Повече от 30 години Анахид Тачева е лицето на Българската национална телевизия. Тя е говорителката, по която въздишат всички български мъже. Усмивката, с която казваше "Добър вечер" и пожелаваше "Лека нощ" на драгите зрители, стана запазена марка в историята на нашата телевизия. Първо беше известна като Ани Цонева. После стана Анахид Тачева. Двата й брака и двата й развода с актьора Коста Цонев бяха любима тема в светските кръгове.

От настоящия царски депутат тя има две деца. Синът й Димитър Цонев я наследи на малкия екран. Дъщеря й Теодора се върна това лято от Италия, където живя 12 години. Сега е на 35 години, с развод зад гърба си. На толкова е била и Анахид, когато се омъжва за сегашния си съпруг. От третия си брак с Васил Тачев екранната дама има още една дъщеря. Казва се Анахид. Тя е на 23 години, живее в Ню Йорк, работи като манекенка и се готви за следване в университет.

Г-жа Тачева избира за място на срещата ни пицария до БНТ.Пристига в бял панталон, без грим. Висока, елегантна, само с малко блясък на устните. Ръцете и деколтето й са открити. По тях няма нито една бръчка, нито пък са отпуснати от годините. Едва ли ще повярвате, че тази жена е на 62. И че е преживяла толкова неща, сред които смъртта на баща си като дете, два развода, тежки раждания, спонтанен аборт, който едва не й отнема живота, и че страда от рядка болест.

Kръстена на арменската богиня на любовта.
Вярваща в прераждането.
Баща ми е чист арменец. Роден е в Персия, днешен Иран. С родителите си дошъл в България след кланетата. Започнал да се занимава с търговия. Майка ми е българка. Разликата им е цели 21 години. Татко я видял, когато била на 18 години и много я харесал. В началото роднините му не я приемали, защото знаете, че арменците, като евреите, се женят помежду си. Майка ми е всеизвестна с това, че говореше перфектно арменски. Татко непрекъснато е ходил след нея с тетрадка и учебник. Тя дори четеше и пишеше на този език, а той е много сложен.
Останахме без баща доста рано. Аз бях на 13 години, брат ми и сестра ми - по-малки от мен. Майка ми беше домакиня цял живот и нямаше професия. Трябваше да се заеме с магазинчето на татко, за да ни издържа. Кръстена съм Анахид- Зарухи. Анахид е арменската богиня на любовта. А баща ми искал да се казвам Зарухи на баба ми.

Смятам, че с татко сме имали кармична връзка от предишния ни живот. Вярвам в прераждането. Сигурна съм, че животът не е започнал тук на Земята, нито свършва тук. Ние сме временно в тези тела, но духът ни е вечен. Един човек, който се занимава с тези неща ми обясни следното: в предишния си живот аз и баща ми сме били влюбени един в друг, но той така и не успял да се допре до мен. За да го махнат от живота ми, са го убили. Така стана, че в този живот аз присъствах на смъртта му, но ми е много трудно да говоря за този момент. Сигурна съм, че и в бъдеще нашата връзка ще е много силна.

Ученическа любов с Коста Цонев. На 18 години - майка.
Пътят към актьорството - забранен.

От малка си вървях висока и доста развита. Ръстът ми е 1,76 м - позволява ти свободата да сложиш малко токче и да се чувстваш добре. Когато бях в 9-и клас, на улицата ме забеляза човек от Дом за модели. Това беше единствената модна къща в онези времена. Попита ме имам ли желание да се пробвам за манекенка и аз реших, че мога да изкарам някой лев. Така 2-3 години участвах в ревюта, дори пътувах в Москва и Будапеща.Бях в 11-и клас, когато манекенствах на абитуриентските балове в зала "България". В програмата участва и бъдещият ми съпруг Коста Цонев. Той ме черпеше с портокали. После започна да ме търси. Идваше да ме взима от училище с колело. Аз нямах 18 години, а той - с 12 години по-голям от мен. Затова се криехме от майка ми. Когато Коста дойде да ме иска за съпруга, мама тропаше по масата и викаше: "Аз дъщеря за женене нямам!" Плачеше, не ме даваше, но накрая се съгласи. Чак сега я разбирам, когато гледам внучката си Деси.

Заживяхме в Красно село. Мама беше ужасена. Израснала съм в хубав стар апартамент на "Патриарх Евтимий" 63. Изведнъж отивам в къщичка, строена в началото на века, нисичка, малка, без баня и тоалетна. Е, аз преди сватбата казах на Коста, че имам само едно условие - да направи вътре малка тоалетна и да смести едно душче. И той го изпълни. Сам прокара канализацията от улицата до къщата и направи баня и тоалетна в кухнята. Мама много ми помогна за отглеждането на Митко, който се роди година по-късно.

През 1960 г. направих първия си опит в киното. Дадоха ми централна роля в криминалния филм "Нощта срещу 13-и" с Апостол Карамитев. Иван Андонов играеше мое гадже, а Коста ми бе вуйчо. Много исках да стана актриса и когато завършвах гимназия се готвех да кандидатствам. Приготвила си бях басни и стихотворения за изпита. Но Коста каза:" Не! Това не ти трябва! На хубавите жени не им е мястото в тази професия!" Сигурна съм, че щяха да ме приемат, но виждате ли, това е съдбата!

Когато филмът излезе, имаше добри отзиви за играта ми, но обявиха конкурса за говорителки в телевизията. Подадох документите си на шега. Бяхме 800 кандидатки и минахме през 3 етапа. Накрая взеха мен и Мария Тролева. И така станахме лица от екрана. Снимах се в още един филм "Мъже в командировка" на Гриша Островски, където имах малка роля. Но режисьорите вече не искаха да рискуват да ползват образа ми, наложен като говорителка.

Без гафове в ефир. На косъм от смъртта в студиото.

Никога няма да забравя първото ми излъчване. Трябваше да обявя детско предаване - "Вълшебните бонбони". Накараха ме да застана права. Помня как си го казах наизуст, на един дъх от притеснение.

Първите години с Мария Тролева изкарахме курсове по правоговор. И двете искахме да следваме във ВИТИЗ, но нямаше задочно, а ние бяхме заети.
Никога не съм правила очевадни гафове в ефир. Тогава нямаше аутокю и учех повечето неща наизуст. Явно имам добра памет и с това са ме запомнили. Естествено имала съм моменти на голямо напрежение.

Единственият път, когато съм попадала в инфарктна ситуация беше на призничните 9-и и 10-и септември. Четях текст, когато чух над себе си ужасен шум, все едно нещо се срутва. Видях на мониторчето пред мен, че съм изчезнала от екрана. Режисьорът ми каза да не се безпокоя, ще ме включи отново и трябва да измисля две думи за прекъсването.
Обясних на зрителите, че и в нашата професия има рискове и продължих да чета. В момента, когато свърши предаването, в студиото нахлу един милиционер и ме попита дали съм жива. Оказа се, че точно над главата ми някаква огромна метална кутия е започнала да се свлича. Слава богу, смъкнала се е донякъде! Иначе нямаше да съм тук.

Навремето в телевизията сами си намирахме тоалетите за екрана. Цял живот сама съм си правила и косата, както и тази на Мария Тролева. Гримирахме се сами с наша козметика. Доста след началото започнаха да отделят пари, колкото да си ушием по два тоалета на всеки 4 месеца. В един момент започнаха да ни купуват и гримове. Но не се грижеха за вида ни така, както сега го правят за новинарите.

Раздяла с Коста Цонев заради семеен приятел. Втора сватба и втора раздяла. Какво е, когато двама мъже се опитват да решават живота ти на бутилка уиски.

Коста Цонев беше първият мъж в живота ми. Неминуемо е, ако от влюбена ученичка се превърнеш в съпруга и майка, след известно време да срещнеш друг човек. И аз го срещнах - това беше наш общ семеен приятел. И се влюбих. Аз съм моногамен човек. Имам приятелки, на които не им пречи да са омъжени и да имат извънбрачни връзки. При мен не е така.

Трябва да е или единият, или другият и го доказах това в моя живот. Направих го два пъти. Много съжалявам! Не знам дали съм грешна! Но мисля, че така е по-честно. Общо взето моногамията е присъща на жените. При мъжете просто физиологически е невъзможно да са само с една жена.

И така, с Коста се разделихме, но година по-късно се събрахме. Направих го заради Митко, който тогава беше на 7 години. Детето беше много щастливо, но и обидено, че не сме го поканили на втората ни сватба, която бе тайна и стана в Ямбол. Митко преживя развода ни два пъти. Първият път много не го усети.Оставих го да живее в къщичката ни в Красно село. Той беше едно детенце на цялата улица и ходеше от къща на къща. Всички го гледаха, всички го обичаха и го хранеха. Той почти не усети едногодишната ни раздяла. Когато не бях на работа, винаги ходех и прекарвах по цял ден с него.
Втория път, когато се разделихме с Коста обаче, бях много притеснена, защото синът ми беше на 15 години, в пубертета. Знаете, че момчетата имат слабост към майките си. Седнахме на масата в кухнята, за да говорим. И той реагира много мъдро, все едно е на 35 години. Каза ми: мамо, не се притеснявай, гледай си живота. Важното е да си щастлива, не се безпокой за мен.

Теодора пък бе на 7 години. Слава богу, всичко се намести. Митко остана да живее с Коста, Теодора дойде при нас с Васко. Първо живяхме при брат му и майка му, а после заминахме заедно за Виена. При разводите децата винаги страдат, но моите имат чудесни отношения помежду си. Васко също има дъщеря от първия си брак, която е 2 години по-малка от Теодора- Юлиана. Двете много се обичат. Бяха мънички, когато бяхме гаджета с баща й и навсякъде ги водехме с нас.

Ани също много ги обича. Това е много важно и зависи от майката. Радвам се, че съм го постигнала и един ден, когато ме няма, те пак ще се обичат и пак ще се търсят.
Най-ужасно в живота си съм се чувствала, когато бившият и бъдещият ми съпруг седнаха да разговарят за мен. Това стана в кухнята на апартамента на майка ми. Сложиха бутилка уиски пред себе си и започнаха. Коста убеждаваше Васко да ме остави. Въобще проведоха един "мъжки" разговор. Аз стоях в жилището на Коста на "Славянска" и чаках.Цял живот си имам работа с мъже от зодия Близнаци. Коста, една друга моя любов. А настоящият ми съпруг Васил е Овен, но изгряващият му знак е Близнаци. Синът ми пък е Дева с асцедент Близнаци.

Най-клюкарстваната жена. Истината за двете изнасилвания.

За мен вървяха най-различни клюки. През 1967 г. забременях с дъщеря си Теодора, но продължих да работя дълго време. Когато излязох в отпуск, за да родя, тръгна слух, че отсъствам, защото в парка са ме нападнали и изнасилили цели 16 мъже. Дори в "Пирогов" отишли хора да ми носят цветя и бонбони. Наложи се Николай Ламбрев да излезе в кадър и да съобщи, че аз няма да работя известно време, защото чакам второ дете. Два месеца след раждането, Леда Милева ме помоли да се върна на екран.

Когато заминах с втория си съпруг Васил за Виена 1978 г., където той бе на работа, пак бяха тръгнали клюки - че са ме изнасилили в някакъв дюкян за кожени палта в Истанбул. Тогава родих третото си дете.

Двете дъщери - родени след откриването на тежка болест и с риск за живота.

Митко е роден по нормален начин, но дъщерите ми - със секцио. По време на втората ми бременност ми откриха много рядка болест. Не можех да изкача и няколко стъпала, без да се изморя. Мислех, че имам болно сърце. С обикновената кръвна картина не откриха нищо и ми направиха пункция на костния мозък. За да достигнат гръбнака, ми направиха три дупки на гърдите, които после изчезнаха.

Оказа се, че имам анемия, известна като средиземноморска таласамия. При нея имаш нисък хемоглобин и кухи червени кръвни телца. Слава богу, имам леката форма, защото при тежката човек умира много млад. Преди да забременея с Теодора, след събирането ни с Коста, направих един жесток спонтанен аборт. Едва оживях. Казаха ми в никакъв случай да не забременявам отново. Но аз не послушах лекарите. Не го направих и когато се реших за трето дете от втория си мъж. Родих дъщеря си Анахид на 38 години. Това е божа работа! Тогава бяхме във Виена. Там ми направиха 16 кръвопре-ливания, за да родя.Веднъж един лекар, който беше чул за моята болест, ми обясни, че съставът на кръвта ми и честите кръвопреливания ще са причина да запазя задълго младежкия си вид. Така че не винаги прекрасната кожа означава, че си здрав или щастлив.

Как любимата й дреха - панталонът, я спасява от висш държавен мъж. Незабравими партньори за танци: Тодор Живков, Фидел Кастро, Константин Караманлис и Сюлейман Демирел.

Много често бях водеща на концерти на правителствено ниво, както и на "Мелодия на годината", "Златния Орфей". Говорила съм много пъти с Тодор Живков. Той имаше много добро отношение към нас с Мария Тролева. По принцип обичаше хората на изкуството и културата. Един път ни попита как са ни заплатите. Те бяха доста ниски, но така беше с всички хора по онова време.

Малко след това получихме увеличение, макар и неголямо. Веднъж, на някакъв бал, при мен дойдоха хора от УБО и ми казаха да поканя на танц Тодор Живков. Попитах ги дали не е по-добре да поканя някой от чужденците, които бяха официални гости. Но те бяха категорични. И аз отидох и затанцувахме танго. И Живков казва: Добре де, защо точно мен ме покани? Тук има толкова симпатични хора и чужденци! Аз му отговорих: "Ами защото така ми наредиха! Ама това съвпада и с моето желание." Веднага разбрах какво съм изтърсила, без да искам. Но той беше човек с чувство за хумор и години наред разказваше на маса тази случка.

Контактувала съм с много впечатляващи мъже. Танцувала съм с Фидел Кастро, Константин Караманлис, Сюлейман Демирел. Фидел е мъж с много голямо "М" и е невероятно магнетичен. Явно има нещо, с което държи години наред този народ, който гладува. За мен един такъв мъж е Че Гевара. В Куба съм виждала невероятни негови снимки, цели стени, цели плакати. Когато го гледаш, направо настръхваш. Смятам, че такъв магнетичен мъж като Че Гевара не можеш да намериш и сред актьорите в Холивуд. Фидел има част от неговия магнетизъм.

Друга личност, която ме впечатли изключително, бе Жозефина Бекер, която видях на "Златния Орфей". Тя дойде през деня да види сцената, да провери микрофона. Бе с едно бастунче, перучка на главата и огромни тъмни очила. Викам си, каква бабичка! И когато я видях вечерта, разбрах какво нещо е актрисата, какво е духът! Появи се с червена рокля с висока цепка отпред, с червен чорапогащник и високи ботуши. Няма бастунче, няма очила, гримирана. Пя, танцува, качи се върху рояла в центъра на сцената.

Когато трябва да се явиш на сцената, се мобилизираш. Веднъж трябваше да водя концерт на "Златни пясъци" , който трябваше да се предава по Интервизия. В петък вечерта Хачо ми каза: взимаш самолета и пристигаш! Всичко е на живо, в неделя сутринта. Отидох, направихме репетицията в събота и се прибрах в хотела. Не помня какво съм яла, но получих разстройство, вдигнах температура, повръщах. Донесоха ми два чая и къде спала-недоспала, станах в неделя. Мислех дори, че няма да мога да се вдигна от леглото. Гримирах се, облякох се и никой не разбра, че съм абсолютен парцал. Страхотно нещо е когато човек се вземе в ръце.

"Гордея се с трите си деца. И със … собствения си характер"

Аз съм много уравновесена, много спокойна. Не изпадам в гневни настроения. Запазвам самообладание. Винаги съм казвала колко е важно човек да не е завистлив, да не е злобен, да е доволен от това, което има, което е постигнал, а не да иска да е на мястото на някой друг. Предпочитам да помня само хубавите неща. Това също е и самодисциплина. На 50 години започнах да чета философски книги и виждам, че съм изживяла живота си точно по начина, по който проповядват в тях - в стремеж към хармония и духовност. Това е вътрешна нагласа. Щастлива съм, че имам такъв характер и такъв дух.
Гримирам се само при специални случаи. Но винаги съм полагала грижи за лицето си, без да съм маниачка. Никога обаче не съм си лягала с грим, дори да е 4 часа през нощта.

Никога не съм пушила. Това е нещо толкова анти за всяка жена! Не съм привърженичка на пластичните операции. Не съм го казвала досега, но веднъж моя колежка ме заведе при един пластичен хирург. Стигнах само до приемната. Гледах филм как опъват кожата на лицето на жена и се ужасих. То си е направо кълцане, цялата си в кръв. Е, много актриси си правят пластични операции - Шер, София Лорен. Тя даже ползва услугите на пластичните хирурзи в Куба, които са най-добрите в света. Дори от Холивуд ходят в Хавана за такива операции. Но аз смятам, че е по-добре да си правиш процедури, да се мажеш с кремове и т.н.

Много обичам женските компании. Преди 5 години на рождения си ден събрах свои приятелки от различни етапи на живота ми. Те много се харесаха и оттогава се срещаме всеки месец. Всяка приготвя по нещо вкусно и го носи в тази, която прави партито. Аз самата много обичам да готвя. Даже фигурирам в книгата "Рецептите на звездите" , която издаде мой колега от телевизията. Готвя и българска традиционна кухня, и арменска, и италианска. Почти не ядем свинско, наблягаме на постни неща, пиле и риба. Не уважавам жените, които казват, че това е губене на време. Едно от удоволствията в живота е да седнеш пред вкусно ядене, с компания и чаша хубаво вино. Аз правя всяко нещо в кухнята с голяма любов и много фантазия. Обожавам червеното вино, а през лятото предпочитам бяло - шардоне или траминер.