Миглена Иванова

Млади специалисти, преливащи повече от ентусиазъм, отколкото от знания и умения, заради несъответствия между държавните образователни стандарти и нуждите на бизнеса излизат на пазара на труда в България. На този фон болшинството български работодатели не са склонни да инвестират повече от процент от общия годишен оборот на фирмите си за обучение и развитие на персонала.

Работната сила е с манталитета, че се учи само веднъж в живота. Само 1,5% от безработните посещават курсове за квалификация и преквалификация, макар те да са групата, която най-много трябва да се вълнува от професионалното си развитие и бъдеще.

Същевременно, трудът на хора, които извършват различни по сложност и отговорност дейности, често се оценява по един и същи начин. Например, заетите по различните мерки за субсидирана заетост получават обикновено минималната или малко над нея работна заплата. Без значение дали става въпрос за инженер, хигиенист, техник или човек с друга професия.

Заради изкривяванията на пазара на труда много хора се насочват към модерни и престижни професии с чисто материална мотивация – получаването на по-високи доходи, без значение дали притежават необходимите качества за осъществяването на дейността. Тази тенденция е особено актуална за България. Но както се оказва, европейският (и българският) трудов пазар всъщност не „прелива“ от специалисти.

Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE) алармира наскоро, че основен проблем за европейската икономика е липсата на ключови компетенции у работната ръка. Това е сериозна заплаха за икономическия растеж в следващите години, предупреждават от конфедерацията.

Като част от европейската икономика България не прави изключение от тенденциите, даже напротив. По някои показатели сме „на опашката“ в сравнение с европейските ни партньори.  Нямаме, например, развито професионално ориентиране, не се прави оценка и прогноза на нуждите на икономиката от специалисти с определено образование и качества, липсват национални професионални стандарти – какво се изисква от един човек за заемането и успешното изпълняване на конкретна длъжност.

И още стряскащи данни: на последно място сме по компетенции на работната сила сред страните-членки в Европейския съюз, според статистика на Европейската комисия от 2009 г. На последно място сме и по брой на хората, които продължават обучението си след 25 – 30 годишна възраст.

Липсата на професионални стандарти ни отдалечава от идеята за единна рамка на европейския пазар на труда и „преносимост“ на уменията и знанията. Т.е. свободно да работим в държава от еврообщността, без да се налага да полагаме допълнителни изпити и да преминаваме обучения, за да отговорим на професионалните стандарти в съответната държава.

Въвеждането на професионални стандарти ще внесе известен ред на пазара на труда и ще поправи някои изкривявания. Стандартите се явяват и „мост“ между образованието и бизнеса. Те формулират точно и ясно необходимите качества и знания за успешната работа на конкретните специалисти. Така ще се улесни значително подборът на кадри, ще се подобри производителността на труда, ще се прилага по-справедлива система на заплащане.

Вижте още

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• работна ръка