С тихи стъпки лятото ми обръща гръб. Щъркеловите ята го понесоха на крилете си. За да не се поддам на спонтанната необяснима тъга, се наложи да се спася в шопинга. Купих си бански костюм. Италиански. И парео. И сандалки. В онези любими цветове - бледо розово, пепел от рози, умерено топло сиво, бежово, приглушена циклама...
   Ама взе, че в парка ме наваля един летен топъл вечерен дъжд ...заваляха и спомени с него ...и сега, пак онази кротка почти есенна тъга ...се опитва да ме докосне...едва, едва...
   Защо ли не ми се искаше да напазарувам в снежно бяло...?


www.youtube.com/watch

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase