БОЖЕ,  КАК  СЕ  ИЗРОНИХА  БАВНО  И  НЕЖНО  ЖИТАТА...
ОСТАРЕЛИТЕ  ЩЪРКЕЛИ  СТЯГАТ  ЗА  ПОЛЕТ  ЯТАТА.
И  НЕБЕТО  ПО  МРЪКНАЛО  ПАДА  ТЪЙ  НИСКО  И  СИВО,
ЧЕ  УСЕЩАШ  ПРЕЗ  КОЖАТА  ЛЯТОТО  КАК  СИ  ОТИВА.

И  ВАЛИ...  С  ВСЕКИ  ДЪЖД  СТАВА  ТОЛКОВА  МРАЧНО  И  ТЕЖКО...
О,  КАК  ЛИПСВАТ  СРЕД  КАПКИТЕ  МАЛКИТЕ  ЛЕТНИ  ЗАБЕЖКИ.
И  РАЗБИРАМЕ  НЯКАК,  ЧЕ  СВЪРШИХА  ДНИТЕ,  КОГАТО
СЕ  ОБИЧАХМЕ  ЛУДО  НАВРЪХ  СГОРЕЩЕНОТО  ЛЯТО.

НО  КАКВО  НИ  ОСТАВА  БЕЗ  ЮЛИ,  БЕЗ  СМЯХ  И  БЕЗ  ПЕСЕН?...
КАК  КАКВО?  ДА  СЕ  ВЛЮБИШ  НАВРЪХ  ПОЗЛАТЕНАТА  ЕСЕН!...