НА  ПЪТ  ПОЕМА,  ЧЕ  МОРЕТО  ГО  ЗОВЕ
И  ВСЕКИ  ВИЖДА  В  НЕГО  СИМВОЛ  СИН
ЕДИН  ГЕРОЙ,  ЕДИН  ЩАСТЛИВ  ЧОВЕК,
А  ТОЙ  Е  ЗЕМЕН  АНГЕЛ  СМЕЛ  И  МИЛ.

ТЪГАТА  ВЪВ  СЪРЦЕТО  СИ  Е  СКРИЛ,
ПОБРАЛ  ОГРОМНИ,  ДВЕ  НОСТАЛГИИ  ДЪЛБОКО  -
ЕДНАТА  Е  ЗА  РОДЕН  СВИДЕН  ДОМ,
А  ДРУГАТА  ЖАДУВА  ЗА  МОРЕТО.

ОТНОВО  ТРЪГВА,  НЯМА  ДА  СЕ  СПРЕ,
ПРЕГРЪЩА  МИЛО...  ДЪЛГО  СВОИТЕ  ДЕЦА.
ЦЕЛУВА  НЕЖНО...  И  БЕЗКРАЙНО  СВОЯТА  ЖЕНА,
ЗАЩОТО  ЧАСТ  ОТ  НЕГО  Е...  МОРЕТО.

БЕЗКРАЙНА  ПРИКАЗКА  ЗА  НЕГО  Е  МОРЕТО,
КАТО  ГОРЕЩА,  ПАРЕЩА  ЛЮБОВ  БЕЗ  КРАЙ,
НЕУСТОИМ  СТРЕМЕЖ,  ДА  СЛЕДВА  ХОРИЗОНТА
ПОТЕГЛИЛ  ВЕЧЕ  ТОЙ  Е  В  СОБСТВЕН  РАЙ.