Рождество Христово е същевременно празник и свещен ден, който се празнува почти навсякъде. Според годишника на "Енциклопедия Британика" за 1994 г. в света 1.8 милиарда от общото население на Земята са християни. Това прави християнството най-разпространеното вероизповедание на планетата, обясни Рангел Младенов, експерт по изкуство от катедрата по "Богословие" в американския институт ТСМ в Австрия.

Пред Dnes.bg той разказа за символиката в празника, за традицията да се украсява елха и каква е връзката им с християнството.

Думата Christmas произлиза от латинските думи Cristes Maesse, което означава Христова литургия (меса). Рождество Христово е празник, посветен на християнската любов и братство, които са част от културата на много народи по света. На 25 декември е прието да се чества раждането на Христа – спасителя на човечеството. В ранното християнство празникът няма устойчива дата. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. В Рождество можем да открием корени на нехристиянски ритуали и обичаи, които във времето са били пречупени през Библията и са добили ново значение.

Това не е било случайно, а необходимост във време, когато християнството си пробива път сред дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми, смята експертът.

Когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно, трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове.

Около датата 25 декември преди векове християните са празнували тържествено и празника на Адам и Ева – първите хора, които Господ създал, след като сътворил света. Устройвали се пищни тържества с различни религиозни представления. Едно от тях показвало как Адам и Ева изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Но празникът бил посред зима, когато ябълката няма листа и плодове. Затова я замествали с вечнозелена елха, която украсявали с ябълки.

Впоследствие този празник се слял с празнуването на Рождество, а обичаят да се украсява зелена елхичка се разпространил из целия свят. По-късно, за да стане украсата по-празнична, започнали да кичат елхата с гирлянди, сухи сладки и свещички, а ябълките потапяли в червен захарен сироп. На върха поставяли красива звезда, за да напомня нощта, когато Витлеемската звезда възвестила раждането на Христос. В наши дни ябълките и сладките са заменени с различни играчки и гирлянди.

Според някои изследователи обаче коледната елха води началото си от езическите празненства, а други също свързват украсеното дърво с християнството, обясни експертът. Според една от версиите и бенедиктинският монах Бонифаций използвал в своите проповеди елха като аналогия на Светата Троица. Друга история разказва, че Мартин Лутер, бащата на Реформацията в Западна Европа, вървейки през гората, неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката той отсича една елха, отнася я на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките, любувайки се на красотата на дръвчето.

Играчките, които слагаме на елхата, също имат символно значение, разказа Младенов. Извитата захарна пръчица е преобраз на гегата на пастирите, които първи огласили новината за раждането на Христос. Камбанките свързваме с църквата и християнската религия. Те канят вярващите да дойдат и да се поклонят в църквата и символизират хармонията в християнското общество, действат като посредник между Земята и Небето, представляват връзката между хората и Бога.

Лавровото дърво и тисът са символите на триумфа и безсмъртието, а коледният венец напомня короната от тръни, която е поставена на главата на Исус по време на разпятието му на кръста.

Запалената свещ в рождественските символи е свързана със светлината на небесата, със слънчевата топлина, с любовта, страстта и надеждата. Тя е преобраз на светлината, която Исус Христос носи на света и ни извежда от тъмнината. Светлината ни помага да видим пътя на живота. Свещта е също и духовността, вярата, копнежът по духовното. Тя се свързва с мимолетността, преходността на човешкия живот и бързото изнизване на годините.

Обичаят да се поднасят подаръци на този празник има корени и в Светото писание. В християнството традицията идва от момента, в който мъдреците даряват новородения Исус със злато, тамян и смирна. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато те дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение и му поднесли своите дарове. Но най-големият дар, който даден на човечеството, е самият Божи син.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: