Обратно на общата тенденция в Европейския съюз (ЕС) делът на преждевременно напускащите училище в България се увеличава, показва последният Мониторинг на образованието за 2017 г., представен от Европейската комисия (ЕК) и цитиран от Investor.bg.

Почти 14% от българите на възраст 18-24 г. са напуснали преждевременно училище през миналата година, докато средното ниво за ЕС е 10,7%. Това ще затрудни постигането на националната цел за намаляване на дела на напускащите образователната система до 11% към 2020 г., посочва се в доклада.

Делът на преждевременно напускащите в големите градове реално е доста нисък – малко под 3%, но в по-малките градове доближава 16%, а в селските райони е над 30%. Големият брой на отпадащите всяка година се свързва със социално-икономически фактори, трудности от образователен характер и във все по-голяма степен – емигриране.

Социално-икономическият контекст е тясно свързан и с образователните резултати на учениците, макар че се виждат известни подобрения по отношение на равенството. Докладът припомня, че в проучването за 2015 г. в рамките на Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците (PISA) беше установено, че ниските резултати са широкоразпространени сред учениците в неравностойно положение.

Около 60% или повече от учениците от най-ниската една четвърт в социално-икономически план не постигат минимално равнище на уменията по природни науки (59%), четене (65%) и математика (62,6%). Тези резултати са нaд три пъти по-високи, отколкото ниските резултати в рамките на най-горната една четвърт, а разликата в резултатите е най-голямата за ЕС.

В доклада се отбелязва, че отклоненията в резултатите в рамките на PISA, които се обясняват със социалноикономическия статус, все пак са намалели (16,4% през 2015 г. в сравнение с 22,6% през 2006 г.), което предполага, че справедливостта се е повишила. Те обаче все пак са големи, тъй като средното равнище за ЕС е 14,3%.

Предизвикателство в образователната система на България продължава да бъде и по-широкото участие във висококачествено образование и грижите за децата в ранна възраст. При децата между 4 и 7 години то остава на ниво от 89,2% през 2015 г., което освен, че е под целта за ЕС от 95%, не се е и повишило спрямо предходната година.

Според Комисията задължителното двегодишно предучилищно образование може да помогне да се гарантира равен старт за учениците в неравностойно положение, но данните за 5-годишните и 6-годишните показват, че дори при тях участието не е всеобщо.

В социално-икономически аспект проблеми има и при ромите, където недостатъчната им интеграция в образователната система възпрепятства приобщаването им. В скорошно проучване е установено, че две трети от ромите на възраст 18-24 години напускат училище преждевременно, като жените са изложени на непропорционално висок риск – 77% спрямо 57% при мъжете.

Според ЕК това предизвикателство допълнително се изостря от сегрегацията в образованието, която отчасти произтича от разликите в местата на живеене и неравномерното заселване на ромите. 60% от учениците от ромски произход учат в училища, в които всички или повечето ученици са роми. В доклада обаче се отбелязват наскоро предприетите мерки за повишаване на квалификацията на педагозите за работа в мултикултурна среда и предоставянето на допълнителна учебна подготовка за учениците, чийто майчин език не е български.

Още изводи от доклада и графики вижте в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образование
• емиграция