икономическа целесъобразност, е сериозна опасност. Ние сме за това дюни и защитени зони да са абсолютно непокътнати, но не приемаме идеята подобни организации да разрешават или забраняват определена инвестиция.

Иначе новият Закон за туризма е на финалната права. С него ще бъдат въведени редица нови регламенти относно категоризацията на хотелите, функциите на всеки един участник в туристическата индустрия, квалификация на кадрите и други. Смятам, че периодът, в който всеки си мислеше, че всичко в туризма е много лесно, отмина.

- Как ще коментирате заложените изисквания в закона, свързани с категоризацията на СПА комплексите?

В новия Закон за туризма са разписани ясно категориите и изискванията, на които трябва да отговаря един хотел, за да се нарече СПА хотел. Не искаме България да става евтина СПА дестинация. Трябва да се знае, че има много сериозни инвеститори, които задават високи критерии и ние работим по тях. Нашата асоциация е против това всеки, който си сложи едно джакузи да се назовава СПА хотел. Не може хора, които инвестират милиони в създаването на професионални СПА центрове да се сравняват с такива, които не отговарят на посочените критерии.

- По ваше мнение колко близо сме до възприемането на България като туристическа дестинация на четири сезона?

Смятам, че все повече доказателства има за това, защото България е позната като СПА дестинация буквално от една-две години. А това е процес, който при всички случаи ще доведе до сериозен човекопоток у нас. България има регистрирани 45 хиляди регистрирани паметника на културата, а с всеки изминал ден стават все повече. Древна страна сме и това ще се оцени. И колкото повече реклама има в тази посока, толкова по-добри плодове ще берем.

- От кого можем да се учим за СПА индустрията?

От много места. От чехи, немци, турци, тайландци. Но онова, което имаме като природна даденост е уникално и от там нататък трябва да открием своята идентичност.

Цялото интервю четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• туризъм
• спа туризъм